Елисавет Варела
| Елисавет Варела Ελισάβετ Βαρελά | |
| гръцка учителка | |
| Родена |
1890 г.
|
|---|---|
| Починала | 1972 г.
|
Елисавет Варела, по мъж Папаманоли (на гръцки: Ελισάβετ Βαρελά), e гръцка учителка и деятелка на Гръцката въоръжена пропаганда.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в 1890 година в семейството на Христос Варелас и Екатерини Варела, видно гъркоманско семейство от южномакедонския град Енидже Вардар, тогава в Османската империя, днес Яница в Гърция. За прогръцка дейност майка ѝ и баща ѝ са убити от български дейци в дома им на 24 декември 1904 година. Елисавет Варела учи в гръцкото Девическо училище в Солун, издържана от Ениджевардарската гръцка община.[1]
След завършване на образованието си Елисавет Варела става гръцка учителка и същевременно деятелка на гръцката революционна организация.[1] Преподава в ениджевардарското село Чохалари, където се жени за Христос Папаманолис. След смъртта на съпруга си става нелегална в четата на андартския капитан Гоно Йотов.[3]
По-късно Елисавет Варела продължава учителската си кариера, като преподава в солунското сиропиталище Папафио до 1940 година. Умира в 1972 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Αικατερίνη Βαρελά // 3ο ΓΕΛ Γιαννιτσών. Посетен на 6 май 2019.
- ↑ Η γυναίκα μακεδονομάχος, μία Ελληνίδα πρότυπο αγώνα // iEllada.gr, 08/03/2018. Посетен на 6 май 2019.
- ↑ Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 66. (на гръцки)
