Направо към съдържанието

Кенсингтън (дворец)

Дворец „Кенсигтън“
Kensington Palace
51.5053° с. ш. -0.1883° и. д.
Дворец „Кенсигтън“
Местоположение в Лондон
Информация
Страна Великобритания
МестоположениеКенсингтън, Лондон
Сайтwww.hrp.org.uk
Дворец „Кенсигтън“ в Общомедия

Дворецът Кенсигтън (на английски: Kensington Palace) е една от лондонските резиденции на английското кралско семейство. Той е сравнително неголяма сграда без излишна показност, разположена в квартал Кенсигтън в западната част на Лондон, в съседство с Кенсингтън гардънс и Хайд парк.

Възникнал е като крайградско имение на графа на Нотингам. Крал Уилям III Орански го купил, тъй като му омръзнало да пътува до отдалечения дворец Хемптън Корт по река Темза и поръчал преустройството му на известния архитект Кристофър Рен. През 1694 г. тук умира съпругата му Мария II Стюарт а след няколко години Петър Първи прави тук визитата си при краля. При кралица Анна е оформен паркът на площ от 30 акра и е построена оранжерия (арх. Джон Ванбру, 1704). Първите крале от Хановерската династия също предпочитали двореца Кенсигтън пред градския дворец Сейнт Джеймс и са живеели почти непрекъснато в него.

След смъртта на Джордж II през 1760 г. дворецът е бил жилище най-вече на представители на по-младшите клонове на управляващата династия. Именно тук се е родила кралица Виктория (за което напомня паметник в градината). Принцеса Даяна също е живяла тук от момента на брака си през 1981 г. до самата си смърт през 1997 г.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кенсигтонский дворец“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​