Направо към съдържанието

Ираклийска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ираклийска епархия
Местно имеΙερά Μητρόπολη Ηρακλείας
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаВизантийска империя
Османска империя
ЦентърИраклия
Родосто
Дата на основаванепреди 325
Дата на закриване1924
Предстоятелвакантна
Санмитрополит

Ираклийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Ηρακλείας) e титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува до 1922 година със седалище последователно в тракийските градове Ираклия (днес Мармара Ереглиси) и Родосто (днес Текирдаг). Титлата Митрополит на Ираклия, предстоятел на ипертимите, екзарх на цяла Тракия и Македония (Ο Ηρακλείας πρόεδρος των υπερτίμων και έξαρχος πάσης Θράκης και Μακεδονίας) от 2007 година е вакантна.[1]

Град Перинт е основан като самоска колония в V век пр. Хр., на брега на Мраморно море, на 95 km западно от Византион. В III век Перинт е прекръстен на Ираклия. В 325 година става митрополия, като има почетен примат над останалите митрополитски катедри в Тракия. След Втория вселенски събор в 381 година, Константинополската митрополия официално приема върховенство над тези в района, включително Ираклийската. Митрополията граничи с Одринската и Визенската на север, Чорленската и Силиврийската на изток, с Мраморно море, Ганоската и Хорска, Мириофитската, Галиполската митрополия и Бяло море на юг и Еноската и Дедеагачката на запад.[1]

В VII век Ираклия има 5 подчинени епископии, които стават 17 в X век и 16 в XII век. През османския период те намаляват на 6 в XVI век, 4 след 1694 година, 3 след 1840 година, 2 след 1901 година и нито една след 1909 година. В 1694 година Родостенската епископия става архиепископия. В 1702 година обаче тя е слята с Ираклийската епархия, която до XIX век започва да се нарича Ираклийска и Родостенска. В 1726 година седалището на митрополията е преместено в Родосто, на 40 km западно от Ираклия. Други големи градове в епархията са Малгара, Кешан, Хайраболу и Узункьопрю.[1]

Кръщелно от Ираклийската и Родостенска епархия, първото десетилетие на XX век
Име Име Управление Забележка Години
Йоан Ιωάννης около 997[2]
Θεοφάνης 1399[3] -
Йоаникий I Ιωαννίκιος около 1634[4]-1646 в константинополски п.
Вартоломей Βαρθολομαίος ~1676[5]
Генадий Лериец Γεννάδιος ὁ Λέριος 25 февруари 1714 – 19 октомври 1718 † от никейски м. около 1660 – 1718
Герасим Γεράσιμος ~1761[6]
Методий Μεθόδιος 1775[7] ~ 1777[8]
Мелетий Μελέτιος ноември 1794 - 19 септември 1821 от мириофитски е., подал оставка[1] ? - 1822
Игнатий Ιγνάτιος Σταραβέρος септември 1821 – юли 1830 † 1765/8 – 1830
Дионисий II Διονύσιος юли 1830 - юли 1848 † по-рано чорленски м. ? – 1848
Панарет Πανάρετος 30 юли 1848 - 9 май 1878 † по-рано търновски м. 1785 – 1878
Йоаникий II Ιωαννίκιος 12 май 1878 - 25 януари 1879 † от никейски м. 1814 – 1879
Григорий II Γρηγόριος Παυλίδης 27 януари 1879 - 6 февруари 1888 † от серски м. 1825 – 1888
Герман III Γερμανός 8 февруари 1888 - 10 май 1897 от родоски м., в халкидонски м. 1835 – 1920
Йероним Ιερώνυμος Γοργίας 13 май 1897 - 22 май 1902 от никейски м., в никейски м. 1837 – 1910
Григорий III Γρηγόριος Καλλίδης 22 май 1902 - 25 юли 1925 † от янински 1844 – 1925
Филарет Φιλάρετος Βαφείδης 21 февруари 1928 1902 – 11 октомври 1933 † от димотишки м. 1848 – 1933
Вениамин Βενιαμίν Κυριάκου 21 октомври 1933 - 18 януари 1936 от никейски м., в константинополски п. 1871 – 1946
Фотий Φώτιος Σαββαϊδης 5 септември 2002 - 24 юни 2007 † от имброски м. 1924 – 2007[9]
  1. а б в г Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 58. Посетен на 18 август 2014.
  2. Εἰς τὴν ἐπ’ ὀλέθρῳ τοῦ κόσμου ἐπεισφέρεσαν ἤδη τῆς τοῦ Χριστοῦ ποίμνῃ ἀθεμιτογαμίαν // Herzog August Bibliothek Wolfenbüttel Handschriftendatenbank. с. 203. Посетен на 30 юли 2020.
  3. Kapsalis, Athanasius G. Matthew I, Patriarch of Constantinople (1397 - 1410), his life, his patriarchal acts, his written works. Durham University, 1994. с. 144.
  4. Ktitorikon ē proskynētērion tēs hieras kai basilikēs monēs tu Megalu Spēlaiu, 93
  5. Δελιάλης, Ν. Δύο Πατριαρχικά Σιγίλλια Διονυσίου του Δ' και Γρηγορίου του Ε' // Μακεδονικά (1). 2017. DOI:https://doi.org/10.12681/makedonika.9121. с. 112. Посетен на 27 юли 2020.
  6. Δελιάλης, Ν. Δύο Πατριαρχικά Σιγίλλια Διονυσίου του Δ' και Γρηγορίου του Ε' // Μακεδονικά (1). 2017. DOI:https://doi.org/10.12681/makedonika.9121. с. 122. Посетен на 27 юли 2020.
  7. Δελιάλης, Ν. Δύο Πατριαρχικά Σιγίλλια Διονυσίου του Δ' και Γρηγορίου του Ε' // Μακεδονικά (1). 2017. DOI:https://doi.org/10.12681/makedonika.9121. с. 120. Посетен на 27 юли 2020.
  8. Ζευγαδάκης, Ν. Ε. Δύο πατριαρχικά σιγίλλια ρυθμιστικά των σχέσεων των Σιναϊτών και της μητροπόλεως Κρήτης. 1. Το σιγίλλιον Σωφρονίου του Β΄ (1777) // Κρητικά Χρονικά 2. 1948. с. 520. Посетен на 27 юли 2020.
  9. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 59. Посетен на 18 август 2014.