Направо към съдържанието

Литохоро

Литохоро
Λιτόχωρο
— град —
Църквата „Свети Николай“
Църквата „Свети Николай“
Катеринско
40.1028° с. ш. 22.5069° и. д.
Литохоро
Централна Македония
40.1028° с. ш. 22.5069° и. д.
Литохоро
Гърция
40.1028° с. ш. 22.5069° и. д.
Литохоро
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДион-Олимп
Географска областПиерийска равнина
Надм. височина300 m
Население6615 души (2021 г.)
ПокровителДионисий Олимпийски[1]
Пощенски код602 00
Телефонен код2352
Литохоро в Общомедия

Лито̀хоро (на гръцки: Λιτόχωρο, катаревуса: Λιτόχωρον, Литохорон) е градче в Егейска Македония, Гърция, център на дем Дион-Олимп в административна област Централна Македония.

Селото е на 300 m надморска височина, на 23 km южно от Катерини и на 5 km от морето[2] в източното подножието на Олимп. Над него е Енипейският пролом с Енипейския водопад.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В Литохоро има няколко църкви, датиращи от стари времена. В градчето има две енорийски църкви – „Свети Николай[4] и „Свети Димитър“,[5] а край него са разположени – „Свети Георги“, „Света Марина“, „Успение Богородично“, „Свети Атанасий“ и „Света Параскева“, които са защитени паметници на културата.[6]

В XIX век Литохоро е гръцко село в Катеринската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Литохори (Lithokhori), Платамонска епархия, живеят 1200 гърци.[7]

В 1913 година след Междусъюзническата война Литохоро остава в Гърция. В 1923 година тук са заселени 70 души гърци бежанци.[2] В 1928 година е смесено местно-бежанско селище с 19 бежански семейства и 68 жители бежанци.[8]

Литохоро, посрещане на гръцката армия в 1912 година
Прекръстени с официален указ местности в дем Литохоро на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Корджа[9] Κορτζά Агриахладия Άγριαχλαδιά[10] връх в Олимп на СЗ от Литохоро[9] (1128 m)[11]
Бандара[9] Μπαντάρα Логотетис Λογοθέτης местност в Олимп на ЮЗ от Литохоро, СЗ под връх Симеофорос (2366,1 m)[9]
Барес[9] Μπάρες Пигес Πηγές местност в Олимп на ЮЗ от Литохоро, С под връх Метеморфосис (2699 m)[9]
Голна[9] Γκόλνα Ститома Στήθωμα връх в Олимп на ЮЗ от Литохоро (926 m)[9]
Исвурос[9] Ισβουρος Анаврико Άναβρυκό местност в Олимп на ЮЗ от Литохоро, С под връх Метеморфосис (2699 m)[9]
Згрия Ζγκριά Перасма Πέρασμα
Магазия[9] Μαγαζιά Агораста Άγοραστά местност в Олимп на З от Литохоро, СИ под връх Скольон (2910 m)[9]

В 2004 година в Литохоро отваря врати морски музей.[12]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 5339[2] 4187[2] 4602[2] 4936[2] 5987[2] 5032[2] 5561[2] 6109[2] 6656[2] 6697 6995 6615

Сред известните жители на градчето са руският генерал Захар Аркас (1793 – 1866), революционерът Евангелос Коровангос (? – 1895) и гревенският митрополит Давид Дзюмакас (р. 1958).

  • Ντάβανος Ν. Αθ., Λιτουχουρνή Ντουπιουλαλιά, Δήμος Λιτοχώρου 1999, 168 – 240.
  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 4 януари 2018.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 277. (на македонска литературна норма)
  3. Φαράγγι και Καταρράκτες του Ενιπέα // My Greek Heart. Архивиран от оригинала на 2020-08-03. Посетен на 6 февруари 2022 г. (на гръцки)
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/57354/1664 π.ε./2-1-1996 - ΦΕΚ 159/Β/14-3-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 25 октомври 2014. (на гръцки)
  5. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/11002/332/2-1-1996 - ΦΕΚ 177/Β/19-3-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 25 октомври 2014. (на гръцки)
  6. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/15636/338/7-8-1995 - ΦΕΚ 757/Β/1-9-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-25. Посетен на 25 октомври 2014. (на гръцки)
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 74. (на френски)
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  11. Kateríni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  12. Ιστορικό // Ναυτικό Μουσείο Λιτοχώρου. Посетен на 21 януари 2018.