Игумен

Игумен (на гръцки: ηγούμενος) е изборен ръководител, настоятел на християнски православен мъжки манастир. В някои поместни православни църкви е и йерархична титла за заслуги. Начело на женските манастири се избира игумения (нар. игуменка), със същите правомощия. Към игумена (и архимандрита) е прието да се използва обръщението „Ваше Високопреподобие“.

В католическата църква на длъжността на игумена съответства тази на абата (в девическите манастири - абатеса).

Първоначално игуменът не е бил задължително свещеник, но по-късно са започнали да го избират единствено измежду йеромонасите. Преди 1874 г. тази длъжност се прилагала във всеки православен манастир, но през 1874 г. руските манастири били частично секуларизирани и разделени на три категории: ръководител на манастир от трети, най-нисък клас се наричал игумен. Ръководителите на манастири от втори и първи клас се наричали архимандрит. В по-късно време званието понякога е просто почетно и длъжността невинаги е свързана с управлението на манастира.

През 2011 година Архиерейският събор на Руската православна църква отменя занапред сан игумен като йерархична награда и реши да посвети в игумен не само иеромонахи, но и архимандрити и дори епископи, ако те влязат в управлението на манастира. Едновременно с игуменството трябва да бъде връчена тояга.

Източници

• Соколов И. И. Состояние монашества в византийской Церкви: с пол. IX до нач. XIII века (842 – 1204). Каз., 1894;
• Marin E. Les moines de Constantinopole: depuis la fondation de la ville jusqu' à la mort de Photius (330 – 898). P., 1897. P. 85 – 97;
• Смирнов С. И. Духовный отец в древней Восточной Церкви: (История духовничества на Востоке). Серг. П., 1906;
• Анатолий [Грисюк], иером. Исторический очерк сирийского монашества до половины VI века. К., 1911;
• Литвинова Л. В. Игумен // Православная энциклопедия. Т. XXI. М., Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2009. ISBN 978-5-89572-038-7. с. 168-172. (на руски)