Кожьол
| Кожьол |
Кожьо̀лът, козел (на полски: kozioł, koza) е старинен полски музикален инструмент от типа на гайдите. Понякога е наричан дуди.
В наше време в Полша съществуват 8 вида гайди, разпространени в 5 района. Един от тях е кожьолът, който почти отпада след Първата световна война, но през последното десетилетие интересът към него се възражда. Наименованието му произлиза от полската дума за козел и коза, тъй като се изработва от кожата на това животно.[1]
Съществуват няколко варианта на кожьоли – с мехове, които се надуват с уста и такива, при които вкарването на въздуха става с духало. Инструментът е запазен само в около 15-ина села в Любушко войводство на запад от град Волщин и около стотина села във Великополско войводство на юг от Познан. Съществуват две основни разновидности, които се различават по големина, конструктивни елементи и звук. В северната част около градовете Кошчян, Бук и Опаленица кожьолите са по-малки, а звукът е по-висок и писклив. Краищата на гайдуницата и на ручилото се извиват нагоре и завършва фуниевидно, подобно на рог. Тръбите са изработени на сектори частично. Южният тип, разпространен край Гостин и Равич, е с по-големи размери. Гайдуницата също завършва с форма на рог, но преминаването към него е по-остро, а ручилото се състои от три части, чиито връзки се осъществяват от метални тръбички. Съществуват и хибридни видове, нещо средно между двата типа. При всички кожьоли понякога мехът се покрива с декоративна тъкан с ресни, пришити в шевовете. Много често на върха на гайдуницата като украса се поставя стилизирана козя глава.[1]
Стилът на свирене също е различен – на север звуците преминават плавно един в друг в легато, а на юг се изсвирват по-кратко и отсечено – в стакато. Южните музиканти са известни с много бързото и рязко стакато, изпълнено с доста свити пръсти, така че звуците наподобяват звънко бълбукане.[1]
Съществуват два вида кожьоли – бял и черен. Белият се нарича още веселни – weselny (булчински), а черният – дошлюбни doślubny (сватбен). И двете наименования имат смисъл на сватбен кожьол, но се отнасят до различен етап от сватбения процес.[1]
Бял кожьол
[редактиране | редактиране на кода]Белият кожьол представлява обикновена универсална гайда, изработена от кожата на бяла коза, с руното навън. Около основата на гайдуницата край главината обикновено се обточва с червена лента. Върху лицевата страна на гайдуницата са разположени 6 или 7 пръстови дупки, а на обратната страна – още една за палеца на ръката. Ручилото е разделено на три сектора. Има три къси взаимно свързани последователно тръби, които при свирене се прехвърлят през лявото рамо и висят на гърба вертикално надолу. Музиката е бавна, до средно бърза с плавно изпълнение на легатото.[1]
Черен кожьол
[редактиране | редактиране на кода]Черният кожьол е направен от лицева кожа на черна коза, без видимо руно, а звукът му е по-писклив. Гайдуницата е цяла, без да се разделя на секции. При свирене ручилото се балансира в хоризонтално положение на лявото рамо на изпълнителя. Това е ритуален инструмент, който традиционно участва в първата част на полската сватба. Докато свири черният кожьол, а това е през целия ден и по време на вечерята, музиката се заплаща от младоженеца. След вечеря започва да свири белият кожьол и музиката се плаща от този, който поръчва поздрава или танца.[1]
Според устни предания около 1800 г. са съществували оркестри, съставени от стотина кожьола. След Първата световна война към изпълненията на кожьола се добавя още кларинет, а по-късно и цигулка, като тази комбинация се превръща в традиционен полски ансамбъл. Трите инструмента заедно свирят в унисон и почти една и съща мелодия с еднаква орнаментика. В някои селища съществуват групи от по 5, 6 или дори 7 кожьола.[1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Polish Bagpipes, архив на оригинала от 8 март 2012, https://web.archive.org/web/20120308111003/http://www.dudziarz.art.pl/polskie.html, посетен на 31 март 2012