Макс Жакоб

Макс Жакоб Max Jacob
френски поет
Роден	12 юли 1876 г. Кемпер, Франция
Починал	5 март 1944 г. Дранси, Франция
Погребан	Сен Беноа сюр Лоар, Франция
Религия	Католическа църква
Националност	Франция
Работил	поет, художник, критик
Литература
Псевдоним	Morven le Gaëlique, Léon David
Период	от 1898 г.
Жанрове	стихотворение, роман, есе
Течение	кубизъм
Подпис
Макс Жакоб в Общомедия

Макс Жакоб (на френски: Max Jacob) е френски поет, художник и критик.

Биография и творчество

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Произхожда от семейство на немски евреи, което през 1825 г. са се преселили от Саарбрюкен в Бретан, Франция.

Прекарва детството си в Кемпер. През 1890 – 1891 години преминава в Париж курс на лечение при Жан-Мартен Шарко. От 1894 г. живее в Париж. Записан е в Парижкото колониално училище, което напуска през 1897 г., преследвайки артистичната си кариера. Изучава право; от декември 1898 г. започва да публикува като художествен критик под псевдонима Леон Давид.

Писателската си дейност започва с книги за деца („История за крал Кабул“, 1903), нееднократно се обръща към бретонския фолклор. Поезията на Жакоб е пълна гротеска и словесна игра, близка до кубизма и сюрреализма.

Той е един от първите приятели на Пабло Пикасо в Париж. Срещнали са се през лятото на 1901 и Жакоб е човекът, който научава младия художник на френски. По-късно споделяли апартамент на булевард Волтер, така Пикасо му остава приятел за цял живот. Жакоб го запознава с Гийом Аполинер, а от своя страна Пикасо го запознава с Жорж Брак. Ще се сприятели по-нататък с Жан Кокто, Жан Хюго, Кристофър Ууд и Амедео Модиляни, който му рисува портрет през 1916 г. Проявява голям интерес към хиромантията и астрологията, увлича се от кабала. В този период за Жакоб е свойствен изключително ексцентричен стил на поведение и оригинален външен облик; афиширайки склонността си към представителите на собствения си пол, той същевременно мъчително преживява това.

Амедео Модиляни. Портрет на Макс Жакоб. Ок. 1916 – 1917.

Жакоб, който има еврейски корени, твърдял, че е имал видение с Исус Христос през 1909, и се прекръства като католик.

Макс Жакоб се разглежда като важна връзка между символисти и сюрреалистите, както може да се види в неговата проза Le cornet à dès и в картините му, изложени в Ню Йорк през 1930 и 1938.

Творбите му включват романа Saint-Matorel (1911), стиховете Le laboratoire central (1921) и La défense de Tartufe (1919), които разясняват философски и религиозни нагласи.

Известният психоаналитик Жак Лакан дължи цитата „Истината е винаги нова“ на Жакоб.

Трагична смърт

В периода на окупацията на Франция по време на Втората световна война е принуден да носи жълта звезда и извънредно болезнено преживява това обстоятелство. През 1942 – 1943 години братът и сестрата на Жакоб загиват в нацистки концлагери. На 24 февруари 1944 г. е арестуван от гестапо като евреин и хомосексуалист, изпратен е в затвора в Орлеан, а след това – в концентрационния лагер Дранси (край Париж), където след няколко дни умира от бронхопневмония. През 1949 г. прахът на Макс Жакоб е пренесен в гробището на Сен Беноа сюр Лоар, а през 1960 г. той официално е зачислен към поетите, загинали за Франция; името му е изписано на мемориалната дъска на загиналите през 1939 – 1945 години писатели в парижкия Пантеон.

Библиография

• Saint-Matorel (1911)
• La côte (1911; Бряг)
• Œuvres burlesques et mystiques de Frère Matorel (1912)
• Le Siège de Jérusalem‚ grande tentation céleste de Frère Matorel (1914)
• Le cornet à dès (1917; Чашка за зарове)
• Le phanérogame (1918)
• La défense de Tartufe (1919)
• Cinématoma (1920)
• Le laboratoire central (1921)
• Le Roi de Béotie (1921)
• Le cabinet noir (1922)
• Art Poétique (1922)
• Filibuth ou la Montre en or (1923)
• Le terrain Bouchaballe (1923)
• Visions infernales (1924)
• L'Homme de chair et l'Homme reflet (1924)
• Les pénitents en maillots roses (1925)
• Le fond de l'eau (1927)
• Le tableau de la Bourgeoisie (1929)
• Rivage (1931)
• Bourgeois de France et d'ailleurs (1932)
• Ballades (1938)

Външни препратки

• Произведения на Макс Жакоб в Моята библиотека
• Макс Жакоб в Artnet.fr