Ираклийска епархия
Ираклийска епархия | |
Местно име | Ιερά Μητρόπολη Ηρακλείας |
---|---|
Църква | Вселенска патриаршия |
Страна | Византийска империя Османска империя |
Център | Ираклия Родосто |
Дата на основаване | преди 325 |
Дата на закриване | 1924 |
Предстоятел | вакантна |
Сан | митрополит |
Ираклийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Ηρακλείας) e титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува до 1922 година със седалище последователно в тракийските градове Ираклия (днес Мармара Ереглиси) и Родосто (днес Текирдаг). Титлата Митрополит на Ираклия, предстоятел на ипертимите, екзарх на цяла Тракия и Македония (Ο Ηρακλείας πρόεδρος των υπερτίμων και έξαρχος πάσης Θράκης και Μακεδονίας) от 2007 година е вакантна.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Град Перинт е основан като самоска колония в V век пр. Хр., на брега на Мраморно море, на 95 km западно от Византион. В III век Перинт е прекръстен на Ираклия. В 325 година става митрополия, като има почетен примат над останалите митрополитски катедри в Тракия. След Втория вселенски събор в 381 година, Константинополската митрополия официално приема върховенство над тези в района, включително Ираклийската. Митрополията граничи с Одринската и Визенската на север, Чорленската и Силиврийската на изток, с Мраморно море, Ганоската и Хорска, Мириофитската, Галиполската митрополия и Бяло море на юг и Еноската и Дедеагачката на запад.[1]
В VII век Ираклия има 5 подчинени епископии, които стават 17 в X век и 16 в XII век. През османския период те намаляват на 6 в XVI век, 4 след 1694 година, 3 след 1840 година, 2 след 1901 година и нито една след 1909 година. В 1694 година Родостенската епископия става архиепископия. В 1702 година обаче тя е слята с Ираклийската епархия, която до XIX век започва да се нарича Ираклийска и Родостенска. В 1726 година седалището на митрополията е преместено в Родосто, на 40 km западно от Ираклия. Други големи градове в епархията са Малгара, Кешан, Хайраболу и Узункьопрю.[1]
Митрополити
[редактиране | редактиране на кода]Име | Име | Управление | Забележка | Години |
---|---|---|---|---|
Йоан | Ιωάννης | около 997[2] | ||
Θεοφάνης | 1399[3] - | |||
Йоаникий I | Ιωαννίκιος | около 1634[4]-1646 | в константинополски п. | |
Вартоломей | Βαρθολομαίος | ~1676[5] | ||
Генадий Лериец | Γεννάδιος ὁ Λέριος | 25 февруари 1714 – 19 октомври 1718 † | от никейски м. | около 1660 – 1718 |
Герасим | Γεράσιμος | ~1761[6] | ||
Методий | Μεθόδιος | 1775[7] ~ 1777[8] | ||
Мелетий | Μελέτιος | ноември 1794 - 19 септември 1821 | от мириофитски е., подал оставка[1] | ? - 1822 |
Игнатий | Ιγνάτιος Σταραβέρος | септември 1821 – юли 1830 † | 1765/8 – 1830 | |
Дионисий II | Διονύσιος | юли 1830 - юли 1848 † | по-рано чорленски м. | ? – 1848 |
Панарет | Πανάρετος | 30 юли 1848 - 9 май 1878 † | по-рано търновски м. | 1785 – 1878 |
Йоаникий II | Ιωαννίκιος | 12 май 1878 - 25 януари 1879 † | от никейски м. | 1814 – 1879 |
Григорий II | Γρηγόριος Παυλίδης | 27 януари 1879 - 6 февруари 1888 † | от серски м. | 1825 – 1888 |
Герман III | Γερμανός | 8 февруари 1888 - 10 май 1897 | от родоски м., в халкидонски м. | 1835 – 1920 |
Йероним | Ιερώνυμος Γοργίας | 13 май 1897 - 22 май 1902 | от никейски м., в никейски м. | 1837 – 1910 |
Григорий III | Γρηγόριος Καλλίδης | 22 май 1902 - 25 юли 1925 † | от янински | 1844 – 1925 |
Филарет | Φιλάρετος Βαφείδης | 21 февруари 1928 1902 – 11 октомври 1933 † | от димотишки м. | 1848 – 1933 |
Вениамин | Βενιαμίν Κυριάκου | 21 октомври 1933 - 18 януари 1936 | от никейски м., в константинополски п. | 1871 – 1946 |
Фотий | Φώτιος Σαββαϊδης | 5 септември 2002 - 24 юни 2007 † | от имброски м. | 1924 – 2007[9] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 58. Посетен на 18 август 2014.
- ↑ Εἰς τὴν ἐπ’ ὀλέθρῳ τοῦ κόσμου ἐπεισφέρεσαν ἤδη τῆς τοῦ Χριστοῦ ποίμνῃ ἀθεμιτογαμίαν // Herzog August Bibliothek Wolfenbüttel Handschriftendatenbank. с. 203. Посетен на 30 юли 2020.
- ↑ Kapsalis, Athanasius G. Matthew I, Patriarch of Constantinople (1397 - 1410), his life, his patriarchal acts, his written works. Durham University, 1994. с. 144.
- ↑ Ktitorikon ē proskynētērion tēs hieras kai basilikēs monēs tu Megalu Spēlaiu, 93
- ↑ Δελιάλης, Ν. Δύο Πατριαρχικά Σιγίλλια Διονυσίου του Δ' και Γρηγορίου του Ε' // Μακεδονικά (1). 2017. DOI:https://doi.org/10.12681/makedonika.9121. с. 112. Посетен на 27 юли 2020.
- ↑ Δελιάλης, Ν. Δύο Πατριαρχικά Σιγίλλια Διονυσίου του Δ' και Γρηγορίου του Ε' // Μακεδονικά (1). 2017. DOI:https://doi.org/10.12681/makedonika.9121. с. 122. Посетен на 27 юли 2020.
- ↑ Δελιάλης, Ν. Δύο Πατριαρχικά Σιγίλλια Διονυσίου του Δ' και Γρηγορίου του Ε' // Μακεδονικά (1). 2017. DOI:https://doi.org/10.12681/makedonika.9121. с. 120. Посетен на 27 юли 2020.
- ↑ Ζευγαδάκης, Ν. Ε. Δύο πατριαρχικά σιγίλλια ρυθμιστικά των σχέσεων των Σιναϊτών και της μητροπόλεως Κρήτης. 1. Το σιγίλλιον Σωφρονίου του Β΄ (1777) // Κρητικά Χρονικά 2. 1948. с. 520. Посетен на 27 юли 2020.
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 59. Посетен на 18 август 2014.