Преглед на кода на Латински език

{{Език
| име          = Латински език
| родно име    = lingua latīna
| произношение = [laˈtiːna]
| страна       = [[Ватикан]]а
| регион       = [[Южна Европа]]
| писменост    = [[латиница]]
| сем1         = Индоевропейски
| сем2         = Италийски
| сем3         = Латино-фалиски
| сем4         = Латински
| официален    = [[Свети престол]]
| регулатор    = [[Папска академия за латински език]]
| iso639-1     = la
| iso639-2     = lat
| iso639-3     = lat
| карта        = [[Файл:Roman Empire map.svg|250px]]
| карта-описание = Най-голямото разпространение на латинския език съвпада приблизително с най-широките граници на Римската империя
| wiki         = la
}}
'''Латинският език''' (''lingua latīna'', {{IPA|[ˈliŋɡwa laˈtiːna]}}) е древен [[Италийски езици|италийски]] [[език (лингвистика)|език]]. Писмената му система, [[латиница]]та, се развива на основата на [[Етруска азбука|етруската]] и [[гръцка азбука|гръцката азбуки]], които от своя страна произлизат от [[Финикийска азбука|финикийската]].

Първоначално латинският се говори в [[Лацио|Лациум]], областта около град [[Рим]].{{hrf|Sandys|1910|811 – 812}} С възхода на [[Римска република|Римската република]] той се превръща в преобладаващия език, първоначално в [[Италия]], а по-късно в цялата западна част на [[Римска империя|Римската империя]]. [[Простонароден латински език|Простонародният латински]] се развива в съвременните [[романски езици]], като [[Италиански език|италиански]], [[португалски език|португалски]], [[испански език|испански]], [[френски език|френски]] и [[румънски език|румънски]], а много думи с латински произход се използват и в други днешни езици, включително и в [[Български език|българския]]. Наред със [[старогръцки език|старогръцкия]], латинският език дава голяма част от терминологията в различни научни области, като [[богословие]], [[биология]], [[медицина]] и [[право]].

При Късната република, около 75 година пр. Хр., [[Старолатински език|старолатинският]] е [[Книжовен език|стандартизиран]] в [[класически латински език|класическия латински език]]. Простонародният латински е разговорната форма, използвана по същото време и засвидетелствана в надписи и комедийни пиеси, като тези на [[Плавт]] и [[Теренций]].{{hrf|Clark|1900|1 – 3}} [[Късен латински език|Късният език]] е книжовният език след III век, а [[Средновековен латински език|средновековният латински]] се използва от IX век до [[Ренесанс]]а, когато преминава в [[Ренесансов латински език|ренесансовия латински]], а в началото на [[Ново време|Новото време]] се развива [[Новолатински език|новолатинският език]]. Латинският се използва като език на международното общуване, книжовността и науката до XVIII век, когато започва да бъде изместван от разговорните езици. [[Църковен латински език|Църковният латински]] и днес остава официалният език на [[Свети престол|Светия престол]] и на [[латински обред|латинския обред]] на [[Католическа църква|Католическата църква]].

Макар днес латинският език да се смята за [[Мъртъв език|мъртъв]], той продължава да се преподава в различни образователни институции по целия свят.{{hrf|Hu|2008}}{{hrf|Eskenazi|2000}}

Латинският е силно [[флективен език]] с три обособени [[Род (граматика)|рода]], седем [[Падеж (граматика)|именни падежа]], пет [[Склонение|склонения]], четири [[Спрежение|глаголни спрежения]], четири основни глаголни форми, шест [[Време (граматика)|глаголни времена]], три [[Лице (граматика)|лица]], три [[Наклонение|наклонения]], два [[залог]]а, два [[Вид на глагола|глаголни вида]] и две [[Число (граматика)|числа]].

== История ==
{{Основна|История на латинския език}}

В историята на латинския език се разграничават няколко етапа, които се отличават помежду си по малки различия в речника, правописа, морфологията и синтаксиса. Разграничението между тях не е ясно и отчетливо, като различни автори поставят акцент върху различни меродавни характеристики. В резултат на това периодизацията има различни варианти с невинаги съвпадащи наименования на етапите.

Значението на латинския език за формирането на нови западноевропейски езици продължава и след падането на Западната Римска империя (476 г.). Влиянието на латинския език върху европейската култура не се ограничава до периода на просперитет и сила на Римската империя. И след падането на Рим (476 г.), той остава езикът на църквата и правото, науката, литературата и дипломацията. До XVIII век латинският език е бил езикът на науката.

Освен тези исторически фази на езика обособена форма е [[Църковен латински език|църковният латински]], използван от католически и протестантски автори през различни исторически периоди от [[Късна Античност|Късната Античност]] до наши дни.

=== Старолатински ===
{{основна|Старолатински език}}
[[Файл:Linguistic Landscape of Central Italy.png|мини|Езикова карта на Централна Италия в началото на римската експанзия – диалектите на старолатинския са отбелязани в синьо]]

Латинският първоначално е говорен в областта около [[Рим]], наречена [[Лацио|Лациум]]. Най-ранната известна форма е [[старолатински език|старолатинският език]] от времето на [[Римско царство|Римското царство]] до късната [[Римска република]]. Той е известен от хиляди надписи, както и от най-ранните запазени литературни текстове на латински, като комедиите на [[Плавт]] и [[Теренций]]. През този период започва да се използва [[латиница]]та, която първоначално се изписва от дясно наляво или като [[бустрофедон]],{{hrf|Diringer|1996|533 – 534}}{{hrf|Collier|1958|412}} а впоследствие – от ляво надясно.{{hrf|Sacks|2003|80}}

=== Класически латински ===
{{основна|Класически латински език}}

Старолатинският е последван, във времето на късната Република и на [[Римска империя|Империята]], от [[Класически латински език|класическия латински]], съзнателно формиран от оратори, поети, историци и други образовани хора, автори на големите трудове на [[Класическа литература|класическата литература]], преподавани в школите по [[граматика]] и [[реторика]]. От тези ранни римски училища, които служат за своеобразна езикова академия, поддържаща и развиваща класическия език, водят началото си принципите на съвременните стандартизирани граматики.{{hrf|Pope|1966|3}}{{hrf|Monroe|1902|346 – 352}}

=== Простонароден латински ===
{{основна|Простонароден латински език}}

Филологичният анализ на старолатински текстове, като пиесите на [[Плавт]], съдържащи диалози между представители на обикновените хора, показва, че успоредно на литературния и официален език съществува и говорим език, който още в Древността е наричан [[простонароден латински език|простонароден латински]] (''sermo vulgi'' при [[Цицерон]], езикът на ''vulgus'', „обикновените хора“). Тъй като необразованите не са оставили много писмени свидетелства, за характера на този говорим език се съди само по думи и фрази, цитирани от класическите автори или в някои надписи.{{hrf|Herman|2000|17 – 18}}

Тъй като простонародният латински не е контролиран или насърчаван от школите по реторика, няма причина при него да се търси някаква унифицираност, както диахронично, така и географски. По-скоро е вярно точно обратното – населението на различните области, попаднали в границите на Римската империя при нейното разрастване, усвоявайки латинския, създава свои местни диалекти на езика.{{hrf|Herman|2000|8}} Такова е преобладаващото положение, когато [[Велико преселение на народите|Великото преселение на народите]] от IV до VII век слага край на политическото единство и относително мирното съществуване на Римския свят, премахвайки стабилизиращото влияние на традиционните институции върху езика. Това дава началото на нов етап в развитието на латинския ([[къснолатински език]]), при който се разпространяват широко говорими форми на езика със значителни регионални различия.

Въпреки диалектните вариации на простонародния латински неговите форми в Западна Европа запазват значителна близост, за което спомага и стабилизиращото влияние на общата им християнска култура. Едва след нахлуването на [[Омаяди]]те в [[Испания]] през VIII век и нарушаването на връзките между големи латиноезични области започва по-значителното разграничение между езиците,{{hrf|Pei|1976|76 – 81}} и започват да се обособяват съвременните [[романски езици]]. Простонародният диалект, станал основа на [[Румънски език|румънския]] е откъснат сравнително рано от обединяващите влияния в западната част на Империята, на което се дължи по-силното му разграничаване от останалите романски езици.

=== Средновековен латински ===
{{основна|Средновековен латински език}}

[[Файл:Calligraphy.malmesbury.bible.arp.jpg|мини|Латинската Библия от Малмсбъри от 1497 година]]

[[Средновековен латински език|Средновековният латински]] е книжовната форма на латинския, използвана във времето след класическия период, в което не съществува разговорен латински. Говоримият език се е развил в отделните романски езици, но в образованите и официалните кръгове латинският продължава да се използва. Нещо повече, той се разпространява в области, където дотогава не се е използвал, като в германските и славянските страни, превръщайки се в полезно средство за международно общуване ([[лингва франка]]).

Без институциите на Римската империя, които поддържат единството на езика, средновековният латински губи лингвистичната си еднородност – например в класическия латински ''sum'' и ''eram'' се използват като спомагателни глаголи в [[перфект]] и [[минало предварително време]], докато в средновековния латински те могат да бъдат заменяни с ''fui'' и ''fueram''.{{hrf|Elabani|1998|13 – 15}} Освен това значението на много думи е променено и нова лексика е навлязла от разговорния език. Преобладават различими индивидуални стилове на отклоняващ се от класическия латински.{{hrf|Elabani|1998|13 – 15}}

=== Ренесансов латински ===
{{основна|Ренесансов латински език}}

[[Файл:Incunabula distribution by language.png|мини|Повечето печатни книги от XV век ([[инкунабула]]) са на латински, а говоримите езици играят само второстепенна роля{{hrf|British Library|2011}}]]

[[Ренесанс]]ът за кратко засилва позициите на латинския като говорим език с неговото възприемане от движението на хуманистите. Водено от представители на духовенството, то е възмутено от изоставянето на наследството на класическия свят и бързата загуба на неговата литература. Хуманистите се опитват да спасят каквото е възможно и да върнат латинския към неговото минало, като въвеждат практиката на издаване на ревизирани литературни произведения, сравнявайки оцелели от миналото ръкописи. Към XV век те са заменили средновековния латински с форми, поддържани от учените в намиращите се във възход университети, които се опитват да разкрият и възстановят класическия език.

=== Новолатински ===
{{основна|Новолатински език}}

През ранното [[Ново време]] латинският все още е основният език в културата на Западна Европа. Така до края на XVII век повечето книги и почти всички дипломатически документи се съставят на латински. След това латинският е изместен от [[Френски език|френския]], а впоследствие от местните езици.

=== Съвременен латински ===
{{основна|Съвременен латински език}}

[[Файл:Wallsend platfom 2 02.jpg|мини|Табелите на метростанция в [[Уолсенд]], Англия, са изписани на английски и латински, в знак на някогашната роля на града като преден пост на Римската империя]]

Най-голямата организация която и в наши дни използва латинския език в официален и квазиофициален контекст е [[Католическа църква|Католическата църква]]. Латинският остава езикът на [[Латински ритуал|латинския ритуал]] и [[Тридентска меса|Тридентската меса]] се отслужва на латински. Макар [[Меса на Павел VI|Месата на Павел VI]] обикновено да се служи на местния говорим език, тя може и често на практика се отслужва, частично или изцяло, на латински, особено при многоезични събития. Латинският е официалният език на [[Свети престол|Светия престол]], основният език на неговия официален вестник „[[Акта Апостолика Седис]]“ и работният език на [[Римска рота|Римската рота]]. Във [[Ватикан]]а се намира и единственият [[банкомат]] в света с указания на латински.{{hrf|Moore|2007}} В [[Папски университет|папските университети]] напредналото обучение по [[канонично право]] се провежда на латински.

В [[Англиканска църква|Англиканската църква]], след публикуването на „Книга за общи молитви“ през 1559 година, е издаден и неин вариант на латински, предназначен за университети като [[Оксфордски университет|Оксфордския]] и водещи училища, където остава позволено провеждането на литургия на латински.{{hrf|Justus.anglican.org|2012a}} Латински издания на книгата продължават да се използват и до наши дни.{{hrf|Justus.anglican.org|2012b}}

[[Файл:Former logo of the European Council and Council of the European Union (2009).svg|мини|Многоезичният [[Европейски съюз]] използва латински имена в емблемите на някои свои институции като езиков компромис и символ на общото културно наследство на континента – пример е старата емблема на [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на Европейския съюз]] с латинската дума за съвет ''consilium'']]

[[Швейцария]] използва традиционното латинско име на страната ''Helvetia'' на свои монети и пощенски марки, заради недостатъчното място за изписване на името на четирите официални езика. По подобни причини в кодовете за автомобили и интернет домейни тя използва ''CH'', от пълното латинско име на страната ''Confœderatio Helvetica''.

Девизът на [[Канада]] ''A mari usque ad mare'' („От море до море“) и девизите на повечето нейни провинции също са на латински. Дизайнът на ордена Кръст „Виктория“, макар и базиран на този на британския му аналог, отчита двуезичността на Канада, като оригиналният английски надпис ''For Valour'' е заменен с латинското ''Pro Valore''. Някои от щатите на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] също имат девизи на латински – [[Вирджиния]] (''Sic semper tyrannis''), [[Западна Вирджиния]] (''Montani semper liberi''), [[Канзас]] (''Ad astra per aspera''), [[Кънектикът]] (''Qui transtulit sustinet''), [[Мисури (щат)|Мисури]] (''Salus populi suprema lex esto''), [[Мичиган]] (''Si quaeris peninsulam amoenam, circumspice''), [[Северна Каролина]] (''Esse quam videri'').

В англоезичните страни латински девизи се използват от някои военни структури ([[Брегова охрана на Съединените щати|Бреговата охрана на Съединените щати]] – ''Semper paratus'', [[Корпус на морската пехота на Съединените щати|Корпусът на морската пехота на Съединените щати]] – ''Semper fidelis'', [[Кралски военновъздушни сили|Кралските военновъздушни сили]] – ''Per ardua ad astra''), както и от множество училища, като [[Харвардски университет|Харвардския университет]] (''Veritas''), [[Колеж „Хемпдън-Сидни“|Колежа „Хемпдън-Сидни“]] (''Huc venite iuvenes ut exeatis viri'').

В наши дни латинският се преподава в много училища, особено в Европа и Америка. Той е най-разпространен в британските частни училища, италианските класически и научни лицеи, германските хуманитарни гимназии и нидерландските гимназии.

Някои съвременни [[исторически филм]]и, като „[[Себастиан]]“ и „[[Страстите Христови (филм)|Страстите Христови]]“, използват значителни диалози на латински с цел по-голям реализъм. В други филми и телевизионни предавания, като „[[Заклинателят]]“ или „[[Изгубени]]“, латинският се използва по-ограничено, заради връзката си с религията или философията. Либретото на операта на [[Игор Стравински]] „[[Едип цар (опера)|Едип цар]]“ е изцяло на латински, както и текстовете на множество песни в [[популярна музика|популярната музика]], особено в [[хевиметъл]]а.

Някои електронни медии, като Радио „Бремен“ в Германия, „ИЛЕ Радио 1“ във Финландия или Радио и телевизия на Ватикана, излъчват отделни предавания на латински език.{{hrf|Radio Bremen|2010}}{{hrf|Dymond|2006}}{{hrf|YLE Radio 1|2010}} Съществуват и множество [[уеб сайт]]ове на латински, сред които и съдържащата над 120 хиляди статии [[Уикипедия на латински език]].

== Наследство ==
Латинската култура достига до съвременността по няколко различни пътя.

=== Литература ===
Запазени са около 270 хиляди надписа на латински език от времето, когато той е широко използван. Много от тях са публикувани монументалната многотомна поредица ''„[[Corpus Inscriptionum Latinarum]]“'' (''CIL''). Авторите и издателите на отделните томове са различни, но всички те следват общ образец – подробни описания на надписите с критичен коментар, описващ произхода и друга информация за съответния надпис. Разчитането и интерпретацията на тези надписи е предмет на [[епиграфия]]та.

До наши дни са оцелели произведения на няколкостотин древни автори, писали на латински. Това са цели произведения, части или отделни фрагменти, анализирани от [[филология]]та. Те са запазени в [[ръкопис]]на форма и днес са включени в подробно анотирани издания.

=== Езикознание ===
Латинският език оказва значително влияние върху съвременните европейски езици. През Средновековието той е официалният език на [[Католическа църква|Западната църква]] и латинска лексика навлиза в говоримите езици чрез църковната литература. Латинският е най-често използваният език и в ранния етап на [[Научна революция|Научната революция]], като значителна част от терминологията в различни области на науката, техниката и медицината има латинска основа.

Например [[таксономия|таксономичната система]] на [[Карл Линей]] е силно повлияна от „[[Естествена история]]“, латинска енциклопедия от I век, съставена от [[Плиний Стари]]. Влиянието на римската медицина, запазена в трудове на лекари като [[Гален]], определя предимно латинската и гръцка основа на съвременната медицинска терминология. Лексикалното влияние на латинския е видимо и в правната терминология, повлияна от римското право.

Много съвременни [[Международен спомагателен език|международни спомагателни езици]] са силно повлияни от латинския. [[Интерлингва]], който има относително голям брой последователи, понякога е разглеждан като опростен вариант на латинския.

=== Образование ===
{{раздел-мъниче}}

== Граматика ==
{{Основна|Латинска граматика}}

=== Съществителни ===
[[File:WIKITONGUES- Titus speaking Latin.webm|thumb|Студент говори латински]]
Латинският е [[синтетичен език]]: приставки се добавят към фиксирани корени за изразяване на род, число и падеж на прилагателните, съществителните и местоименията, което се нарича скланяне; а също и за изразяване на лице, число, време, залог, наклонение и „аспект“ (свършен/несвършен вид) на глаголите, което се нарича спрягане. В латинския има пет именни склонения и четири глаголни спрежения.

Шестте падежа на съществителните имена са:
# [[именителен падеж|именителен]] (''nominativus'') – В номинатив стоят подлогът и сказуемното определение [puella/puellae, catulum/catula, tormentum/tormenti, dominus/domini, magister/magistri]
# [[родителен падеж|родителен]] (''genitivus'') – В генитив – несъгласуваното определение [pueri/puerorum, oppidi/oppidorum, commentarii/commentariorum, magistrae/magistrarum, agricolae/agricolarum]
# [[дателен падеж|дателен]] (''dativus'') – В датив – непрякото допълнение [dono/donis, dominae/dominis, puero/pueris]
# [[винителен падеж|винителен]] (''accusativus'') – В акузатив – прякото допълнение [peristylium/peristylia, servam/servas, servum/servos]
# [[обстоятелствен падеж|обстоятелствен]] (''ablativus'') – В аблатив – обстоятелствените пояснения [dono/donis, pugna/pugnis, amico/amicis]
# [[звателен падеж|звателен]] (''vocativus'') – И във вокатив – обръщенията. [populus/popule, domina/dominae, puer/pueri]

Освен това някои съществителни имат и местен (локативен) падеж, използван за изразяване на място, изразявано чрез:

* аблатив и употребата на предлог, например ''in'' – ''в''), но тази особеност на индоевропейската езикова група е оцеляла у латинския само при имената на езера, градове и няколко подобни думи (стоящи винаги в множествено число, тъй като това са т. нар. pluralia tantum), включително думите къща, земя и околност;
* само аблатив;
* формите за Genitivus singularis et pluralis.

=== Глаголи ===
{{Основна|Спрягане на глаголите в латинския език}}

Глаголите в латинския език се спрягат в шест основни времена, като всяко от тях може да бъде поставено в [[Деятелен залог|деятелен]] или [[Страдателен залог|страдателен]] [[залог]]: сегашно, бъдеще и т.н. В зависимост от това в какво отношение спрямо действителността се намира глаголното действие, глаголите може да бъдат в изявително, условно, повелително и неопределително (''infinitivus'') наклонения.

В зависимост от това дали действието е започнало и приключило, или се извършва продължително, глаголите биват съответно от свършен и несвършен вид. Такова разделение се наблюдава само в миналите времена.

Освен това глаголите се спрягат по лице и число: три лица в единствено число, три лица в множествено число.

==== Граматически времена ====
{{Основна|Граматически времена в латинския език}}
Основната форма на глагола е безличната глаголна форма ({{lang|en|infinitive}}), която не е спрегната по лице и число, а само изразява същността на действието – това е неопределителното наклонение (НН). То може да бъде деятелно или страдателно, сегашно или минало. В зависимост от окончанието на НН се определя и от кое спрежение е глаголът, като в латинския се разграничават четири спрежения.<ref>За сравнение, в българския език се разграничават три спережения на глаголите.</ref> Например сегашният деятелен инфинитив ''laudare'' показва, че глаголът е от I спрежение, защото окончава на ''-are''. Сегашният страдателен инфинитив е ''laudari''. Тъй като българският е загубил своя инфинитив, и е прието основната форма да се дава с представката „да“ и глагола в 1 л., ед.ч., то можем да преведем горните съответно като: ''да възхвалявам'' и ''да бъда (съм) възхваляван''.

==== Залози ====
Глаголите в латинския приемат два залога – '''деятелен''' (когато подлогът извършва действие върху прякото допълнение)<ref>''Direct object'' на английски.</ref> и '''страдателен''' (когато допълнението заема положението на деятел, а действието възвратимо се извършва върху него).

Например: ''Puella reginam amat.'' Момичето обича кралицата. ''A puella regina amatur.'' Кралицата е обичана от момичето.

==== Наклонения ====
В латинския език съществуват четири глаголни наклонения: изявително (''indicativus''), повелително (''imperativus''), условно (''subjunctivus'') и неопределително (''infinitivus'').

== Латински сентенции ==
{{основна|Латински сентенции}}
Рим е първата [[република]] в историята на човешката цивилизация. Това полага началото на колективно управление и отстояване на разностранни интереси. Крилатите латински постулати и формулировки стават основен израз на мъдрост, етика и морал.

Ето някои от тях:

Non scholae, sed vitae discimus. – Учим не за училището, а за живота.

In vino veritas – Във виното е истината.

Verba volant, scripta manent – Думите отлитат, написаното остава.

Veni, vidi, vici – Дойдох, видях, победих. (прочута фраза на [[Юлий Цезар]])

Memento mori – Не забравяй за смъртта ''или'' помни смъртта.

'''Etiam si omnes, ego non''' – Всички да, но не и аз.

Primum non nocere – Най-важно е да не се вреди. (Медицински девиз)

Errare humanum est – Човешко е да се греши.

Dum spiro, spero – Докато дишам, се надявам.

== Думи ==
– prosum, profui, profuturus, prodesse – помагам

– suc-cedo, successi, successum 3 – следвам

– reparo,1 – възстановявам, възобновявам за bellum, vires

– Urbs – Рим (urbs,urbis, f. – град)

– ad-icio, ieci, iectus 3 – присъединявам

– suscipio,suscepi,susceptus,3 – подхващам, приемам

– in-stituo, stitui, stitutus3 – уреждам, определям

– adiungo, iunxi,iunctus 3 – прибавям, присъединявам NB! Pass. Съседен съм, гранича

– ordino,1 – 1.привеждам в ред, уреждам, нареждам 2. назначавам на длъжност, определям

– incognitus 3 – непознат, неизвестен

– medius,media,medium – среден,-а,-о

– moderatus 3 – умерен, благоразумен, спокоен, тих

– mors,mortis, f. – смърт

== Бележки ==
<references />

; Цитирани източници
{{дребно2|
* {{cite web | publisher = British Library | year = 2011 | url = http://www.bl.uk/catalogues/istc/index.html | title = Incunabula Short Title Catalogue | work = bl.uk | accessdate = 2 март 2011 | lang = en | архив_дата = 2011-03-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110312185857/http://www.bl.uk/catalogues/istc/index.html }}
* {{cite book | last        = Clark | first = Victor Selden | year = 1900 | title = Studies in the Latin of the Middle Ages and the Renaissance | url        = https://archive.org/details/studiesinlatinof00clarrich | location = Lancaster | publisher = The New Era Printing Company | lang = en }}
* {{Cite book | publisher   = Collier | year = 1958 | title = Collier's Encyclopedia: With Bibliography and Index | url = https://books.google.com/books?id=H9xLAQAAMAAJ | date = 1 януари 1958 | lang = en }}
* {{cite book | last        = Diringer | first = David | year = 1996 | title = The Alphabet – A Key to the History of Mankind | publisher = Munshiram Manoharlal Publishers Private Ltd. | location = New Delhi | origyear = 1947 | id = ISBN 81-215-0748-0 | lang = en }}
* {{cite web | last         = Dymond | first = Jonny | year = 2006 | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/6079852.stm | title = Finland makes Latin the King | date =24 октомври 2006 | work = BBC Online | publisher = BBC Online | accessdate = 29 януари 2011 | lang = en }}
* {{cite book | last        = Elabani | first = Moe | title = Documents in medieval Latin | url        = https://archive.org/details/documentsinmedie0000thor | location = Ann Arbor | publisher = University of Michigan Press | year = 1998 | isbn = 0-472-08567-0 | lang = en }}
* {{cite journal | last = Eskenazi | first = Mike | year = 2000 | title = The New case for Latin | url = http://www.time.com/time/nation/article/0,8599,90457,00.html | journal = Time | date = 2 декември 2000 | lang = en | access-date = 2014-03-25 | archive-date = 2013-08-14 | archive-url = https://web.archive.org/web/20130814002919/http://www.time.com/time/nation/article/0,8599,90457,00.html }}
* {{cite book | last        = Herman | title = Vulgar Latin | first = József | location = University Park, PA | publisher = Pennsylvania State University Press | year = 2000 | lang = en }}
* {{cite journal | last     = Hu | first = Winnie | year = 2008 | title = A Dead Language That's Very Much Alive | url = http://www.nytimes.com/2008/10/07/nyregion/07latin.html | journal = New York Times | date =6 октомври 2008 | lang = en }}
* {{cite web | publisher    = Justus.anglican.org | year = 2012a | url = http://justus.anglican.org/resources/bcp/Latin1560/BCP_Latin1560.htm | title = Liber Precum Publicarum, The Book of Common Prayer in Latin (1560). Society of Archbishop Justus, resources, Book of Common Prayer, Latin, 1560 | accessdate = 9 август 2012 | lang = en }}
* {{cite web | publisher    = Justus.anglican.org | year = 2012b | url = http://justus.anglican.org/resources/bcp/Latin1979/Latin_1979.htm | title = Society of Archbishop Justus, resources, Book of Common Prayer, Latin, 1979 | accessdate = 9 август 2012 | lang = en }}
* {{cite book | last        = Monroe | first = Paul | title = Source book of the history of education for the Greek and Roman period | url        = https://archive.org/details/sourcebookhisto03monrgoog | location = London, New York | publisher = Macmillan & Co. | year = 1902 | lang = en }}
* {{cite journal | last     = Moore | first = Malcolm | title = Pope's Latinist pronounces death of a language | url = https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/1540843/Popes-Latinist-pronounces-death-of-a-language.html | journal = The Daily Telegraph | year = 2007 | date =28 януари 2007 | accessdate = 16 септември 2009 | lang = en }}
* {{cite book | last        = Pei | first = Mario | coauthors = Paul A. Gaeng | title = The story of Latin and the Romance languages | url        = https://archive.org/details/storyoflatinroma0000peim | edition = 1st | year = 1976 | location = New York | publisher = Harper & Row | isbn = 0-06-013312-0 | lang = en }}
* {{cite book | last        = Pope | first = Mildred K | year = 1966 | title = From Latin to modern French with especial consideration of Anglo-Norman; phonology and morphology | publisher = Manchester university press | location = Manchester | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Radio Bremen | year = 2010 | url = http://www.radiobremen.de/nachrichten/latein/ | title = Latein: Nuntii Latini mensis lunii 2010: Lateinischer Monats rückblick | accessdate = 16 юли 2010 | deadurl = yes | archiveurl = https://web.archive.org/web/20100618130408/http://www.radiobremen.de/nachrichten/latein/ | archivedate = 18 юли 2010 | df = dmy-all | lang = la | архив_дата = 2010-06-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20100618130408/http://www.radiobremen.de/nachrichten/latein/ }}
* {{cite book | last        = Sacks | first = David | year = 2003 | title = Language Visible: Unraveling the Mystery of the Alphabet from A to Z | url        = https://archive.org/details/languagevisibleu00sack | location = London | publisher = Broadway Books | lang = en }}
* {{cite book | last        = Sandys | first = John Edwin | title = A companion to Latin studies | location = Chicago | publisher = University of Chicago Press | year = 1910 | lang = en }}
* {{cite web | publisher    = YLE Radio 1 | year = 2010 | url = http://www.yle.fi/radio1/tiede/nuntii_latini/ | work = yle.fi | title = Nuntii Latini | accessdate = 17 юли 2010 | lang = la }}
}}

== Външни препратки ==
{{Уикицитат|Латински изрази}}

* {{Уикипедия|la}}
* [http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=LTN Латинският език на Ethnologue]

; Речници
* {{икона|ru}} [http://linguaeterna.com/vocabula/ Голям латинско-руски речник] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150119082554/http://linguaeterna.com/vocabula/ |date=2015-01-19 }} на [[Йосиф Дворецки]] и [[Дмитрий Королков]], 200 000 думи
* {{икона|en}} [http://ablemedia.com/ctcweb/showcase/wordsonline.html Англо-латински речник] – доста пълен
* {{икона|en}} [http://www.nd.edu/~archives/latgramm.htm Морфологичен латинско-английски речник] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061117034404/http://www.nd.edu/%7Earchives/latgramm.htm |date=2006-11-17 }} и латинска граматика, University of Notre Dame
* {{икона|en}} [http://www.yuni.com/library/latin.html Латински цитати и фрази]
* {{икона|en}} [http://www.lawteacher.net/Glossary.htm Речник на юридическите латински фрази] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080211194627/http://www.lawteacher.net/Glossary.htm |date=2008-02-11 }}

; Други
* {{икона|en}} [http://www.orbilat.com/Languages/Latin/index.html Латински език] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061115054832/http://www.orbilat.com/Languages/Latin/index.html |date=2006-11-15 }}, произход, история, граматика, речник, текстове и прочее
* {{икона|en}} [http://www.forumromanum.org/literature/index.html Corpus Scriptorum Latinorum] – база от латински текстове и преводи
* {{икона|en}} [http://www.perseus.tufts.edu/ Проект Персей], ресурс за класически езици и литература
* [http://ephemeris.alcuinus.net Ephemeris] латински вестник онлайн
* {{икона|en}} [http://archives.nd.edu/latgramm.htm Латински речник и граматическа помощ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120130100754/http://archives.nd.edu/latgramm.htm |date=2012-01-30 }}
* [http://www.yleradio1.fi/nuntii/ ''Nuntii Latini''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051025065613/http://www.yleradio1.fi/nuntii/ |date=2005-10-25 }}, седмични новини за света на класическия латински, Radio Finland
* {{икона|en}} [http://www.memoriapress.com/articles/ Memoria Press], редакторски публикации за ползата от изучаване на латински
* {{икона|en}} [http://www.latintextbook.com/default.aspx Schola Latina Universalis] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20061127024947/http://latintextbook.com/default.aspx |date=2006-11-27 }}, илюстриран латински учебник
* {{икона|en}} [http://users.accesscomm.ca/nsalway/latin.html Латинските фрази в обичайните употреби на английския език]
* {{икона|en}} [http://www.linguanaut.com/english_latin Разговорник] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071011155608/http://www.linguanaut.com/english_latin |date=2007-10-11 }} Кратък Английско-Латински разговорник

[[Категория:Латински език| ]]