Македонски тютюни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Македонски тютюни“
Информация
Типтютюнева кооперация
Основана3 юли 1921 г.
Закрита1947 г.
Положениенесъществуваща
СедалищеНеврокоп
Езицибългарски

„Македонски тютюни“ е българска тютюнева кооперация, съществувала от 1921 до 1947 година в град Неврокоп, България. Кооперацията оказва съпротива на тютюневите монополи и е важна икономическа единица в Неврокопско.[1][2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

„Македонски тютюни“ е основана на 3 юли 1921 година в Неврокоп въз основа на Закона за кооперативните сдружения от 1907 година.[2] Първият управителен съвет на кооперацията е в състав: Петко Таралежков – председател, свещеник Сава Попов - подпредседател и Димитър Кемалов, Тодор Гелемаров и Димитър Славков - членове. В Контролния съвет влизат Стефан Балтаджиев - председател и Илия Балтов и Димитър Белокапов. В кооперацията влизат 341 тютюнопроизводители от 21 селища в Неврокопската околия, а дяловият им капитал е 55 000 лева.[1]

В следващите години кооперацията разширява дейността си – в 1923 година открива клон в Пазарджик, в 1925 година става член на тютюневата кооперативна фабрика „Македонка“ в София, а в 1936 година открива клон и в Самоков. Кооперацията осигурява изкупуването на големи количества висококачествени тютюни и реализира големи печалби. Участва в много изложби в България и чужбина и поддържа връзки с тютюнотърговци от Италия, Германия, Египет, Швейцария и Холандия.[1] Продава тютюн главно в Германия.[2] Добрите връзки на кооперацията ѝ позволяват да продава тютюните на най-добри цени. Кооперацията осигурява работа на 200 – 300 работници годишно при манипулация на тютюните.[4]

След Деветосептемврийския преврат, в 1947 година със Закона за национализацията кооперацията е закрита и слята с Българския държавен тютюнев монопол – клон Неврокоп, който в 1954 година става Държавно предприятие „Тютюнева промишленост“ в град Гоце Делчев.[1]

При закриването ѝ кооперацията е изключително стабилна със следните активи: дялов капитал 1 919 300 лева, фондове 43 226 953 лева, имоти 13 053 000 лева.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 355.
  2. а б в Дашева, Кунка, Никола Цветанов, Страхил Точев, съставители. Пътеводител по архивните фондове (1805–1944). Част І. София, Наука и изкуство, 1978. с. 52.
  3. Петрова, Любима, съставител. Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Благоевград (1944–2009). София, Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив - Благоевград, 2011. с. 177. Архив на оригинала от 2018-10-06 в Wayback Machine.
  4. а б Тимов, Ангел, Георги Лазаров, Методи Веселинов. Борби по пътя на нашето тютюнопроизводство. Пловдив, Христо Г. Данов, 1973. с. 68.