Едуард Торндайк

Едуард Торндайк
Edward Thorndike
	Едуард Торндайк Edward Thorndike
американски психолог
Роден	31 август 1874 г. Уилямсбърг, САЩ
Починал	9 август 1949 г. (74 г.) Монтроуз, САЩ
Религия	атеизъм
Националност	САЩ
Учил в	Станфордски университет; Колумбийски университет; Уеслиански университет; Харвардски университет
Научна дейност
Област	Психология
Учил при	Уилям Джеймс
Работил в	Колумбийски университет (1904 – 1940)
Известен с	Закон за ефекта
Семейство
Деца	5
	Едуард Торндайк в Общомедия

Едуард Лий Торндайк (на английски: Edward Thorndike) е американски психолог, известен със Закон за ефекта.

Биография

Роден е на 31 август 1874 година в Уилямсбърг, САЩ. Учи при Уилям Джеймс в Харвардския университет и прави психологически изследвания върху животни. Прилага изследователски техники за животни при деца. През 50-те години, прекарани в Колумбийския университет, провежда изследвания и преподава върху човешкото учене, обучението и тестиране на умствените способности.

Умира на 9 август 1949 година в Монтроуз на 74-годишна възраст.

Научна дейност

Торндайк смята, че психологията трябва да изучава поведението, а не психичните елементи или съзнателния опит. За него единиците „стимул-реакция“ са елементите на поведението, тухлите, от които са конструирани по-сложните поведения.

През 1898 година Торндайк открива Закона за ефекта, който е сходен на Закона за подкреплението на Павлов, формулиран четири години по-късно. Законът на ефекта се определя като формиране или потушаване на тенденция за реагиране. През 30-те години, посветени на изследване на Закона за ефекта при хората, Торндайк стига до извода, че награждаването на реакцията е ефективно при формирането или засилването на поведението, но наказването няма сравним отрицателен ефект върху потушаването, а по-скоро удължената неупотреба на реакцията води до отслабване на поведението.

Библиография

Образователна психология (1903) Въведение в теорията на умствените и социалните измервания (1904) Елементите на психологията (1905 г.) Животинска интелигентност (1911) Книгата на думите на учителя (1921) Измерването на интелигентността (1927 г.) Книга с думи на учителя от двадесет хиляди думи, открити най-често и широко в четенето на деца за деца и млади хора (1932 г.) Основите на обучението (1932) Психологията на желанията, интересите и отношението (1935) Книгата с думи на учителя от 30 000 думи (в съавторство с Ървинг Лорж) (1944 г.) „Психологията на аритметиката“ (1922)