Игнат Бадов
| Игнат Бадов | |
| католически духовник | |
| Роден |
1919 г.
село Даваджово (дн. село Миромир, Пловдивско), Царство България |
|---|---|
| Починал | 2 октомври 2001 г.
|
| Религия | Католическа църква |
| Учил в | Папски Григориански университет |
Игнат Бадов e български католически свещеник, възкресенец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Игнат Бадов е роден през 1919 г. в село Даваджово, днес кв. Миромир на град Хисаря. Съвсем малък остава сирак и е изпратен в католическото сиропиталище „Княгиня Евдокия“ в София. Завършва католическата прогимназия в Малко Търново и нишата семинария в Стара Загора.[1]
През 1937 г. постъпва в обществото на отците-възкресенци. Подготвя се в Краков, Полша и в Лвов, Украйна. Дава вечните си обети на 15 февруари 1939 г. По-късно през същата година постъпва в Папския Григориански университет в Рим, където учи философия и теология. Ръкоположен е за свещеник на 31 март 1945 г.[2]
През 1947 г. се завръща в България и една година служи в старозагорската енория „Св. св. Кирил и Методий”. През 1949 г. епископ Евгений Босилков го кани за енорист в енорията „Пресвето сърце Исусово“ в с. Драгомирово, Свищовско, където работи 30 години. През 50-те години е задължен от новата власт да работи и цивилна професия. Наред с духовната си дейност, години наред плете кошове за местната кооперация.[3]
През 1981 г. отец Игнат е преместен в Белене. Първо обслужва двете беленски енории, а не след дълго, само енория „Св. Антон от Падуа”.[3] Отец Игнат е владеел латински, италиански и полски език, ползвал е и немски.
Отец Игнат умира на 2 октомври 2001 г. в Белене.
