Направо към съдържанието

Карл Филип Емануел Бах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Бах.

Карл Филип Емануел Бах
Carl Philipp Emanuel Bach
германски композитор

Роден
Починал
ПогребанХамбург, Федерална република Германия

Религиялутеранство
Учил вЛайпцигски университет
Музикална кариера
СтилБарок, симфония
Инструментиорган, пиано
Активностот 1725 г.
Семейство
РодФамилия Бах
БащаЙохан Себастиан Бах[1]
МайкаМария Барбара Бах[1]
Братя/сестриЙохан Кристоф Фридрих Бах
Вилхелм Фридеман Бах[1]
Йохан Кристиан Бах

Уебсайт
Карл Филип Емануел Бах в Общомедия

Карл Филѝп Емануѐл Бах (на немски: Carl Philipp Emanuel Bach) е германски композитор и музикант, вторият от петте сина на Йохан Себастиан Бах и Мария Барбара Бах. Известен е също като Берлинския или Хамбургския Бах. Един от основателите на класическия музикален стил, творил в епохата на рококо и класицизма.

Флейтов концерт в Сансуси. Карл Филип Емануил Бах акомпанира на Фридрих Велики. Картина от Адолф фон Менцел, 1852 г.

Карл Филип Емануил Бах е роден във Ваймар. На 10-годишна възраст се обучава в школата към църквата „Св. Тома“ в Лайпциг (през 1723 г. баща му става кантор на школата и църквата). После школата Карл Филип изучава право в университета в Лайпциг (1731) и Франкфурт на Одер (1735). През 1738 г., на 24-годишна възраст той получава степен, но изоставя кариерата на юрист и се посвещава на музиката.

След няколко месеца по препоръка на Силвиус Леополд Вайс постъпва на служба при Фридрих Велики, който по това време е кронпринц. След възкачването му на престола Карл Филип става член на кралския двор. По това време той е сред най-известните клавирни изпълнители, а сред съчиненията му (от 1731 г. дотогава) има вече над 30 клавирни сонати и концертни произведения. Карл Филип Емануил пише два цикъла сонати, посветени на Фридрих и херцог Вюртембергски. Тези произведения му помагат да получи длъжността придворен музикант.

През 1768 г. Бах сменя Георг Филип Телеман на длъжността капелмайстор в Хамбург. След това назначение той започва да отделя по-голямо внимание на църковната музика. През следващата година той написва ораторията „Израилтяните в пустинята“, а между 1769 и 1788 г. създава над 20 пасиона и около 70 кантати, литании, мотети и други произведения на духовна тематика.

Карл Филип Емануил умира в Хамбург на 14 декември 1788 г.

  1. а б в 118505505 // Посетен на 4 май 2024 г.