Направо към съдържанието

Елиас Льонрот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елиас Льонрот
Elias Lönnrot
финландски филолог

Роден
Починал
19 март 1884 г. (81 г.)
Самати, Финландия

Религиялутеранство
Учил вХелзинкски университет
Александровски университет
Университет на Турку
Научна дейност
ОбластФилология, фолклористика, ботаника
Работил вХелзинкски университет
Александровски университет
Семейство

Уебсайт
Елиас Льонрот в Общомедия

Елиас Льонрот (на фински: Elias Lönnrot) е финландски филолог, фолклорист и ботаник. Той събира и записва фински народни стихове, от които съставя националния епос „Калевала“.

Елиас Льонрот е роден през 1802 година в Самати, провинция Усима. Той започва да учи медицина в Обу, но след големия пожар в града се премества в университета в Хелзинки, където се дипломира през 1832 година. След това известно време работи като лекар в Каяни по време на масов глад в областта.

Първо издание на Kalevala (1835)

Още като студент Льонрот започва да се интересува от историята на финския език и да събира народни приказки от селяните. Със същата цел, след като започва лекарската си практика, той предприема продължителни пътувания из Финландия, Лапландия и Карелия. Той издава резултатите от своите издирвания в поредица книги: „Kantele“ (1829–1831), първия вариант на „Калевала“ („Kalevala“, 1835–1836), „Кантелетар“ („Kanteletar“, 1840), „Sananlaskuja“ (1842), второто разширено издание на „Калевала“ (1849) и първият „Финско-шведски речник“ („Finsk-Svenskt lexikon“, 1866–1880). Назначен е за професор по финска литература в Хелзинкския университет.

Освен събирането на фолклорни текстове, по време на своите пътувания Льонрот прави проучвания и в областта на ботаниката и традиционната употреба на различни растения. През 1860 година издава „Flora Fennica – Suomen Kasvisto“, разширена и преиздадена през 1866 година в съавторство с Т. Салан. Книгата става известна като първият научен труд, издаден на фински.

Елиас Льонрот умира през 1884 година в родния си град Самати.

Избрани произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • De Väinämöine, priscorum Fennorum numine. Дисертация. 1827
  • Kantele taikka Suomen Kansan sekä Wanhoja että Nykysempiä Runoja ja Lauluja. 1829–1831 (4 тома)
  • Lemminkäinen, Väinämöinen, Naimakansan virsiä. 1833
  • Runokokous Väinämöisestä. 1834
  • Kalewala, taikka Wanhoja Karjalan Runoja Suomen kansan muinoisista ajoista. 1835–1846 (2 тома)
  • Kanteletar taikka Suomen Kansan Vanhoja Lauluja ja Virsiä. 1840–1841 (3 тома)
  • Suomen Kansan Sananlaskuja. 1842
  • Suomen Kansan Arvoituksia. 1845
  • Kalevala. 1849
  • Suomen kansan muinaisia loitsurunoja. 1880
  • Turo, kuun ja auringon pelastaja. 1881