Жуцевска култура
Жуцевската култура е археологическа култура от късната новокаменна епоха, датираща около 2700 г. пр.н.е.[1] Обхваща територията по крайбрежието на Гданския и Висленския залив,[2] и се простира на север до Куршския залив и до селището Швентой в Литва.[3] Наименованието й произлиза от село Жуцево, Пушки окръг в Полша.
Жуцевската култура е сходна с Културата на шнуровата керамика и праиндоевропейската култура Нарва и Културата на кълбовидната амфора.[4] Традиционно тя се определя като вариация на Културата на шнуровата керамика, но най-новите изследвания показват, че културата е формирана преди нея.[3] Тази култура се е специализирала в използването на морските ресурси и е съществувала успоредно с майчината си култура от известно време. Селищата са били съставени от характерни къщи, укрепени срещу морска ерозия, и са били разположени по крайбрежието и по̀ на изток.[5] Хората от културата са опитомили говеда, прасета, някои кози, но са се занимавали слабо с тяхното отглеждане.[6] Занимавали са се с риболов и лов, особено на перконоги, многобройни по това време по брега на Балтийско море. Хората са произвеждали и търгували с кехлибарени декоративни предмети в специализирани магазини.[1][5] Открити са голям брой кехлибарени артефакти край село Юодкранте в Литва.
Преди културата е свързвана с най-ранния произход на балтите.[2] Проследяването на формирането на балтите до Жуцевската култура би могло да обясни разликите между западните и източните балти и техните езици,[7] въпреки че лингвистични заключения, базирани на тази методология са противоречиви и предварителни в най-добрия случай, ad hoc в най-лошия. Обикновено полските и немските археолози поставят културата точно на брега, докато литовските и латвийските учени я разширяват много по-навътре, описвайки крайбрежните селища като културен и икономически център, а вътрешните села като периферия.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Milisauskas, Sarunas. European Prehistory: A Survey. Birkhäuser, 2002. ISBN 0-306-46793-3. с. 257.
- ↑ а б Hoops, Johannes, Naumann, Hans-Peter, Lanter, Franziska. Reallexikon der germanischen Altertumskunde. Walter de Gruyter, 2001. ISBN 3-11-017163-5. с. 423. [...] die ihrerseits ehemals als frühester Nachweis der balt. Bevölkerung gedeuted wurde.
- ↑ а б в Brazaitis, Džiugas. Agrarinis neolitas // Lietuvos istorija. Akmens amžius ir ankstyvasis metalų laikotarpis. Т. I. Baltos lankos, 2005. ISBN 9955-58-490-4. с. 224–231.
- ↑ Bojtár, Endre. Foreword to the Past: A Cultural History of the Baltic People. CEU Press, 1999. ISBN 963-9116-42-4. с. 59.
- ↑ а б Grygiel, Ryszard. U źródeł Polski (do roku 1038). Wrocław, Wydawnictwo Dolnośląskie, 2002. ISBN 83-7023-954-4. с. 50–51.
- ↑ Whittle, A. W. R. Europe in the Neolithic: The Creation of New Worlds. 2nd. Cambridge University Press, 1996. ISBN 0-521-44920-0. с. 228.
- ↑ Bojtár, Endre. Foreword to the Past: A Cultural History of the Baltic People. CEU Press, 1999. ISBN 963-9116-42-4. с. 82.
