Направо към съдържанието

Иван Антипов-Каратаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Антипов-Каратаев
Ива́н Никола́евич Анти́пов-Карата́ев
руски почвовед
Роден
Тенеево, Русия
Починал
3 юли 1965 г. (76 г.)
ПогребанРусия

Учил вМосковски държавен университет
Научна дейност
ОбластГеология, агрономия

Иван Николаевич Антипов-Каратаев (13 септември 1888, Тенеево - 3 юли 1965, Баку) е съветски учен почвовед.[1][2][3][4]

През 1927 г. завършва Московския държавен университет.[2] Член на Академията на науките на Таджикистан (1951)[2], почетен доктор на Софийския университет (1947).

Ръководител е на българо-съветската експедиция през 1947 г. за уточняване на почвените типове в България. Отговорен редактор и съавтор на „Почвите в България“ (1959). Носител на Димитровска награда (1962).

  • Почвенные коллоиды и методы их изучения, Ленинград, 1930 (в съавторство с А. И. Рабинерсон)
  • „Почвы крымского государственного заповедника и прилегающих местностей“, Труды почвенного института им. В. В. Докучаева, т. 7, 1932 (в съавторство с Л. И. Прасолов)
  • Мелиорация солонцов в СССР, Москва, 1953 (в съавторство с В. Н. Филипова и др.)
  • Современные методы исследования физико-химических свойств почв, вып. 1—3, Москва—Ленинград, 1945—1948 (в съавторство)