Калиник IV Константинополски
| Калиник IV Константинополски | |
| гръцки духовник | |
| Роден |
1713 г.
|
|---|---|
| Починал | 1792 г.
|
| Религия | православие |
Калиник IV Константинополски (на гръцки: Καλλίνικος Δ΄) със светско име Константин Маврикиос (на гръцки: Κωνσταντίνος Μαυρίκιος) е православен духовник, браилски митрополит от 23 септември 1743 г. до 1748 година и вселенски патриарх за кратко през 1757 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Константин Маврикиос е роден през 1713 г. в Загора, Тесалия. През 1728 г. още съвсем млад се установява в Константинопол. През 1740 г. е ръкоположен за дякон. На 28 август 1741 г. е назначен за велик протосингел на Константинополския патриарх. На 23 септември 1743 г. е ръкоположен за епископ и получава катедрата на митрополит на Проилава (после Браила, Влашко).
През 1748 г. е освободен от управлението на Проиловската митрополия и се завръща в Константинопол. В имперската столица влиза в спора за нуждата от ороса на Кирил V Константинополски, като се застъпва за премахване на необходимостта от повторно кръщение за новопокръстените от Римокатолическата и Арменската апостолическа църква. Тези общности са особено многобройни след Османско-венецианската война (1714 – 1718), по време на която Османската империя си връща Пелопонес, предходно владение на Венецианската република. Калиник IV остро се противопоставя на патриарх Кирил V, последният подкрепян от Евгений Вулгарис и Евстратий Ардженти. Калиник обаче е подкрепен от мнозинството митрополити членове на Светия Синод и на 28 април 1755 г. Светият Синод подкрепя позицията и инициативата му за снемане на ороса – с мнозинство от гласовете. Патриарх Кирил V обаче не приема това решение и изгонва всички митрополити, подкрепили Калиник. Самият Калиник успява да избяга и през 1756 г. получава убежище във френското посолство в Константинопол.
Според някои спорни и недоброжелателни източници от французите Калиник получава голяма сума пари, която предава на султан Осман III, за да свали Кирил V от патриаршеския престол. На 16 януари 1757 г. Кирил V е свален от патриаршеско достойнство и Светият Синод избира Калиник за Вселенски патриарх. Изборът му обаче не е приет от столичните вярващи. Интронизацията му преминава под засилена охрана на еничарите, след като разярената тълпа на няколко пъти се опитва да нападне новоизбрания патриарх. На 22 юли 1757 г. е принуден да се оттегли и е заточен на остров Лемнос, а след това в Синайския манастир, където ползва активно манастирската библиотека.
През октомври 1763 г. се завръща в родната Загора, където по примера на Синай създава местна библиотека и се посвещава на изучаване на живота и делата на отците на Църквата. Умира през 1791 г. в родната Загора.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
| Кирил V | → | вселенски патриарх (16 януари 1757 – 22 юли 1757) |
→ | Серафим II |
