Адолф Ендлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Адолф Ендлер
(Adolf Endler)
Роден: 20 септември 1930 г.
Дюселдорф, Германия
Починал: 2 август 2009 г.
(на 78 г.)
Берлин, Германия

Адолф Ендлер (на немски: Adolf Endler) е немски поет, есеист, драматург и преводач, роден в Дюселдорф в семейството на търговец.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Нощен Дюселдорф с река Рейн

Отначало Ендлер се издържа като транспортен работник и кранист и сътрудничи на леви издания във ФРГ. Заради активността си в младежкото движение за мир е подведен под съдебна отговорност и в 1955 г. се преселва в ГДР. Следва в Литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг.

Литературен път[редактиране | редактиране на кода]

Адолф Ендлер утвърждава поетическото си дарование със стихосбирките "Събудете се без страх" [1] (1960) и "Децата на Нибелунгите" (1964). Проявява се най-вече в баладите с "индустриална" тематика с отчетлив, необичаен ритъм и звучен стих, а също и в политическата поезия - стихосбирките "Пясъчно зрънце" (1974) и "Гол с очила" (1975). Адолф Ендлер е известен и като темпераментен литературен критик, в чиито публикации общественото и художественото значение на младата лирика в ГДР намира задълбочена интерпретация. След участието си в протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман в 1976 г. и осъждането на писателя Щефан Хайм в 1979 г. Ендлер е изключен от Съюза на на писателите и започва да сътрудничи на берлински подмолни издания. Успява да публикува стихосбирките "Объркани ясни послания" (1979) и "Досие Ендлер" (1981). По-късна поетът издаде и книгите "Пудингът на апокалипсиса. Стихотворения 1963-1998" (1999), "На инат" (1999) и "Изпревàри ни полетът на прелетните птици" (2004).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си Адолф Ендлер е удостоен с редица отличия, между които наградата на Берлинската академия на изкуствата "Хайнрих Ман" (1990), "Бранденбургската литературна награда" (1994), наградите "Братя Грим" на град Ханау (1995), "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (2000), "Петер Хухел" (2000) и "Ханс Ерих Носак" (2003). От 2005 г. поетът е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Адолф Ендлер, заедно с Уве Грюнинг, преведе на немски език поезията на Атанас Далчев.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Erwacht ohne Furcht, Gedichte, 1960
  • Weg in die Wische, Reportagen und Gedichte, 1960
  • Das Sandkorn, Gedichte, 1974/1976
  • Die Kinder der Nibelungen, Gedichte, 1964
  • In diesem besseren Land, Lyrik-Anthologie (gemeinsam mit Karl Mickel), 1966
  • Das Sandkorn, Gedichte, 1974
  • Nackt mit Brille, Gedichte, 1975
  • Zwei Versuche, über Georgien zu erzählen, Reisebericht, 1976
  • Verwirrte klare Botschaften, Gedichte, 1979
  • Neue Nachricht von 'Nebbich', 1980
  • Nadelkissen, Prosa, 1980
  • Akte Endler. Gedichte aus 30 Jahren, 1981/1988
  • Tarzan am Prenzlauer Berg, Tagebuch, 1984
  • Ohne Nennung von Gründen, Gedichte und Prosa, 1985
„Нощен гост“ (2008)
  • Schichtenflotz, Prosa, 1987
  • Cittateria & Zackendullst. Notizen Fragmente Zitate, 1990
  • Vorbildlich schleimlösend. Nachrichten aus einer Hauptstadt 1972-2008, Prosa, 1990
  • Den Tiger reiten, Essays, 1990
  • Die Antwort des Poeten, Roman, 1992
  • Tarzan am Prenzlauer Berg. Sudelblätter 1981-1993, 1994
  • Die Exzesse Bubi Blazezaks im Fokus des Kalten Krieges. Satirische Collagen und Capriccios 1976-1995, 1995
  • Warnung vor Utah. Momente einer USA-Reise, Reisebuch, 1996
  • Der Pudding der Apokalypse. Gedichte 1963-1998, 1999
  • Trotzes halber, Gedichte, 1999
  • Das Greisenalter, voilà, 2001
  • Schweigen Schreiben Reden Schweigen. Reden 1995-2001, 2003
  • Uns überholte der Zugvögelzug. Alte und neue Gedichte, 2004
  • Nebbich. Eine deutsche Karriere, 2005
  • Krähenüberkrächzte Rolltreppe. Neunundsiebzig kurze Gedichte aus einem halben Jahrhundert, 2007
  • Nächtlicher Besucher, in seine Schranken gewiesen. Eine Fortsetzungs-Züchtigung, 2008
  • Dies Sirren. Gespräche mit Renatus Deckert, 2010

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стихотворението "Любовни стихове 1956" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]