Кара Трифун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кара Трифун
български книжар
Родена
неизв.
Починала
неизв.

Кара Трифун е виден български книжар от XVI век.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Около 1559 година Кара Трифун отваря първата българска и църковнославянска книгопродавалница в Скопие, тогава в Османската империя. Продава предимно църковнославянски книги, които са отпечатани във Виена от съдружника му Яков Крайков, първия български художник-оформител.[2] Сред предлаганите книги са „Часословец“ (1566), „Псалтир“ (1569), „Требник“ (1569), „Молитвеник“ (1570), „Различни потребий“ (1572) и други. В края на отпечатания от Крайков „Псалтир“ е публикувано първото българско книжарско обявление.[2]

И който, за каквато и да е потреба, пожелае от светите книги, то всички те са пренесени в град Скопие у Кара Трифун.[1]

Книжарницата има големи приноси към отстояването на българщината. Обслужва Скопската, Самоковската и Кюстендилската епархия. Кара Трифун продава също така и книжарски материали и италианска хартия.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дринов, Марин. Яков Крайков от София и Кара-Трифун от Скопие, в: Дринов, Марин. Избрани съчинения, том 2, 1971, стр. 362 – 371.
  • Атанасов, П. Яков Крайков, София, 1980.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 159.
  2. а б в Българска книга. Енциклопедия. София, Pensoft, 2004. ISBN 954-642-210-Х. с. 191.
  3. Българска книга. Енциклопедия. София, Pensoft, 2004. ISBN 954-642-210-Х. с. 218.