Маргерита Фарнезе
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Маргерита Фарнезе.
| Маргерита Фарнезе Margherita Farnese | |
| италианска аристократка и игуменка | |
 | |
| Родена |
17 ноември 1567 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | „Свети Александър“ (Парма), после базилика „Санта Мария дела Стеката“ (пак там) |
| Религия | Католицизъм |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Фарнезе по рождение Гонзага по брак |
| Баща | Алесандро Фарнезе |
| Майка | Мария д’Авис |
| Братя/сестри | Ранучо I Фарнезе Одоардо Фарнезе (кардинал) |
| Съпруг | Винченцо I Гонзага (1581) |
| Деца | няма |
| Маргерита Фарнезе в Общомедия | |
Маргерита Фарнезе (на италиански: Margherita Farnese, * 7 ноември 1567, Парма, Херцогство Парма и Пиаченца, † 13 април 1643, Пиаченца, пак там) от рода Фарнезе е италианска аристократка и игуменка в Парма.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на великия кондотиер Алесандро Фарнезе (* 1545, † 1592), херцог на Парма и Пиаченца, херцог на Кастро, и на съпругата му инфанта Мария д’Авис (* 1538, † 1577). Има двама братяː
- Ранучо I (* 1569; † 1622), херцог на Парма и Пиаченца, съпруг на Маргерита Алдобрандини;
- Одоардо (* 1573; † 1626), кардинал
Тя носи името от баба си по бащина линия Маргарита Австрийска, извънбрачна дъщеря на император Карл V.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
На 2 март 1581 г. в Пиаченца тя се омъжва за Винченцо I Гонзага, бъдещ херцог на Мантуа, син на Гулиелмо Гонзага и Елеонора Австрийска. Политическата цел зад брака вероятно е да се създаде антифлорентински съюз между Гонзага и Фарнезе. Бракът със сигурност преодолява старото съперничество между двете семейства, датиращо от времето, когато през 1547 г. Феранте I Гонзага организира заговор срещу Пиер Луиджи Фарнезе Млади, първият херцог на Парма и Пиаченца. Младоженците влизат тържествено в Мантуа на 30 април 1581 г. Заради физическа малформация обаче Маргарита не успява да консумира брака. Поради това той е отменен на 26 май 1583 г.[1] Маргарита е придружена обратно в Парма от брат си Ранучо I Фарнезе година след сватбата.
След 1616 г. помага за завършването на строителството на църквата „Свети Гервазий и Протазий“ (сега църква „Сантисима Анунциата“ в Парма).
Поради факта, че не може да ражда, тя е принудена да се оттегли в манастир[2] и да положи обета си. След това тя става бенедиктинска монахиня в манастира „Свети Павел“ в Парма с името сестра Маура Лучения[3]. После е игуменка на „Свети Александър“ в Парма, където умира на 75 г. през 1643 г. и където е погребана. През 1853 г. Шарл III дьо Бурбон-Парма пренася останките й в базиликата „Санта Мария дела Стеката“.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Maria Bellonci, Segreti dei Gonzaga, Verona, 1947
- Giuseppe Amadei e Ercolano Marani (a cura di), I ritratti gonzagheschi della collezione di Ambras, Mantova, 1980
- FARNESE, Margherita, на treccani.it, Istituto dell'Enciclopedia Italiana.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gonzaga 3
- ↑ Nel 1585 la sua relazione con Giulio Cima, il suo ex insegnante di musica, suscitò scalpore: G. Biondi, Donne di casa Farnese. La corte al femminile, in L. Fornari Schianchi (a cura di), I Farnese. Arte e collezionismo. Studi, Milano, 1995, p. 185; E. Nasalli Rocca, I Farnese, Roma, 1969, p. 130.
- ↑ turismo.parma | Luoghi da visitare | Chiesa della SS.Annunziata Архив на оригинала от 2014-07-08 в Wayback Machine.
- ↑ FARNESE, Margherita
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margherita Farnese в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
