Направо към съдържанието

Елена Рохо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елена Рохо
Helena Rojo
мексиканска актриса

Родена
Мария Елена Ламадрид Руис
Починала
3 февруари 2024 г. (79 г.)

Националност Мексико
Актьорска кариера
Активност1968–2023 г.
НаградиАриел за най-добра актриса:
1972 – Fin de fiesta
1981 – Мистерия
Семейство
Съпруг? (1962–?)
Хуан Ферара (1976–1987)
Бенхамин Фернандес (1988–2024)
ДецаЛео, Патрисия, Елена

Уебсайт
Елена Рохо в Общомедия

Мария Елена Ламадрид Руис (на испански: María Elena Lamadrid Ruiz), по-известна като Елена Рохо (на испански: Helena Rojo), е водеща мексиканска актриса.

Елена Рохо е родена в град Мексико. В началото на 60-те години на миналия век започва кариерата си като модел. Към края на същото десетилетие изучава театрално изкуство с известните мексикански режисьори Карлос Ансира и Хосе Луис Ибаниес. Дебютът и като актриса е през 1970 г. във филма El club de los suicidas. През същата година участва във филма Los amigos. Елена продължава да работи и като модел, изиграва малки филмови роли от края на 60-те и началото на 70-те години – Las chicas malas del Padre Méndez, Cruz de amor, La casa del Sur, Muñeca Reina, El sabor de la venganza, Fin de fiesta, El payo, Una vez un hombre, Ángeles y querubines.

През 1969 г. Елена подписва ексклузивен договор с Productora Cinematográfica Marte за игралния филм Siempre hay una primera vez. Малко по-късно се отдава изцяло на актьорската си кариера, като започва да взема участия в телевизията и театъра. През 1974 г. получава първата си главна телевизионна роля в теленовелата Extraño en su pueblo. В продължение на дълги години е омъжена за актьора Хуан Ферара, като бракът им приключва с развод. След това се омъжва за Бенхамин Фернандес, който не принадлежи към развлекателната индустрия. Елена Рохо е майка на три деца – Елена, Патрисия и Лео, които са от първия ѝ брак.

В киното успява да работи с най-важните мексикански режисьори от 70-те и 80-те години, като Фелипе Касалс, Артуро Рипстейн, Рафаел Коркиди, Алберто Бохоркес, Марсела Фернандес Виоланте, Хорхе Фонс, Маурисио Валерстейн и други.

През 1974 г. участва в мексиканския трилър Más negro que la noche, където си партнира с Клаудия Ислас, Сусана Досамантес и Лусия Мендес.

Работила е с международни таланти, като немския режисьор Вернер Херцог и актьора Клаус Кински с роля във филма Aguirre, der Zorn Gottes от 1972 г. Тя също така участва във филма Fox Trot от 1976 г., режисиран от Артуро Рипстейн, с актьорите Шарлот Рамплинг, Питър О'Тул и Макс фон Сюдов. През 1977 г. изпълнява главната роля в теленовелата Отмъщението, където си партнира с Беатрис Шеридан.

През 1980 г. участва в мексиканския трилър Мистерия, където си партнира с Хуан Ферара, Беатрис Шеридан и Виктор Хунко. За изпълнението на ролята печели в категория най-добра актриса на наградите Ариел (1981).

През 1998 г. оглавява теленовелата Право на любов, продуцирана от Карла Естрада и режисирана от Мигел Корсега и Моника Мигел. През 2000 г. изиграва главната героиня в теленовелата Рамона. След това има специално участие в Прегърни ме много силно, където изиграва два персонажа. Първите теленовели, в които е провъзгласена за първа актиса (на испански: primera actriz), са Истинска любов, Невинната ти и Перегрина.

През 2006 г. участва в новата версия Свят на хищници, като за изиграната роля печели наградата Най-добра първа актриса на списание TVyNovelas. През същата година участва в американския сериал Грозната Бети.

През 2007 г. Елена Рохо е поканена да участва в теленовелата, с която се отбелязват 50 години на мексиканската теленовела, Любов без грим.

През 2008 г. участва едновременно в три проекта – за телевизията са теленовелата Внимавай с ангела и сериала Locas de amor, а за киното във филма Amor letra por letra. През 2009 г. изпълнява главната отрицателна роля в теленовелата Непокорно сърце,[1] която е третата мексиканска версия, базирана на романа Corazón salvaje на мексиканската писателка Каридад Браво Адамс. През 2011 г. участва в театралната постановка Bajo cero, а през следващата година в теленовелата Заради нея съм Ева,[2] както и в постановката El cartero (Il postino) от Антонио Скармета, режисирана от Салвадор Гарсини.

През 2014 г. изпълнява една от отрицателните роли в теленовелата Цветът на страстта. През 2016 и 2017 г. има специални участия в теленовелите Лъжовно сърце и Кандидатката,[3] също през 2017 г. изпълнява една от главните отрицателни роли в теленовелата Полетът към победата.[4]

През 2019 г. Елена Рохо е част от главния актьорски състав на Сърцето никога не греши, теленовела с гей тематика, която е разклонение на теленовелата Съпругът ми има семейство.[5]

Елена Рохо умира на 3 февруари 2024 г. на 79-годишна възраст в град Мексико след дълга битка с рак на черния дроб.[6][7]

  • Invitación a un asesino (2023) – Доня Кристина
  • Catarsis (2010) – Майката
  • Borderline'(2009/10) – Чанти
  • Amor letra por letra (2008)
  • Luces de la noche (1994) – Тина
  • The Day After Tomorrow (El día después del mañana) (2004) – Вицепрезидента
  • Guerrero negro (1993) – Ева
  • Los Años de Greta (1992) – Нора
  • Una Luz en la escalera (1992) – Адриана Бернал
  • Muerte ciega (1991) – Алиса
  • Reto a la vida (1990) – Елена
  • En el país de los pies ligeros (1983)
  • Мистерия (1980) – Силвия
  • The Children of Sanchez (1978)
  • La Sucesión (1978)
  • La Gran aventura del Zorro (1976) – Елена
  • Mary, Mary, Bloody Mary (1976) – Грета
  • La Casa del Sur (1976) – Елена
  • Foxtrot (1975) – Александра
  • Más negro que la noche (1975) – Пилар
  • Payo – un hombre contra el mundo (1974) – Лупе
  • Los Perros de Dios (1973) –Лаура
  • Aguirre, der Zorn Gottes (1972) – Инес
  • Aquellos años (1972) – Карлота
  • Espejismo (1972)
  • Ángeles y Querubines (1972) – Анхела
  • Victoria (1972)
  • Los Cachorros (1971) – Тере
  • Una vez un hombre (1971)
  • Fin de fiesta (1971) – Елена
  • Muñeca reina (1971) – Лаура
  • El Sabor de la venganza (1971) – Рина Питман
  • Siempre hay una primera vez (1969) – Исабел
  • Los Amigos (1968)
  • El Club de los suicidas (1968)
  • Las Muchachas del Club
  • Cuentas muertas
  • El Cartero
  • Bajo Cero
  • 10, el marido perfecto
  • Lecciones para casadas
  • Sé infiel y no mires con quién
  • Cena de matrimonios
  • Me enamoré de una bruja
  • La mujer del pelo rojo
  • Pecado en la isla de las cabras
  • La Ronda de las Arpías
  • Una oferta inmoral
  • Yo miento, tú mientes, todos mentimos

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
Награди TVyNovelas
Година Категория Теленовела Резултат
2017 Най-добра първа актриса Кандидатката Печели
2015 Най-добра първа актриса Цветът на страстта Номинирана
2013 Най-добра първа актриса Заради нея съм Ева Номинирана
2010 Най-добра първа актриса Непокорно сърце Номинирана
2009 Най-добра първа актриса Внимавай с ангела Печели
2007 Най-добра първа актриса Свят на хищници Печели
2006 Най-добра първа актриса Перегрина Номинирана
2005 Най-добра актриса в отрицателна роля Невинната ти Печели
2001 Най-добра първа актриса Прегърни ме много силно Печели
1999 Най-добра актриса в главна роля Право на любов Печели
1996 Най-добра актриса в главна роля Семеен портрет Номинирана
1993 Най-добра актриса в главна роля Las secretas intenciones Номинирана
1985 Най-добра актриса в главна роля Предателство Номинирана
Награди Ариел
Година Категория Филм Резултат
1992 Най-добра актриса Muerte ciega Номинирана
1981 Най-добра актриса Мистерия Печели
1973 Най-добра актриса Los cachorros Номинирана
1972 Най-добра актриса Fin de fiesta Печели

Награди El Heraldo de México

Година Категория Теленовела Резултат
1995 Най-добра телевизионна актриса Семеен портрет Номинирана
  • Награди на Асоциацията на театралните критици и журналисти „Елена Рохо 45 години на сцената“ (2016)
  1. Теленовелата е заснета през 2022 г.[8]