Направо към съдържанието

Линда Ле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Линда Ле
Линда Ле, 2010 г.
Линда Ле, 2010 г.
Родена13 юли 1963 г.
Починала9 май 2022 г. (58 г.)
Професияписател, текстописец, литературен критик
Националност Виетнам
 Франция
Активен период1986 -
Жанрдрама
Темаразделено семейство, Виетнам
НаградиРенодо

Линда Ле в Общомедия

Линда Ле (на френски: Linda Lê) е виетнамско-френска литературна критичка, текстописец и писателка на произведения в жанра драма.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Линда Ле е родена на 3 юли 1963 г. в Далат, Южен Виетнам. Баща ѝ е инженер от Северен Виетнам, а майка ѝ е от богато натурализирано френско семейство. Линда Ле прекарва първите години от детството си в Далат. През 1969 г. семейството заминава за Сайгон, за да избяга от войната, след като северновиетнамските войски нахлуват през 1968 г. в Южен Виетнам. Линда Ле учи във френската гимназия и е впечатлена от произведенията на Виктор Юго, Жан-Жак Русо и Оноре дьо Балзак. През 1977 г. заедно с майка си и сестрите си напуска Виетнам за Франция и пристига в Хавър. Баща ѝ остава във Виетнам и умира през 1995 г. Учи във лицея в Хавър, където се запознава с творбите на Марсел Пруст.

През 1981 г. Линда Ле се премества в Париж, където взема подготвителни уроци по литература в Лицей Анри-IV, а след това следва в Сорбоната. След дипломирането си работи като редактор на предговори за издателство „Hachette Livre“, а от 1993 г. в редакцията на „Christian Bourgois“.

Първият ѝ роман „Un si tendre vampire“ (Нежен вампир) е издаден през 1986 г.

Постига успех през 1992 г.с романа „Les Évangiles du crime“ (Евангелията на престъплението). Под формата на четири евангелия, книгата представя четири истории, които изследват смъртта и самоубийствата на героите в рамките на по-широки властови отношения.

На български е издаден романът ѝ „Мъртво вълнение“, който третира темата за разделеното семейство и има полуавтобиографични елементи.

Писателката е отличена с наградата Фенеон през 1997 г. за книгата „Les Trois Parques“ (Трите съдби), награда „Веплер“ през 2010 г. за книгата „Cronos“ (Кронос), и наградата „Ренодо“ през 2011 г. за книгата „À l'enfant que je n'aurai pas“ (Детето, което няма да имам). През 2019 г. е удостоена с наградата „Принц Пиер дьо Монако“ за цялостното си творчество. Въпреки многото отличия тя не е достатъчно известна и избягва медийните изяви.

Заедно с писателската си кариера пише литературна критика за „Le Nouveau Magazine littéraire“. Представя почти пълното творчество на румънския писател Панаит Истрати. Изявява се и като текстописец като пише три песни с Жак Дютрон за албума му „Brèves Rencontres 9“. Пише като колумнист за онлайн-списанието „En attendant Nadeau“.

Линда Ле живее със семейството си в Париж.

  • Un si tendre vampire (1986)
  • Fuir (1987)
  • Solo (1988)[fn 1]
  • Les Évangiles du crime (1992) – награда „Ренесанс“
  • Calomnies (1993)
  • Les Dits d'un idiot (1995)
  • Les Trois Parques (1997) – награда „Фенеон“
  • Voix (1998)
  • Lettre morte, 1999|
  • Tu écriras sur le bonheur (1999)
  • Les Aubes (2000)
  • Autres jeux avec le feu (2002)
  • Marina Tsvetaieva, ça va la vie? (2002)
  • Personne (2003)
  • Kriss и L'homme de Porlock, 2004)
  • Le Complexe de Caliban и Conte de l'amour Bifrons (2005)
  • In Memoriam (2007)
  • Cronos (2010) – награда „Веплер“
  • À l'enfant que je n'aurai pas (2011) – награда „Ренодо“ за джобен формат
  • Lame de fond (2012)
    Мъртво вълнение, изд. „Панорама“ (2015), прев. Нина Венова
  • Œuvres vives (2014)
  • Par ailleurs (exils) (2014)
  • Roman (2016)
  • Héroïnes (2017)
  • Je ne répondrai plus jamais de rien (2020)
  1. Първите три творби (два романа и сборник с разкази) са изключени от официалния списък с произведения от самата авторка
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Linda Lê в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​