Направо към съдържанието

Маратон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Маратон.

Състезатели по време на Берлинския маратон през 2007 година.
Състезатели се надбягват по време на Орленския Варшавски маратон в Полша през 2014 г.

Маратонът е бягане на дълго разстояние, което обикновено се провежда на шосе. Дистанцията е 42,195 km (26 мили 385 ярда). В света се провеждат повече от 800 маратона годишно. В най-големите маратони вземат участие десетки хиляди души.

Олимпийският маратон през 1896 г.

Названието маратон идва от гръцкия град Маратон и легендата, свързана с войника Фидипид. Според нея през 490 пр.н.е. гръцкият стратег Милтиад заповядва на известния с бързото си бягане Фидипид да стигне до Атина, за да извести жителите, че персите, начело с Дарий, са отстъпили. Фидипид стига до Атина смъртно уморен с думите: „Радвайте се, победихме!“ и умира от умора.

Няма обаче доказателство, че това действително се е случило. Според гръцкия историк Херодот Фидипид бягал от Атина до Спарта изминавайки около 136 мили разстояние за един ден. Легендата, че е бягал от Маратон до Атина, била създадена по-късно и се появява в произведението на Плутарх За славата на Атина през 1 век. Интересен е фактът, че действителното разстояние между мястото на Маратонската битка и Атина е 34,5 km, а не както сегашната дистанция на маратонското бягане – 42,195 km.

Съвременен маратон

[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за организиране на маратон идва от френския професор Мишел Бреал, който иска да включи дисциплината в програмата на Олимпийските игри през 1896 г. Тази идея е подкрепена от Пиер дьо Кубертен, основателя на модерните игри. Гъркът Спиридон Луис побеждава на игрите, като взема разстоянието за 2 часа, 58 минути и 50 сек., въпреки спирането за чаша вино. Женското маратонско бягане е въведено на олимпиадата в Лос Анжелис през 1984 г.

Рекорди и най-добри времена

[редактиране | редактиране на кода]

До 1 януари 2004 г. Международната асоциация на атлетическите федерации не признава официално световните рекорди и те са наричани най-добро време в света. Самите състезания трябва да отговарят на изискванията на МААФ. Въпреки всичко има големи разлики между отделните маратонски бягания в надморска височина, маршрут и настилка, което прави невъзможни точните сравнения.

На 12 октомври 2019 година Елиуд Кипчоге чупи световния рекорд в маратона и става първият човек пробягал маратон под 2 часа като постига време 1:59:40 на специалното събитие INEOS Challеnge, специално организирано с цел слизане под 2 часа с помощта на множество пейсъри по пътя и специален автомобил поддържащ темпото на бегачите с лазери.[1]

Година Разстояние (km) Разстояние (mi)
1896 40 24.85
1900 40.26 25.02
1904 40 24.85
1906 41.86 26.01
1908 42.195 26.22
1912 40.2 24.98
1920 42.75 26.56
От
1924
42.195 26.22

През годините дистанцията на маратонското бягане варира. По време на първата олимпиада през 1896 г. тя е била 40 km. Крайната точка на Олимпийския маратон през 1908 в Лондон е променена, за да може да бъде наблюдаван от кралското семейство удобно за тях място и така дължината на трасето става 42,195 km. За следващите олимпийски игри през 1912 г. дължината е закръглена на 40,2 km и е отново променена на 42,75 km за олимпиадата през 1920 г. На първите 7 олимпийски игри е имало маратонски бягания на 6 различни разстояния в диапазона между 40 и 42,75 km.

Освен като олимпийска дисциплина по света се организират и много маратонски бягания в градски условия.[2] Най-известните и престижни маратони в света са пет на брой:

Маратон в България

[редактиране | редактиране на кода]

Класически градски маратони в България се организират в София – Софийски маратон, Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен – Маратон Плевен. Отделно ежегодно се организират множество планински бягания на различни дистанции и ултрамаратони.

Списък на МАЛФ със световните рекорди при маратона Архив на оригинала от 2017-02-11 в Wayback Machine.