Марин Колев
Марин Колев | |
български поет и журналист | |
Роден |
4 февруари 1939 г.
|
---|---|
Починал | 24 септември 2022 г.
Връх Трескавец /Тетевен/ |
Учил в | Софийски университет |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, пиеса |
Марин Тодоров Колев е български поет.
Завършва българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. От 1965 г. е журналист в окръжния вестник в Ловеч. От 1969 г. е назначен за драматург в Ловешкия театър. Член на Съюза на българските писатели.
Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]
- Място за моето лице, София , изд. Народна младеж 1968
- Мигли от светлина, София , изд.Народна младеж 1975
- И цялото бъдеще, София , Военно издателство 1978
- Вечността на миговете, София , изд. Български писател 1979
- Повече от живота, София ,изд. Български писател 1985
- Златна свобода, София, Военно издателство 1987
- Любопис, София , изд. Народна младеж 1987
- Вдън любов, София , изд. Български писател 1989
- Кози и ангели,София, изд. Литературен форум 1994
- Исо със оси, София , изд. Стигмати 2000 (стихове в стил лирографика и палиндроми)
- Братовчедите на Поп Кръстю ,София , изд.Чернат 2003
- Челото плаче,София , изд. Чернат ,2012
- Четири пиеси/Посвещения/, София, изд. Чернат ,2019
Пиеси[редактиране | редактиране на кода]
- В подножието на Голгота,
- Перуниките горят,
- Златна свобода,
- Смело, другари, в грабежа! (сатиричен лист с политически пародии).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Братовчедите на поп Кръстю“, в. „Литературен вестник“, бр. 9, 6-12 март 2002 г.
- „Пирамиди“, e-lit.info
- Енчо Мутафов, „Диалози между изкуства“, в. „Литературен форум“, бр. 16 (457), 24-30 април 2001 г.
|