Марко Григоров
| Марко Григоров | |
| български филолог и педагог | |
| Роден |
25 февруари 1883 г.
|
|---|---|
| Починал | 1964 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Загребски университет |
Марко Григоров Георгиев Брадинов е български филолог и педагог от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Марко Григоров е роден в 1882 година Тресонче, тогава в Османската империя.[2] Заминава да учи в София, където завършва прогимназия „Константин Фотинов“ и гимназията към Държавната печатница, където негов учител е Георги Разлогов.[3] В 1907 година Марко Григоров завършва педагогика в Загребския университет.[4] Дълги години е преподавател по литература и български език, училищен директор и инспектор.[2] В София преподава в Трета софийска девическа гимназия.[5]
Марко Григоров е автор на важно изследване, което очертава българските македонски диалекти, и на което се опират светила като Любомир Милетич. Студията на Марко Григоров влиза в задължителната литература по българска диалектология в Софийския университет.[5]
Петър Динеков опознава Марко Григоров, докато Динеков е стажант-учител в Трета мъжка образцова гимназия и го описва като:
| „ | един от най-авторитетните преподаватели по български език и литература, един от най-изтъкнатите български гимназиални учители през първата половина на нашия век.[5] | “ |
Умира в 1964 година.[2]
Пише автобиографията си, озаглавена „Спомени на учителя“, издадена в 1989 година във Варна с послеслов от Петър Динеков.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Григоровъ, Марко. Говорътъ на малорѣканцитѣ (мияцитѣ) въ Дебърско // Извѣстия на семинара по славянска филология при университета въ София (II). София, Държавна печатница, 1907. с. 201 - 304.
- Григоровъ, Марко. Критиченъ прѣгледъ на обнародванитѣ материали по малорѣканския (миячки) говоръ // Извѣстия на семинара по славянска филология при университета въ София II. София, Държавна печатница, 1907. с. 444 - 470.
- Григоров, Марко. Спомени на учителя. Варна, „Георги Бакалов“, 1989. Извадки за Тресонче
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Григоров, Марко. Спомени на учителя. Варна, „Георги Бакалов“, 1989. с. 238.
- ↑ а б в г Григоров, Георги Марков. Христо Огнянов - един живот за България: Половин век творчество в изгнание. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1998. ISBN 954-523-044-4. с. 7.
- ↑ Григоров, Марко. Спомени на учителя. Варна, „Георги Бакалов“, 1989. с. 255.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
- ↑ а б в Григоров, Георги Марков. Христо Огнянов - един живот за България: Половин век творчество в изгнание. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1998. ISBN 954-523-044-4. с. 62.
