Преглед на кода на Македонска литературна норма

{{Език
| име            = Македонска литературна норма
| родно име      = 
| произношение   = 
| страна         = [[Северна Македония]]
| регион         = [[Балкански полуостров]]
| говорещи       = {{около}} 2 000 000
| мъртъв         = 
| писменост      = [[кирилица]]
| сем1           = Индоевропейски
| сем2           = Славянски
| сем3           = Южнославянски
| сем4           = Източни южнославянски
| сем5           = Македонски
| официален      = {{MKD}}
| малцинствен    = {{ALB}}<br>{{BIH}}<br>{{ROM}}<br>{{SRB}}
| регулатор      = [[Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“]] в [[Скопски университет|Скопският Унинверситет "Св.св Кирил и Методий"]]
| iso639-1       = mk
| iso639-2       = mac/mkd
| iso639-3       = mkd
| wiki           = mk
}}
'''Македонската литературна норма''', често наричана '''македонски език''', е [[Официален език|официалният език]] на [[Република Северна Македония]], принадлежащ към [[Южнославянски езици|южнославянската езикова група]], като част от нейната [[Източни южнославянски езици|източна подгрупа]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/354297/Macedonian-language | заглавие = Macedonian language | достъп_дата = 15 януари 2013 | издател = Encyclopædia Britannica, Inc. | език = en | език-икона = не }}</ref><ref>[[#Friedman-2009|Friedman (2009)]], стр. 663.</ref><ref name="Ethnologue">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ethnologue.com/show_lang_family.asp?code=mkd | заглавие = Linguistic Lineage for Macedonian | достъп_дата = 5 декември 2012 | фамилно_име = Lewis | първо_име = M. Paul (ed.) | дата = 2009 | труд = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition (Online version) | издател = SIL International | език = en | език-икона = не }}</ref> Ползва се от около 2 милиона души, от които около милион и 300 хиляди [[Македонци (нация)|македонци]], около 500 хиляди [[Северномакедонски албанци|албанци]], както и различен брой [[Северномакедонски турци|турци]], [[цигани]], [[сърби]], [[бошняци]], [[власи]] и други.

Съществуването на самостоятелен „македонски език“ е предмет на езиковедски и политически спорове, често повлиявани от геополитическата конюнктура, която може да отдава предпочитания на едни или други гледни точки през различни периоди. Това е една от причините официалният език на Република Северна Македония да бъде известен под различни имена. Освен вече споменатите, в това число влизат '''македонска езикова норма''', '''македонска книжовна норма''', '''северномакедонска литературна норма''', '''северномакедонска езикова норма''', '''северномакедонска книжовна норма''', '''македонски литературен език''' и '''македонски книжовен език'''.

Съвременното виждане в българското [[езикознание]] е, че „официалният език на Република Северна Македония по своя произход и структурно-типологични характеристики представлява югозападна писмено-регионална норма на българския език“.<ref name="za-mk-ez">{{cite book | title = За официалния език на Република Северна Македония | last = Кочева | first = Ана | authorlink = | coauthors = и др. | editor = | editor-link = | year = 2020 | edition = | publisher = Българска академия на науките, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ | location = София | isbn = 978-619-245-042-7 | doi = | pages = 7 | url = http://www.bas.bg/wp-content/uploads/2020/05/Za-oficialnia-ezik-na-Republika-Severna-Makedonia-Online-Pdf.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Тази единна национална научна позиция е представена и аргументирана в 2020 година в труда „За официалния език на Република Северна Македония“ от учени от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език]], [[Кирило-Методиевски научен център|Кирило-Методиевския научен център]], [[Институт за изследване на населението|Института за изследване на населението]], [[Институт за исторически изследвания|Института за исторически изследвания]] и научния архив към [[Българската академия на науките]], факултетите по история и славянски филологии към [[Софийски университет|Софийския университет]], историческия факултет на [[Великотърновски университет|Великотърновския университет]] и филологическия факултет на [[Югозападен университет|Югозападния университет]].<ref name="za-mk-ez"/><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101272495 |заглавие=Спорът за езика на Северна Македония обедини учени около обща концепция |фамилно_име=Манчева |първо_име=Гергана |дата=2020-05-08 |труд=Българско Национално Радио |език= |достъп_дата=2021-01-15}}</ref>

В политически план, последната изразена позиция на българското правителство – във връзка с обсъждането на начало на преговори за присъединяване на Северна Македония към [[Европейския съюз]] в края на 2020 година – е, че „България ще признае македонския език и македонската идентичност, ако Северна Македония признае, че исторически те произтичат от български основи.“<ref name="ezik-i-identichnost">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.segabg.com/node/157891 |заглавие=България признава македонския език и идентичност |фамилно_име=Терзиев |първо_име=Светослав |дата=2020-10-29 |труд=СЕГА |език= |достъп_дата=2021-01-15}}</ref>

== История ==
[[Файл:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_ezik.jpg|мини|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на македонския като [[официален език]] с подписите на [[Любчо Арсов]] и [[Методи Андонов-Ченто]]]]
[[Файл:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_azbuka.jpg|мини|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на [[македонска азбука|македонската азбука]]]]
[[Файл:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_pravopis.jpg|мини|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на македонския правопис с подписа на [[Никола Минчев (политик)|Никола Минчев]]]]
[[Файл:CC of Communist party of Macedonia telegram.jpg|350px|мини|Телеграма от КПМ до БКП с молба за помощ да се убеди академик Державин „да помогне с избработването на македонския литературен език“]]
Основите на т.нар. македонски език, без да е кодифициран, са положени на 2 август 1944 година по време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българско управление във Вардарска Македония]] (1941 – 1944), когато [[Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония]], което тогава заседава нелегално в анексираната от Царство България зона от [[Вардарска бановина|Вардарската бановина]] на бившото [[Кралство Югославия]], взема решение „за въвеждане на македонския език като официален език на македонската държава“. Член № 1 на решението гласи: „В македонската държава като служебен език се въвежда народния македонски език“.<ref>[http://www.slvesnik.com.mk/Issues/0B06AFA2DCBB4B42B443C52DC94D844E.pdf Службен весник на федералната единица Македонија во демократската и федеративна Југославија, година I, брой 1, с. 3]</ref> В оригиналните документи е използвана фразата ''„народниот македонски йазик“'', тъй като още не са въведени допълнителните букви на съвременната [[македонска азбука]].<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 154}}</ref>

През ноември 1944 г. [[Президиум на АСНОМ|президиумът на АСНОМ]] създава [[Езикови комисии на АСНОМ|комисия за език и правопис]], която трябва да направи предложение за азбука и правопис новата писмена норма. Езиковата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 година, като предлага за основата на „македонския език“ да се вземат българските диалекти от линията [[Велешки говор|Велес]], [[Прилепско-мариовски говор|Прилеп]] и [[Битолски говор|Битоля]], които те наричат „централно наречие“. Комисията прави и конкретно предложение за азбука.<ref>[https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a3/Rezolucija_za_jazikot.pdf Резолюция]</ref> Предложението за азбуката е отхвърлено и нелегитимно е свикана втора комисия, която цели да въведе вуковата сръбска азбука. След отхвърлянето на предложението на втората комисия АСНОМ създава трета такава.<ref name="shklifov">[http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm проф. дфн Благой Шклифов – За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление]</ref> Азбуката за новосъздадената писмена норма, плод на третата комисия, е приета на 3 май 1945 г., а месец по-късно, на 7 юни, е утвърден и правописът.<ref>[[#Конески 1986|Конески, Б. Историја...]], с. 18</ref>

През следващите две десетилетия основната задача на македонските лингвисти е внимателно следене на динамичното развитие на езика и проучването му. Това налага създаване на база за по-организирана научна дейност, в това число и формиране на институции за организиране на научната работа и създаване на кадри за осъществяване и развой на лингвистична дейност. През 1946 г. в Скопие е формиран [[Философски факултет (Скопски университет)|философски факултет]] със специален семинар по македонски език. В работа на семинара по македонски език през 1949 г. се включват и първите специалисти по македонска филология, завършили Философския факултет. Седем години по-късно, през март 1953 г., е създаден и [[Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“|Институтът за македонски език „Кръсте Мисирков“]]. Броят на кадрите всяка година се увеличава.<ref>Видоески, Прилози..., с. 13</ref>

С нарастването на специалистите се разгръща и научното изследване на езика. През 1950 г. катедрата и семинарът за македонски език започват издаването на месечното списание „Македонски јазик“. От 1954 г. списанието се издава от Института за македонски език „Кръсте Мисирков“, като става негов орган и започва да излиза веднъж в годината. Това се определя като важен момент в развитието на македонската лингвистика, а редакцията на списанието успява да привлече около него всички специалисти в областта. То има заслуга за развитието на езика и неговото приемане и утвърждаване. Семинарът предприема и други инициативи, свързани с издателска дейност, като още през 1950 г. започва да издава студентски дипломни работи. Институтът за македонски език също започва своята издателска дейност с издаването на стари текстове, специални издания и народни умотворения.<ref>Видоески, Прилози..., с. 13 – 14</ref>

През 1954 г. се основава [[Дружество за македонски език и литература|Дружеството за македонски език и литература]] и започва да излиза от печат неговият орган „Литературна дума“ ({{lang|mk|Литературен збор}}), който се създава с цел оказване на влияние върху езиковата практика и разпространение на книжовния език. Освен в изданията „Македонски јазик“ и „Литературен збор“ статии на езиковедски теми се публикуват и в Годишния сборник на Философския факултет, Историко-филоложкия отдел, както и в литературно-историческите списания „Нов ден“, „Съвременност“, „Прегледи“ и други.<ref>Видоески, Прилози..., с. 14</ref>

== Различни гледни точки по въпроса за македонския език ==
Един често повдиган въпрос във връзка с македонския език е това, дали той е вариант на българския език или не. Въпросът има две страни – от една страна това е политически въпрос, т.е. въпрос за международното признаване на македонския език, а от друга – лингвистичен въпрос, който отразява езиковедската гледна точка.

=== Политическа полемика за македонския език ===
{{основна|Политически статус на македонския език}}

Няма ясна и всеобщо призната процедура по международно политическо признаване на даден език. Политическият спор по този въпрос още се нарича [[езиков спор между България и Северна Македония|езиков спор]] между България и Северна Македония. От друга страна, това е чисто [[лингвистика|лингвистичен]] въпрос, който по силата на обективни критерии се опитва да установи съществуват ли безспорни аргументи, които могат да отговорят еднозначно – македонският и българският различни езици ли са, или са варианти на един и същи език.

Пример за разминаване на лингвистичните и политическите дефиниции за езици са трите езика, които възникнаха след разпада на Югославия – [[сръбски език|сръбски]], [[хърватски език|хърватски]] и [[босненски език|босненски]]. Преди 1990 г. тези три езика не бяха различавани от славистите по цял свят, които говореха за и изучаваха един общ [[сърбохърватски език]]. Въпреки политическото съществуване на три отделни езика, славистите предпочитат да говорят за един език, който означават със съкращението БХС, на английски [http://seelrc.org/webliography/bcs.ptml BCS] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050607082041/http://seelrc.org/webliography/bcs.ptml |date=2005-06-07 }}, [http://www.ssees.ac.uk/langprog.htm SCB] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050226032726/http://www.ssees.ac.uk/langprog.htm |date=2005-02-26 }} или дори [http://216.239.59.104/search?q=cache:aWT5vQ6RYeUJ:www.svenska.gu.se/~svelb/pblctns/nodalida99.pdf+SBC+Serbian&hl=bg&client=firefox-a SBC]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.

По т. нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Северна Македония от северномакедонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж [[аусбау-парадигма]]).

Терминът „македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония“ е използван в заключителните изречения на съвместната декларация от 22 февруари 1999 г. на министър-председателите на [[Република България]] и тогавашната Република Македония и в [[Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония|Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество]] между двете страни от 14 февруари 2018 г.<ref>[[s:Съвместна декларация от 22 февруари 1999|Съвместна декларация от 22 февруари 1999]]</ref><ref>[[s:Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония|Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония]]</ref> Изрично изразената позиция на българските държавни органи е, че тези документи „не може да се разглеждат като признание от българска страна за съществуването на т.нар. ''македонски език''“ и „че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с промените на езика, наложени в някогашната югославска република“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.mfa.bg/bg/news/23065 | заглавие = България подкрепя започването на преговори с Република Северна Македония и Република Албания, но ще настоява да спазват добросъседските отношения | достъп_дата = 2020-06-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2019-10-09 | труд = | издател = Министерство на външните работи на Република България | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с промените на езика, наложени в някогашната югославска република. Никой документ в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“. | език-скрит = | език = }}</ref>

В края на 2020 година, по повод обсъждането на начало на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз, българското правителство изрази позиция, че „България ще признае македонския език и македонската идентичност, ако Северна Македония признае, че исторически те произтичат от български основи.“<ref name="ezik-i-identichnost"/>

=== Езиковедска полемика за македонския език ===
В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно.

[[Македонистика]]та се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и структурните характеристики на тази езикова норма.

В началните класове в [[Люксембург]] децата изучават език, наричан понякога [[люксембургски език]]. Мнозинството от [[швейцарци]]те считат [[Швейцарски немски език|швейцарския вариант на немския език]] за различен език спрямо [[Немски език|стандартния немски]].

Този критерий изглежда прост и ясен, но той далеч невинаги може да се приложи. Понякога употребата на термините ''език'' и ''диалект'' е политически мотивирана. Така например причините, поради които норвежкият и датският език се считат за два отделни езика, а не за варианти на един и същ език, имат политически, а не лингвистичен характер. Според лингвиста [[Макс Вайнрайх]] езикът е ''диалект с армия и флот''.

Поради тази причина учените по света нямат единно мнение относно това дали има "македонски език", съществуващ отделно и независимо от българския език, или става въпрос за два варианта на един и същ език. Трябва да бъде отбелязано обаче, че родството между "македонския" и българския език (също както и родството между норвежкия и датския) не се оспорва от никого.

Македонският език е признат за отделен от [[Енциклопедия Британика]] и Езиковата енциклопедия на Кембридж,<ref>[[#Shea 2008|Shea (2008)]], [https://books.google.bg/books?id=JFohARk4i-AC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA193#v=onepage&q&f=false стр. 193"]</ref> както и учени от международната общност.<ref>[[#Danforth 1995|Danforth (1995)]], [http://books.google.bg/books?id=ZmesOn_HhfEC&lpg=PA67&dq=Macedonian%20language&hl=bg&pg=PA67#v=onepage&q&f=false стр. 67]</ref> В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.

Кодифицираната норма на македонските диалекти, утвърдена през периода 1945 – 1950 г., или така нареченият ''македонски литературен език'', се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на [[Български книжовен език|българския книжовен език]] и на [[Банатска българска книжовна норма|банатската писмена норма]]. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български [[а-говор]].<ref>[[#ИБЕ 1978|Институт за български език (1978)]], стр. 4 – долу.</ref>

Почти единодушно мнение сред българските учени е, че т.нар. македонски език не бива да се счита за език, отделен от българския. Във втората половина на XIX век, когато става формирането на съвременния книжовен български език, в този процес се включват активно и книжовници от [[Вардарска Македония]] и въобще от цяла [[Македония (област)|Македония]]. Благодарение на техните усилия например съвременният книжовен български език притежава [[деепричастие]] (ходейки, пишейки, говорейки и т.н.), макар че на територията на България (включително [[Благоевградска област]]) почти няма диалекти, които да притежават деепричастие. С цел да се подчертае, че македонският език не е език, отделен от българския, често в България вместо за ''македонски език'' се говори за ''писмено-регионална норма на българския език в Северна Македония''. В официалната българска граматика, издадена от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], пише: „Писмено-регионалната норма в Северна Македония възниква по силата на политически декрет (приет в манастира „Прохор Пчински“ на 2 август 1944 г.). Тя има за основа западнобългарския а-говор, разпространен както извън границите на България, така и дълбоко в нейните предели. По своя характер тя е писмено-регионална норма на [[български език|българския език]], защото се изгражда на основата на български говори“.<ref>„Граматика“, БАН, 1993 г., Том 1, стр. 14</ref> Италианският езиковед Виторе Пизани дава следното становище за новообразувания от АСНОМ македонски „език“ и писменост след влизането на тези земи в рамките на СФР Югославия:<ref>Виторе Пизани (Vittore Pisani), ''Il Macedonico'', Paideia, Rivista Letteraria di informazione bibliografica, 1957 г., том. 12, стр. 250</ref>

{{цитат|The Macedonian language is actually an artifact produced for primarily political reasons (Македонският език всъщност представлява артефакт, произведен основно по политически причини).}}

В продължение на десетилетия контактите и културният обмен между България и Северна Македония са били ограничени. Днес обаче контактите от всякакъв характер между населението на двете страни стават все по-активни. Въпросът как тези усилени контакти ще се отразят на бъдещото развитие на северномакедонската езикова норма не е бил подлаган на сериозен научен анализ. Обаче е имало редица случаи българи, посетили [[Северна Македония]], да бъдат бъркани с македонци от местните жители заради говорения от тях език.<ref>[https://www.quora.com/Can-the-speakers-of-Bulgarian-and-Macedonian-easily-understand-each-other Могат ли лесно да се разбират говорителите на български и македонски?]</ref>

Битува и противоположно мнение. Според поета Румен Леонидов съдбата на [[българи]] и [[македонци (нация)|македонци]] „вече е различна“. „Белетристиката и особено поезията на македонските писатели е в значителна степен непонятна.“ „Изкуствено създаден или неизкуствено, македонският език живее, расте и се обогатява отделно от нашия книжовен език.“ Необходимо е „да се преодолеят емоциите и да се приемат фактите спокойно“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.online.bg/kultura/my_html/2039/b_rumen.htm | заглавие = Да заровим езиковия проблем | достъп_дата = 5 декември 2012 | фамилно_име = Леонидов | първо_име = Румен | архив_дата = 2004-08-18 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20040818193219/http://www.online.bg/kultura/my_html/2039/b_rumen.htm }}</ref> Езиковедът [[Благой Шклифов]] твърди, че създаването на македонската книжовна норма е било улеснено от кодификацията на [[Български език#Новобългарски език|новобългарския език]] след Освобождението, изцяло на основата на източнобългарските говори. Той предлага като решение в книжовния език да бъдат възприети част от изразите, използвани в македонската норма – равноправно като в случая с думата за крак – „нога“, или в замяна – за замяна на [[Чужди думи|чуждици]].<ref>[http://www bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Bl_Shkliov_ZDOBE.pdf За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление. „Македонската“ азбука и книжовна норма са нелегитимни"].</ref> Историкът [[Коста Църнушанов]] от своя страна посочва силната роля, която са изиграли включените в македонската норма сърбизми в различни сфери с цел максималното ѝ отдалечаване от книжовния български и максималното ѝ приближаване – с перспектива за поглъщане към сръбския – и вижда като основно решение десърбизацията на първата.<ref>[http://macedonia.kroraina.com/statii/mp_1991_1_tsyrnushanov.html СЪРБИЗИРАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ КАЗИОНЕН „ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК“ (ЧАСТ ПЪРВА.)]</ref><ref>[http://macedonia.kroraina.com/statii/mp_1991_2_tsyrnushanov.html СЪРБИЗИРАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ КАЗИОНЕН „ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК“ (ЧАСТ ВТОРА)]</ref>

Засилващите се политически и икономически връзки между Република [[България]] и Република [[Северна Македония]] налагат все по-честа размяна на документи. Комуникациите обаче са затруднени по следните причини: от 1912 г. в училищата във Вардарска Македония (с изключение на периодите 1915 – 1918 и 1941 – 1944) не се изучава български език: до 1941 г. преподаването е на сръбски, а от 1945 г. – на македонска литературна норма; терминологията в научно-техническата, икономическата и юридическата област е до голяма степен различна в македонски и български, поради което сложните текстове се налага да се адаптират и Северна Македония е единствената съседна на [[България]] държава, където не може да се изучава книжовен български в [[университет]]ите или на частни курсове. Не съществуват обаче пълни българо-македонски и македонско-български речници.

Според един от създателите му, [[Блаже Конески]], македонският книжовен език е изграден на ''народна основа''. В своята „Граматика на македонския книжовен език“ (1952, 1954, 1967) той посочва, че в основата му са залегнали централните македонски говори – в районите на [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Тиквеш]] и [[Велес]]. В същата книга Конески разглежда историческото развитие на македонския език, като търси корените му още в езика на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] с твърдението, че той бил изграден на базата на солунския македонски диалект, без да посочва основните му черти (вижте: [[старобългарски език]]). За преписите на Кирило-методиевите преводи, правени в Македония, Конески в своя труд твърди, че са на македонски, като се позовава на известни имена в [[славистика]]та: [[Степан Кулбакин]], [[Ватрослав Ягич]], [[Андре Вайан]] и др., които говорят за стари македонски диалекти и книжовни паметници. Той се позовава преди всичко на една класификация на Кулбакин от 1923 г., в която ''„той отделя македонските текстове преди всичко по замяната ъ>о (сон)“''.

За книжовните паметници от Северна Македония от XIV век Конески признава, че ''„се засилва влиянието на [[Сръбска редакция на старобългарския език|сръбската редакция]] на старобългарския език. Причината за това била преди всичко присъединяването на македонските краища към тогавашната [[Сръбско царство|сръбска държава]] (има се предвид т.нар. „рашки правопис“ по времето на [[Стефан Милутин]], [[Стефан Дечански]], [[Стефан Душан]] и [[Стефан Урош]], но и за него е спорно доколко е „сръбски“).“'' Този факт е показателен и за цялото бъдещо развитие на писмеността и езика в Северна Македония, преминало според редица филолози под знака и на [[сръбски език|сръбското езиково]] влияние. Сръбската редакция, пише Конески ''„надделява у нас чак до 18 век и служи като езикова основа“'' на редица книжовни паметници. Той обаче твърди, че ''„същевременно се наблюдават и видими следи от особеностите на македонската писменост от Средновековието. Нерядко се среща употреба на ъ (освен ь)... характерни за по-ранната славянска писменост у нас“'' (!)

Появата на съвременния македонски език Блаже Конески търси в периода XVIII-XIX век, като в увода си към „Граматиката“ дава примери от редица документи, писани на македонски диалекти. Конески обаче не посочва никъде как е наричан тогава езикът, който за него е македонски, в редицата запазени речници от този период, напр., заглавието на цитираната от него ''„Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалицкой“'' (1841) от [[Теодосий Синаитски]] е дадено само в първата си част (Книга за научение трих язиков) и ''славяноболгарский'' не се споменава.

Конески обосновава неизбежността на появата на македонския книжовен език по следния начин: ''„Нашите хора, изхождайки съвсем ясно от известния опит, който имат, се боят от налагането на българските търговци на македонските пазари“'' („Граматика...“, „Увод“, ''„Македонският езиков въпрос през 19 век“'').

Преди [[Втора световна война|Втората световна война]] книга, написана на македонски диалект, издава през 1938 г. [[Венко Марковски]]; няколко години по-късно книги на македонски диалект публикуват и [[Васил Ильоски]], [[Ристо Кърле]], [[Кочо Рацин]], [[Коле Неделковски]] и др.

== Характерни особености ==
{{Основна|Граматика на македонския литературен език}}
# В графичната система се налага вариант на [[кирилица|кирилска азбука]], който е много близък до [[сръбска азбука|сръбската азбука]], най-вече с буквите за меките [[съгласна|съгласни]] ''[[љ]]'' и ''[[њ]]'' и буквите ''[[ј]]'' и ''[[џ]]''. Освен това по аналогия на сръбските букви ''[[ђ]]'' и ''[[ћ]]'' се въвеждат ''[[ѓ]]'' и ''[[ќ]]''. За звука ''дз'' също се въвежда отделна буква (''[[ѕ]]''). Обаче за звука ''[[ъ]]'' се използва само [[апостроф]].
# Правописната система е умерено фонетична, а не морфологична, по образец на сръбския правопис.
# Фонетичната система е изградена на базата на централните македонски говори, в които редукция е много по-рядко явление, отколкото в по-източни говори, ''ъ'' преминава в ''о'' (''бочва'', ''вошка''), [[голям юс|голямата носовка]] (Ѫ) преминава в ''а'' (''пат'', ''заб'', ''маж''), а [[ят]] (Ѣ) преминава в ''е'' (''леб'', ''млеко''), ударението е ''пропарокситона'' (на третата сричка от края на думата), включително и в рамките на именните групи: ''целó-лето'', ''голéм-празник'' и т.н.
# Морфологичната система има елементи, които са общи за македонските и [[Родопски говори|родопските]], както и за част от [[Преходни говори|торлашките говори]] – при членните форми освен общата определеност съществува и ''„пространствен нюанс“'', т.е. близки и отдалечени предмети: ''книгата'' (изобщо), но и ''книгава'' (тази книга тук) и ''книгана'' (онази книга там); сложни глаголни форми със спомагателен глагол ''имам'': ''имам земено'', ''имам видено'' и т.н.
# Лексиката на македонския книжовен език е изградена, като са използвани няколко различни подхода:
#* запазени са редица думи, общи за диалектите в България и Северна Македония;
#* от диалектите се налагат специфични думи, различни от български (а и от сръбски): ''настан'' (''събитие'', ср. ''догађај''), ''бран'' (вълнá, талаз; ср. ''талас''), ''бара'' (''търси'', ср. ''тражи'', ''захтева'') и т.н.;
#* правят се калки (преводи) на сръбски думи: ''барање'' (ср. ''захтев''), ''побарувачка'' (ср. ''потражња''), „печатач“ (ср. „штампач“) и т.н.;
#* голяма част от терминологията в различни сфери е директно заета от сръбски: ''одбор'' (комитет), ''реченица'' (изречение), ''производ'' (изделие, продукт), ''допис'' (писмо), ''безбедност'' (безопасност, сигурност) и мн. др.

== Съвременно състояние ==
След разпадането на Югославия и установяването на Северна Македония като независима държава, върху македонския книжовен език започват да оказват влияние различни фактори:

# Широко използване на латински думи за заместване на сръбски: афирмира, дефинитивно, дестинација и т.н. Но въпреки това често филми и телевизионни сериали, закупени от трети страни, се наричат в Северна Македония със сръбското им име: примерно сериалът [[Узурпаторката]] е излъчен под наложеното му в [[Сърбия]] име „Злобница“, [[Пепел от рози (сериал)|Пепел от Рози]]-„Изгубена чест“, [[Любов под наем]]-"Вљубениот ерген" (превод на сръбското име „Заљубљени нежења“) и други.
# Оспорват се заслугите на Блаже Конески като кодификатор на македонския книжовен език (Стоян Киселиновски, ''„[http://217.16.70.236/?pBroj=1339&stID=2147477536 Кодификација на македонскиот литературен јазик] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927201830/http://217.16.70.236/?pBroj=1339&stID=2147477536 |date=2007-09-27 }}“'').
# Все по-интензивно общуване на говорещите северномакедонската книжовна норма с говорещите книжовен български, което води до колебание при употребата и на двете езикови норми. (Като пример за колебание на българската книжовна норма може да се даде преводът на романа „Подковица на смъртта и надеждата“ на Миле Неделковски. Като пример за колебание на северномакедонската книжовна форма може да се даде скандалът с Киро Глигоров за правилната употреба на фразата „разбира се“ – „се разбира“.)
Редица [[езиковед]]и в Северна Македония отбелязват с тревога факта, че в ежедневието си жителите на страната използват предимно местните [[диалект]]и, а не книжовната норма. Типичен пример за това е популярното северномакедонско комедийно предаване К-15, като на критиките [[режисьор]]ът Бранко Огняновски отговаря, че книжовен език се говори само в [[Събрание на Северна Македония|северномакедонския парламент]].<ref>[https://www.dw.com/mk/како-се-валка-македонскиот-јазик/a-5953566 Како се валка македонскиот јазик]</ref>

== Източници ==
* {{Anchor|ИБЕ 1978}} Институт за български език. (1978). ''Единството на българския език в миналото и днес.'' София: АИ „Проф. Марин Дринов“.
* {{Anchor|Stoyanov-2008}} Стоянов, Р. (2008). ''Борба за език.'' София: ИК Огледало. ISBN 978-954-8041-39-3
* {{Anchor|Граматика БАН 1993}} Тилков, Д., и др. (1993). ''Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1.'' София: Българска академия на науките, ISBN 954-430-180-1
* {{Anchor|Danforth 1995}} Danforth, L.M. (1995). ''The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World.'' Princeton, NJ: Princeton University Press, ISBN 0-691-04356-6
* {{Anchor|Friedman-2009}} Friedman, V.A. (2006). Macedonian. В: Brown, K., & Ogilvie, S. (Eds.). (2009). ''Concise Encyclopedia of Languages of The World.'' Oxford: Elsevier Ltd. ISBN 978-0-08-087774-7
* {{Anchor|Shea 2008}} Shea, J. (2008). ''Macedonia and Greece: The Struggle to Define a New Balkan Nation.'' Jefferson, NC: McFarland & Company, Inc. ISBN 0-7864-3767-7
* {{Anchor|Конески 1986}} {{cite book | last = Конески | first = Блаже | title = Историја на македонскиот јазик | publisher = Култура | location = Скопје| year = 1986 | url = http://mling.ru/iazik/makedonski/history_makedonski.pdf}}
* {{cite book | last = Видоески | first = Божидар | title = Прилози за развојот на македонистичката лингвистика | publisher = Македонска академија на науките и уметностите | location = Скопје | year = 2013 | url = http://drmj.manu.edu.mk/wp-content/uploads/2018/01/Развој-на-македонистичката-лингвистика.pdf}}

== Външни препратки ==
=== Граматика ===
* [https://pravopis.mk/ Провопис на македонскиот јазик – 2017]
* [http://damj.manu.edu.mk/pdf/0012%20Makedonski%20pravopis.pdf Македонски правопис со правописен речник, Блаже Конески и Крум Тошев] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110924094843/http://damj.manu.edu.mk/pdf/0012%20Makedonski%20pravopis.pdf |date=2011-09-24 }} – 1950
* [http://damj.manu.edu.mk/pdf/0011%20Makedonska%20gramatika-krume.pdf Македонска граматика, Круме Кепески] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110924091130/http://damj.manu.edu.mk/pdf/0011%20Makedonska%20gramatika-krume.pdf |date=2011-09-24 }} – 1946
* [http://gbsk.mk/eknigi/Pravopis.pdf Македонски правопис 1945] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180712175203/http://gbsk.mk/eknigi/Pravopis.pdf |date=2018-07-12 }}

=== Други ===
* [http://www.promacedonia.org/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_3.htm За историята на писмената норма в СР Македония] – Официална позиция на [[БАН]]
* Румен Леонидов [http://www.online.bg/kultura/my_html/2039/b_rumen.htm Да заровим езиковия проблем] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20040818193219/http://www.online.bg/kultura/my_html/2039/b_rumen.htm |date=2004-08-18 }}
* [http://promacedonia.com/ms2/ms2_3.html Природата на македонския стандартен език] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160309190331/http://promacedonia.com/ms2/ms2_3.html |date=2016-03-09 }}, Младен Сърбиновски
* [http://www.online.bg/kultura/my_html/2216/makedon.htm Ревизия на езика и историята в Македония] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060627134332/http://www.online.bg/kultura/my_html/2216/makedon.htm |date=2006-06-27 }}, Кристиан Фос
* [http://www.promacedonia.org/en/other/clarke.html James F. Clarke, ''Macedonia from S. S. Cyril and Methodius to Horace Lunt and Blazhe Koneski: Language and Nationality'']
* {{Цитат периодика| last = Църнушанов | first = Коста | authorlink = | coauthors = | year =1991 | month = | title =Сърбизиране на македонския казионен „литературен език“. Част първа | journal = Македонски преглед | volume = XIV | issue =1 | pages =| doi = | id = | url = http://www.promacedonia.org/statii/mp_1991_1_tsyrnushanov.html | format = | accessdate = }}
* {{Цитат периодика| last = Църнушанов | first = Коста | authorlink = | coauthors = | year =1991 | month = | title =Сърбизиране на македонския казионен „литературен език“. Част втора | journal = Македонски преглед | volume = XIV | issue =2 | pages =| doi = | id = | url = http://www.promacedonia.org/statii/mp_1991_2_tsyrnushanov.html | format = | accessdate = }}
* [http://www.promacedonia.org/ik/ik_2.html Ив. Кочев и Ив. Александров, ''Документи за съчиняването на македонския книжовен език'']
* [http://www.promacedonia.org/is_ran/is_ran_4.html И. И. Калиганов, "Размышления о македонском „срезе“ палеоболгаристики"]
* [[s:За_македонцките_работи/Няколко_думи_за_македонския_литературен_език|За македонцките работи – Няколко думи за македонския литературен език]] – [[Кръсте Петков Мисирков|Мисирков]] – 1903
* [https://www.vesti.bg/bulgaria/otkoga-ima-bylgarski-ezik-makedonskiiat-ezik-li-e-ili-dialekt-6118627 Откога има български език? Македонският език ли е или диалект]

== Вижте също ==
* [[Егейска македонска литературна норма]]

== Бележки ==
<references />

{{Славянски езици}}
{{Портал|Българска диалектология|Македония}}

[[Категория:Македонска литературна норма| ]]
[[Категория:Български книжовен език]]