Направо към съдържанието

Конрад II (Лужица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Конрад II.

Конрад II
маркграф на Остмарк Лужица
Лични данни
Роден
Починал
6 май 1210 г. (50 г.)
Други титлигосподар на Рохлиц
Семейство
ДинастияВетини
БащаДедо V Дебелия от Лужица
МайкаМехтхилде (Матилда) от Хайнсберг
БракЕлизабет от Полша
ПотомциКонрад, Матилда, Агнес
Конрад II в Общомедия

Конрад II (на немски: Konrad II, Konrad II von Landsberg, * сл. 13 септември 1159, † 6 май 1210) от род Ветини е от 1190 г. маркграф на Остмарк (marchio Orientalis) / Лужица и господар на Рохлиц. Той наследява след смъртта на по-големия му брат Дитрих през 1207 г. графството Гройч.

Той е третият син на маркграф Дедо III (1142 – 1190) и съпругата му Матилда от Хайнсберг († 1190).

Между 1196 и 1198 г. Конрад участва в кръстоносния поход на император Хайнрих VI в Светите земи, където през март 1198 г. в Акон участва в основаването на Немския орден.

Конрад се жени през 1180 г. за Елизабет от Полша (* ок. 1152, † 2 април 1209) от род Пясти, дъщеря на полския херцог Миско III и първата му съпруга Елизабет Унгарска, дъщеря на унгарския крал Бела II. Тя е вдовица на херцог Собеслав II от Бохемия († 1180).

Те имат три деца:

  • Heinrich Theodor Flathe: Konrad von Landsberg. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 16, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 587.
  • Holger Kunde: Das Zisterzienserkloster Pforte – Die Urkundenfälschungen und die frühe Geschichte bis 1236. Quellen und Forschungen zur Geschichte Sachsen-Anhalts 4, Böhlau, Köln 2003, ISBN 3-412-14601-3, S. 99.
  • Michael Lindner, Das Augustiner-Chorherrenstift Zschillen als Grablege der Dedoniden. Markgraf Konrad von der Ostmark/Lausitz (1190 – 1210) und sein Schreiber Johannes, in: D. M. Mütze, Regular – und Säkularkanonikerstifte in Mitteldeutschland, Dresden 2011, S. 57 – 82.
  • Michael Lindner, Dietrich, Dedo und Konrad von Landsberg – Markgrafen der Ostmark (1156 – 1210). Eine politisch-herrschaftliche Skizze aus der Zeit des hochmittelalterlichen Landesausbaus, in: S. Auert-Watzik/H. Mertens (Hg.), Peripherien sächsischer Geschichte, Landsberg 2011, S. 267 – 290.