Направо към съдържанието

Мажит Гафури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мажит Гафури
Мажит Гафури, 1911 г.
Мажит Гафури, 1911 г.
Роден8 юли 1880 г. (стар стил)
Жилим-Караново, Стерлитамакска област, губерния Уфа, Руска империя
Починал28 октомври 1934 г. (54 г.)
Професияписател, поет, драматург
Националност Руска империя
Башкортостан
 СССР
Активен период1902 – 1934
Жанрдрама, лирика
Направлениереализъм
СъпругаЗухра Насирова [1].
ДецаАнвар, Халит
Мажит Гафури в Общомедия

Мажит Гафури (на башкирски: Мәжит Ғафури, на татарски: Мәҗит Гафури) е башкирски драматург, фолклорист, поет и писател на произведения в жанра лирика и драма, виден класик на съветската башкирска и татарска литература.[2][3] Обявен е за първия народен поет на Башкирска АССР.[4]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Мажит Нурганиевич Гафури е роден на 8 юли 1880 г. в село Зилим-Караново, Стерлитамакска околия, губерния Уфа (сега Гафурийски район на Башкортостан), Руска империя, петото дете в семейство на учител. Според различни източници по националност е башкирец или татарин. Получава основно образование от баща си и 11-годишен започва да помага на баща си в обучението на деца. През 1893 г. постъпва в медресето (религиозно и схоластично училище) в съседното село Утяшево, където учи. През декември 1893 г. бащата му умира, а през пролетта умира и майка му. Мажит не се отказва от ученето, но няма средства и се връща в родното си село. Занимава се активно със самообразование, изучава езици, история, география.[5]

В периода 1898 – 1904 г. преподава в медресето „Расулия“ в град Троицк. В свободното си време работи в златните мини на Рамееви, където се запознава с живота на миньорите. В периода 1904 – 1906 г. преподава в медресето „Мухаммадия“ в Казан, а в периода 1906 – 1908 г. в медресето „Галия“ в Уфа. През тези години събира образци на народно изкуство и се запознава с руската литература.[5]

Пише първото си стихотворение „Шакирдам ишана“ през 1902 г. През 1904 г. в Оренбург е публикувана първата му книга „Сибирская железная дорога, или положение нации“.

Първата руска революция и нейните последици променят мирогледа на му. Стихотворенията „Нашите дни“, „Две птици“, „Богаташът“ (1905 – 1907) отразяват острия сблъсък на социалните класи. Дълбоките промени в мирогледа на поета са ясно изразени особено в стиховете „Завет от 1906 г. през 1907 г.“ и „Отговор от 1907 г.“.[6][7]

Мажит Гафури активно се занимава със събирането и изучаването на башкирския фолклор. Една от версиите на башкирския епос „Заятуляк и Кюхилу“ е публикувана от него през 1910 г.

След Октомврийската революция той полага много усилия за организирането на периодичните издания на автономната Башкирска република – вестниците „Наш путь“, „Свобода“, „Борьба“, „Красный путь“, „Бедняки Востока“, „Урал“, „Башкортостан“, „Нова деревня“, и др. По време на Гражданската война основната тема на творчеството му е героизмът и революционната отдаденост. борба. През 1923 г. е удостоен със званието народен поет на Башкирска АССР.

През 1925 г. е публикувана неговата драма „Червена звезда“ за участието на работници и селяни в революционната борба. За нея авторът е отличен с първата награда за култура на Башкирия.

През 1928 – 1929 г. пише либретото за операта „Труженик“, която повлиява върху развитието на националната музикална драматургия.

До 1928 г. работи във вестник „Яна Авыл“ като коректор, журналист, пише поезия, проза, пиеси и публицистика.[8] Неговите стихотворения, повести, разкази и пиеси влизат в Златния фонд на световната литература.

Мажит Гафури умира на 28 октомври 1934 г. в Уфа, РСФСР, СССР.

Мемориалната къща музей на Мажит Гафури в Уфа
Паметник на Мажит Гафури пред Башкирския драматичен театър в Уфа

В Уфа има мемориална къща музей за поета Мажит Гафури. Къщата на улица „Гогол“ №28. е дарена от правителството на Башкирската АССР на поета във връзка с 20-годишнината от творческата му дейност. Тук той живее последните 11 години от живота си и тук са създадени много от известните му творби.

Учредена е и къща музей в родината на националния поет в село Зилим-Караново.

Пред сградата на театъра в Уфа е поставен негов паметник със скулптура създадена от народния художник на СССР, носителя на Ленинската награда Лев Кербел и архитекта Лев Хихлуха.

В град Ишимбай през 1967 г. е открит бюст на Гафури, който през 1974 г. е заменен от паметник.

Общественият фонд за култура в Уфа, носи името на Мажит Гафури.

На него е кръстен и Башкирския академичен драматичен театър в Уфа.

Името на поета носят географски обекти, улици (в Уфа, Ишимбай, Белорецк, Салават, Стерлитамак, Давлеканово, Казан, Кривой Рог, Снежинск и в други градове.), паркове, театри и др. обекти.

  • Красная звезда (1925) – драма
  • На золотых приисках поэта (1932) – повест
  • Черноликие (1933) – повест
  • Сейчас хорошо, раньше было трудно (1934) – разкази за деца
  • Жизнь в бедности (1904) – разкази
  • Молодая жизнь (1906) – поезия
  • Голодный год (1906) – разказ
  • Любовь к нации (1907) – поезия
  • Национальные стихи (1907)
  • Сироты (1908) – разказ
  • Стихи (1909)
  • Бедняки (1909) – разказ
  • Стихи времени (1909)
  • Забытое преступление (1909) – разказ
  • Человек и дьявол. Поэма. Уфа, 1910) – поема
  • Заятуляк и Сусылу. Легенда (1910)
  • Специальные национальные стихи для девушек (1910)
  • Впечатления (1940) – поезия
  • Несчётное богатство (1911) – разказ
  • Страдание (1911) – поезия
  • Любовные письма (1912) – разказ
  • Что такое земство? (1912) – публицистика
  • Басни (1913)
  • Части литературы (1914) – разкази
  • Солдатская вдова Хамида (1917) – разказ
  • Красное знамя (1917) – поезия
  • Пылающее сердце (1918) – поезия
  • Золотоволосая (1919) – разказ
  • Наёмник (1921) – разказ
  • Рабочий (1921) – поема
  • На горах Урала (1922) – разказ
  • В когтях голода (1923) – поезия
  • Красные кисти (1925) – поезия
  • Красная звезда (1926) – пиеса
  • Черноликие (1927) – повест
  • Ночная смена (1927) – поезия
  • В детстве (1927) – разкази
  • Сейчас хорошо, раньше было трудно (1927) – разказ
  • Ступени жизни (1930) – повест
  • Потерянная собака (1930) – разказ
  • Избранные произведения (1932)
  • Стихи (1934)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мажит Гафури“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​