Людмила Исаева

Людмила Исаева
българска поетеса
Родена	1 март 1926 г. Провадия, Царство България
Починала	17 септември 1991 г. София, Република България
Семейство
Съпруг	Младен Исаев

Людмила Антонова Исаева е българска поетеса, втора съпруга на поета и деец на БКП Младен Исаев.

Биография

Родена е на 1 март 1926 г. в Провадия. Завършва Педагогическия институт в Шумен през 1948 г. Участва в бригардирското движение. От 1949 г. работи като сътрудник на Радио София. През 1964 г. става редактор в издателство „Български писател“. Членува в Съюза на българските писатели. През 1970 г. при преглед в Париж откриват, че е болна от левкопения. На 15 септември 1991 г. изпива голямо количество рудотел и други лекарства, разбъркани в чаша коняк. Намират я вече изпаднала в кома. Умира в болница „Пирогов“ в София два дни по-късно.

Библиография

Автор е на стихосбирките:

• 1957 – „Сърцето говори“
• 1963 – „Лирична биография“
• 1967 – „Истина“
• 1970 – „Не позволявайте света да остарява“
• 1975 – „Сърцевина“
• 1976 – „Изповед“
• 1979 – „Съдба“
• 1984 – „Писма от бялата къща“
• 1986 – „Чувства“

Литература

• Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1982

Външни препратки

• Стихове на Людмила Исаева: „Елегия“, „Обяснение в любов“, „Размисъл“, „Урок по плуване“ Архив на оригинала от 2009-02-21 в Wayback Machine.
• Пенчо Ковачев, „Людмила Исаева избира тавана за край на живота си“, в. „24 часа“, 17 март 2012
• Пенчо Ковачев, „Повече от 20 години Людмила Исаева живее с тежка болест“, в. „24 часа“, 4 април 2012

Тази статия за писател все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.