Направо към съдържанието

Карл Микел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Микел
Karl Mickel
Статуя на Карл Микел в Берлин
Статуя на Карл Микел в Берлин
Роден12 август 1935 г.
Починал20 юни 2000 г. (64 г.)
Берлин, Германия
Професияпоет, белетрист, драматург, есеист и преводач
Националност Германия
Карл Микел в Общомедия

Карл Микел (на немски: Karl Mickel) е немски поет, белетрист, драматург, есеист и преводач.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Карл Микел е роден в Дрезден в работническо семейство.

Микел следва икономически науки в Източен Берлин, става научен сътрудник, редактор на сп. „Юнге Кунст“, а по-късно асистент в Берлинския икономически институт. Участва в ръководството на Брехтовия театър Берлинер ансамбъл и впоследствие става професор в берлинския Висш институт за театрално изкуство „Ернст Буш“.

Карл Микел публикува стихотворения, школувани от образци на античната и старата немска поезия, но с ярка социална и политическа насоченост – стихосбирката „Хвалебни стихове и обругавания“ (1963). Формалната чистота и изразеният интелектуализъм на поезията му стават причина за остри дискусии в културната преса на ГДР. Микел публикува (по примера на Данте) и стихосбирката „Vita nova mea“ [Моят нов живот] (1966), която се разполага в границите между интимната любовна лирика и историческия портрет, между дребнавото всекидневие и диалектическото напрежение между съвременния човек и природата. Заедно с Адолф Ендлер издава оспорваната поетическа антология „В тази по-добра страна“ (1966). Следват стихосбирките „Ледников период“ (1975), „Желязна ера“ (1975), „Одисей в Итака. Стихове 1957-74“ (1976), „Мотек казва“ (1990), „Палимпсест“ (1990), романът „Приятелите на Лахмунд“ (1991), сборникът с разкази „Из другия свят“ (1998), стихосбирката „Часът на духовете“ [1] (1999), „Съчинения в шест тома“ (2000) и посмъртно издадената поетическа книга „Посещението“ (2003).

„Одисей в Итака. Стихотворения 1957-1974“
(1976)
  • Die Einverstandenen, Revue, 1958
  • Lobverse und Beschimpfungen, Gedichte, 1963
  • Requiem für Patrice Lumumba, Kantate, 1964
  • Vita nova mea, Gedichte und zwei Aufsätze, 1966
  • Nausikaa, Drama, 1968
  • Einstein, Oper, 1974
  • Eiszeit, Gedichte, 1975
  • Eisenzeit, Gedichte, 1975
  • Gelehrtenrepublik, Aufsätze und Studien, 1976
  • Odysseus in Ithaka. Gedichte 1957-74, 1976
  • Volks Entscheid, Stücke, 1987
  • Mottek sagt, Gedichte, 1990
  • Palimpsest, 1990
  • Lachmunds Freunde, 1991
  • Halsgericht, 1994
  • KANTS AFFE, Künstlerbuch, 1994
  • Gefährliche Liebschaften oder Der Kalte Krieg, Oper, 1997
  • Aus der Anderwelt, Erzählungen, 1998
  • Geisterstunde, 1999
  • Gelehrtenrepublik, 2000
  • Schriften in sechs Bänden, 2000
Посмъртни публикации
  • Der Besuch, Lyrik und Texte aus dem Nachlaß, 2003
  • Geisterstunde, Gedichte, 2004
  • Lachmunds Freunde, Roman (unvollendet), 2006
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.