Иглен нос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иглен нос
Агуляс
Маркерът на Иглен нос за границата между океаните.
Маркерът на Иглен нос за границата между океаните.
Информация
МестоположениеЗападен Кейп, ЮАР
АкваторияАтлантически океан
-34.8333° с. ш. 20.0025° и. д.
Иглен нос в Общомедия

Иглен нос (също Агуляс; на африкаанс: Kaap Agulhas; на английски: Cape Agulhas; на португалски: Cabo das Agulhas) е най-южната точка на африканския континент.[1]

Името идва от португалското му название Agulhas (игли) и е свързано със скалите и рифовете, в които са се разбили или повредили много кораби. Заради тези опасности на носа през 1848 г. е построен фар. Брегът е еднообразен, скалист и ако не е изследователският маркер, обозначаващ точката, плавният завой на бреговата линия би затруднил доста намирането на точното място.

Намира се в пуста област, 170 километра на югоизток от Кейптаун, с географски координати 34°32'43,39" ю.ш., 20°00'09,15" и.д. Скалите, образуващи Иглен нос, са част от групата на планината Тейбъл. Те са близки до геологическите образувания, които се виждат по грандиозните скални склонове на Тейбъл и нос Добра надежда.

Морето около Иглен нос е известно със зимните си бури и огромните блуждаещи вълни, високи до 30 м и способни да потопят дори големи кораби. Това е и точката, в която се срещат Индийският и Антлантическият океан (според Международната хидрографска организация)[2] – не на нос Добра надежда, или Кейп Пойнт, както понякога се смята.

На юг от Иглен нос топлото Иглено течение, което следва източния бряг на Африка в южна посока, се обръща обратно към Индийския океан. При обръщането му от него се откъсват големи океански водовъртежи (иглени пръстени), които се носят на запад към Атлантическия океан и пренасят големи количества топлина и сол от Индийския океан. Този механизъм е сред ключовите елементи на циркулацията на топлина и сол в Големия океански конвейерен пояс.

Водите близо до брега са доста плитки и са известни като най-добрия рибарски район в Южна Африка, познат като Иглена плитчина. По протежение на първите 250 км към вътрешността на океана дълбочината е по-малка от 100 м, след което дъното пада стръмно надолу.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорамна снимка на Иглен нос, направена от фара.
Панорамна снимка на Иглен нос, направена от фара.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Игольный мыс // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Санкт Петербург, 1890 – 1907.
  2. Limits of Oceans and Seas Архив на оригинала от 2015-06-06 в Wayback Machine.. International Hydrographic Organization Special Publication No. 23, 1953.