Йеремия IV Константинополски
| Йеремия IV Константинополски Πατριάρχης Ιερεμίας Δ΄ | |
| вселенски патриарх | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1824 г.
|
| Религия | Православна църква |
Йеремия IV Константинополски (на гръцки: Πατριάρχης Ιερεμίας Δ΄) е вселенски патриарх от 1809 година до 3 март 1813 година.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на остров Крит.[1] Не получава системно образование, но се отличава с благоразумие, миролюбие и добро владеене на османския език, познаване на османските закони и обичаи и цени високо просвещенските идеи.[2]
Служи като велик протосингел на Вселенската патриаршия по време на първото управление на патриарх Самуил I Ханджери (1763 - 1768). През 1768 година патриарх Самуил се опитва безуспешно да го назначи за митрополит на Крит. През февруари 1772 година е избран за християнуполски митрополит в Месения. От 11 октомври до 12 декември 1780 година, след смъртта на патриарх Софроний II Константинополски,[1] е местоблюстител на патриаршеския престол и като такъв участва в избора на патриарх Гавриил IV.[2][1]
През февруари 1783 година е избран за митилински митрополит.[1][2]
На 23 апри 1809 година е избран за вселенски патриарх. Меморандумът за избора е съставен в края на май 1809 година, след пристигането му от Митилини.[1] Йеремия поема вселенската катедра в сложното време на Наполеоновите войни и течаща Руско-турска война. Йеремия защитава енергично привилегиите и правата на Църквата през властите в този тежък период и се стреми да освободи Църквата от дълговете й.[2]
Като патриарх Йеремия със своите укази се опитва да се бори с разкоша и да подобри просветното дело - утвърждава организацията на столичното училище в Едирнекапъ, подкрепя евангелското училище в Смирна. Редица укази са насочени към уреждане на живота в манастирите „Света Богородица Сумела“ близо до Трапезунд, „Света Богородица Животворящ източник“ на Андрос, „Свети Йоан Предтеча“ в Зинджидере, Кападокия. През декември 1810 и 1811 година Йеремия издава писма за изкореняване на обичая при встъпване в брак да се дават големи подаръци и да се дава скъпа зестра. С други актове прави промени в брачното законодателство, с които забранява принудителните бракове и разводите по фалшиви обвинения. През май 1811 година одобрява завещанието на даскал Самуил, който основава училище на остров Итака, за което купува къща, дарява на библиотеката и пари за заплатата на учителя.[2]
На 4 март 1813 година подава оставка[1] по болест и старост.[2] Оттегля се в Митилини, където умира на 5 март 1824 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Η Αυτού Θειοτάτη Παναγιότης ο Αρχιεπίσκοπος πρώην Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης και Οικουμενικός Πατριάρχης κυρός Ιερεμίας ο Δ΄. (;-1824) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 6 юни 2023. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж Иеремия IV // Православная энциклопедия. Т. XXI. М., Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2009. ISBN 978-5-89572-038-7. с. 301. (на руски)
| ? | → | християнуполски митрополит (февруари 1772 – февруари 1783) |
→ | ? |
| Герасим | → | митилински митрополит (февруари 1783 – 23 април 1809) |
→ | Калиник II |
| Калиник V | → | вселенски патриарх (23 април 1809 – 4 март 1813) |
→ | Кирил VI |
