Преглед на кода на Мед

{{Други значения|химичния елемент мед|||пчелния мед|Пчелен мед}}
{{Химичен елемент
	
| вид				=червеникаво-кафяв метал
| картинка			=NatCopper.jpg
	
| име				=Мед
| вляво				=[[Никел]]
| вдясно			=[[Цинк]]
| отгоре			=
| отдолу			=[[Сребро|Ag]]
| група				=11
| период			=4
| блок				=d
| серия				=преходен метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Аргон|Ar]]&#93; 3d<sup>10</sup> 4s<sup>1</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 1
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
	
| атомна_маса			=63,546
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=135
| атомен_радиус2		=145
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=132±4
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=140
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			=4, 3, '''2''', 1, −2
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=CuO (слабо основен)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=1,90
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=745,5
| йон_потенциал2		=1957,9
| йон_потенциал3		=3555
| йон_потенциал4		=5536
| йон_потенциал_коментар	=([[моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
	
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=кубична стенноцентрирана
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=8960
| плътност_коментар		=
| топене_K			=1357,77
| топене_коментар		=
| кипене_K			=2835
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=7,11×10<sup>-3</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=13,26
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=300,4
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=1509
| налягане_пара_T10		=1661
| налягане_пара_T100		=1850
| налягане_пара_T1k		=2089
| налягане_пара_T10k		=2404
| налягане_пара_T100k		=2834
| скорост_звук			=3810
| скорост_звук_коментар		=при 25 [[целзий|°C]] ''(закалена мед)''
| топл_капацитет		=380
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=59,6×10<sup>6</sup>
| електропроводимост_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление		=0,01678
| елсъпротивление_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост		=401
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[диамагнетизъм|диамагнитен]]{{hrf|CRC Press|2005}}
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=110 – 128
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=48
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=140
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=0.34
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=3
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=343 – 369
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=235 – 878
| твърдост_Бринел_коментар 	=
	
| наименование			=
| открит_от			=[[Среден Изток]]
| открит_през			=9000 г. пр.н.е.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
	
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Cu|масово_число=63|честота=69,15 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Cu|масово_число=64|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=12,7 часа|тип_разпад1=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ1=Ni|продукт_масово_число1=64|тип_разпад2=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ2=Zn|продукт_масово_число2=64}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Cu|масово_число=65|честота=30,85 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Cu|масово_число=67|честота=синт.|период_полуразпад=68,83 часа|тип_разпад=β<sup>-</sup>|продукт_символ=Zn|продукт_масово_число=67}}
}}

'''Медта''' е [[химичен елемент]] с [[атомен номер]] 29 и символ '''Cu''' ({{lang|la|на=от|cuprum}}). Представлява мек и [[Ковкост|ковък]] [[метал]] с изключително добра [[топлопроводимост]] и [[електропроводимост]]. В неокислено състояние има червеникаво-оранжев цвят, а изложена на влиянието на въздуха се покрива с плътен слой зеленикава [[патина]].

Един от най-широко използваните метали, медта намира широко приложение като проводник на топлина и електричество, като строителен материал и като съставна част на различни [[сплав]]и. Медта и нейните сплави са известни на хората от хилядолетия. През [[Древен Рим|Римската епоха]] основен източник на мед в [[Средиземноморие]]то е остров [[Кипър]], откъдето идва и латинското име на метала. Съединенията на медта, най-вече нейните соли, които придават син или зелен цвят на минерали като [[тюркоаз]]а, в миналото са използвани широко като оцветители.

Медните [[йон]]и са разтворими във вода и в ниски концентрации се използват като [[Бактериостатик|бактериостатично вещество]], [[фунгицид]] и импрегнант за дървесина. В същото време те са важно вторично хранително вещество за всички висши растения и животните, при които медта се използва в черния дроб, мускулите и костите. В по-голямо количество медните йони са отровни и за висшите организми.

== История ==
=== Откриване ===
Медта е първият метал, който е бил известен след палеолитния и неолитния период.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичните елементи и техните изотопи|year=2015|publisher=Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“|isbn=978-954-322-831-7|pages=74 – 78}}</ref> В началото на следващия исторически период, наричан [[каменно-медна епоха]], са се използвали мед и камък за направата на изделия. В началото медта е била използвана за малки украшения. Първите сведения за използването на медта са от Източен Анадол от 6500 г. пр.н.е. и скоро тя се разпространява на други места. Около средата на 4000 г. пр.н.е. се развива бързо [[металургията]] на отлети медни инструменти и оръжия, което е фактор за заселването на Месопотамия. Около 3000 г. пр.н.е. използването на медта е добре известно в Средния изток и се разширява на запад към Средиземноморието и неолитните европейски култури. Европейските занаятчии откриват, че медните сплави с калай и цинк са здрави, твърди и се обработват лесно. Поради това намалява използването на чиста мед.<ref name=":0" />

=== Наименование ===
Древните римляни използвали медта на остров Кипър. Тя е била известна като „Aes Cyprum“ (метал на Кипър), или просто „cypruim“, а по-късно – „cuprum“<ref name=":0" />

На български медта е известна и под остарялото наименование „бакър“.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/бакър/ бакър] в речник на българския език от [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|ИБЕ]] към [[Българска академия на науките|БАН]].</ref>

== Наличност в природата ==
Наличната в природата мед е резултат от процесите на [[ядрен синтез]], протичащи в масивните звезди.{{hrf|Romano|2007|L59-L63}} На Земята медта е сред относително рядко срещаните метали, като средната концентрация на мед в [[Земна кора|земната кора]] е 50 към 1 милион.

Разпространението на медта в земната кора е 0,05% по маса, с което се нарежда около 27-о място по разпространеност. В чист вид се среща рядко.<ref name=":0" />

В природата медта се среща като съставна част на различни [[минерал]]и или в редки случаи като [[самородна мед]]. Самородната мед е поликристална, като най-големият регистриран единичен кристал има размери 4,4×3,2×3,2 cm.{{hrf|Rickwood|1981|885}} Най-голямата компактна маса чиста мед е с маса 420 тона и е открита през 1857 година в американския щат [[Мичиган]].{{hrf|Emsley|2003|121 – 125}}

Най-често медта се среща във вид на различни минерали, като участва в над 250 от тях. [[Халкопирит]]ът (CuFeS<sub>2</sub>), [[халкоцит]]ът<ref name=":0" /> (Cu<sub>2</sub>S), тетраедритът (Cu<sub>12</sub>Sb<sub>4</sub>S<sub>13</sub>) и енаргитът (Cu<sub>3</sub>AsS<sub>4</sub>) са медни сулфиди, [[азурит]]ът (Cu<sub>3</sub>(CO<sub>3</sub>)<sub>2</sub>(OH)<sub>2</sub>) и [[малахит]]ът (Cu<sub>2</sub>CO<sub>3</sub>(OH)<sub>2</sub>) са медни карбонати, а [[куприт]]ът (Cu<sub>2</sub>O) е меден оксид.{{hrf|Hammond|2004|}} Хрикалозата (Cu<sub>2</sub>H<sub>2</sub>SiO<sub>5</sub>(OH)<sub>4</sub>•2H<sub>2</sub>O) е хидроксид. Някои медни минерали се смятат за скъпоценни.<ref name=":0" />

== Физични свойства ==
[[Файл:Cu-Scheibe.JPG|мини|ляво|150п|Меден диск с чистота 99,95 %, произведен чрез [[непрекъснато леене]] и [[ецване]]]]
[[Файл:Copper just above its melting point.jpg|мини|ляво|150п|Мед малко над точката на топене]]

Медта, [[сребро]]то и [[злато]]то са част от [[група 11 на периодичната система|група 11]] на периодичната система и споделят някои общи свойства: те имат по един s-електрон над изцяло запълнен d-[[електронен слой|електронен подслой]] и се характеризират с висока [[пластичност]] и [[електропроводимост]]. Запълнените d-подслоеве на тези елементи не допринасят много за междуатомните взаимодействия, които се определят от s-електроните, образуващи [[Метална връзка|метални връзки]]. За разлика от металите с непълни d-подслоеве, металните връзки при медта нямат [[Ковалентна връзка|ковалентен]] характер и са относително слаби. Това обяснява ниската [[твърдост]] и високата пластичност на единичните медни кристали.{{hrf|Trigg|1992|267 – 172}} В макроскопичен мащаб предизвикването на дефекти в кристалната решетка ограничава пълзенето на материала при подлагане на механични напрежения и по този начин увеличава неговата твърдост. По тази причина медта обикновено се използва в дребнозърнеста [[поликристал]]на форма, която има по-голяма якост от [[монокристал]]ните форми.{{hrf|Smith|2003|223}} Обикновената мед кристализира в кубична стеноцентрирана решетка с плътност 8,933 g/cm<sup>3</sup> при 20&nbsp;°C.<ref name=":0" />

Ниската твърдост на медта частично обяснява нейната висока електропроводимост (59,6×10<sup>6</sup> [[сименс|S]]/m) и топлопроводимост, втори по големина сред чистите метали при стайна температура след среброто.{{hrf|Hammond|2004|}} Съпротивлението на пренос на електрони в металите при стайна температура се дължи главно на разсейването на електроните при температурните вибрации на кристалната решетка, които са относително слаби при меки метали.{{hrf|Trigg|1992|267 – 172}} Максималната допустима плътност на електрическия ток при непокрита мед е около 3,1×10<sup>6</sup> A/m<sup>2</sup> – над това ниво материалът започва силно да се нагрява.{{hrf|Resistance Welding Manufacturing Alliance|2003|18 – 21}} Както и при останалите метали, поставянето на медта в контакт с друг метал предизвиква [[галванична корозия]].{{hrf|Corrosion Doctors|2011}}

Заедно със синкавия [[осмий]] и жълтото злато, медта е един от трите чисти метала, чийто естествен цвят не е сив или сребрист.{{hrf|Chambers|1884|312}} Чистата мед е оранжево-червена с метален блясък и се покрива с червеникав слой при излагане на въздух. Характерният цвят на медта се дължи на електронните преходи между запълнения 3d и полупразния 4s електронен подслой – разликата в енергиите между тези подслоеве съответства на оранжевата светлина. Същият механизъм е причината и за жълтия цвят на златото.{{hrf|Trigg|1992|267 – 172}}

Температурата на топене на медта е приета за фиксирана точка по ITS-90 при калибровка на термометри.<ref name=":0" />

=== Изотопи ===
Медта има 29 [[изотоп]]а, от които само два стабилни – <sup>63</sup>Cu и <sup>65</sup>Cu. Тези два изотопа имат спин 3/2, като на <sup>63</sup>Cu се падат около 69 % от срещащата се в природата мед.{{hrf|Audi|2003|3}}

Останалите изотопи на медта са [[Радиоактивност|радиоактивни]], като най-стабилен сред тях е <sup>67</sup>Cu с период на полуразпад 61,83 часа.{{hrf|Audi|2003|3}} Установени са седем метастабилни изотопа, сред които <sup>68m</sup>Cu е най-траен с период на полуразпад 3,8 минути. Изотопите с [[масово число]] над 64 се разпадат чрез [[бета разпад|β<sup>-</sup>]] разпад, а тези с масово число под 64 – чрез [[позитронен разпад|β<sup>+</sup>]] разпад. <sup>64</sup>Cu, който има период на полуразпад 12,7 часа, се разпада и по двата начина.{{hrf|National Nuclear Data Center|2011}} Останалите изтопи имат период на полуразпад минути, секунди или части от секундата.<ref name=":0" />

Сред радиоактивните изотопи на медта по-съществено приложение имат <sup>62</sup>Cu и <sup>64</sup>Cu. <sup>64</sup>Cu служи за [[рентгеноконтрастен препарат]] в [[ренгтенография]]та, а в съчетание с [[хелат]]и се използва за [[радиотерапия]] на [[рак (болест)|рак]]. <sup>62</sup>Cu се използва в позитронната [[томография]].{{hrf|Okazawa|1994|1910 – 1915}}

== Химични свойства ==
[[Файл:Copper wire comparison.JPG|ляво|150п|мини|Неоксидирала (вляво) и оксидирала (вдясно) медна тел]]
[[Файл:Royal Observatory Edinburgh East Tower 2010 cropped.jpg|мини|150п|Източната кула на Кралската обсерватория в Единбург: ясно се вижда контрастът между част от медните орнаменти, подменени през 2010 г., и оригиналните от 1894 г.]]

Медта е химичен елемент, член на 11-а група под номер 29. Има атомно тегло 63,546 и електронна структура 1s<sup>2</sup>2s<sup>2</sup>2p<sup>6</sup>3s<sup>2</sup>3p<sup>6</sup>'''3d<sup>10</sup>4s<sup>1</sup>'''. В сравнение с никела, се прибавят два електрона в 3d-подобвивката и се отнема един от 4s-подобвивката.

Химическата активност на медта не е голяма и тя се определя като полублагороден метал.<ref name=":0" />

Медта образува голямо разнообразие от химични съединения със [[Степен на окисление|степени на окисление]] +1 и +2 (по-стабилна), които се наричат съответно купросъединения и куприсъединения.{{hrf|Holleman|2001|}} При специални условия са възможни +3 и +4 степен на окисление.<ref name=":0" /> Тя не реагира с водата, но в контакт с атмосферния [[кислород]] протича бавна реакция, която покрива медта със слой от кафяво-черен [[меден оксид]]. За разлика от окисляването на [[желязо]]то, оксидният слой при медта е плътен и не позволява развитие на [[корозия]]та в дълбочина. Зелената патина, която може да се види по стари сгради и съоръжения, като [[Статуя на свободата|Статуята на свободата]], най-големият меден паметник в света, представлява [[меден карбонат]], образуван от реакция на медта с атмосферния [[въглероден диоксид]].{{hrf|Copper.org|2011}}

[[Сероводород]]ът и [[сулфид]]ните йони също могат да реагират с медта, образувайки различни [[Меден сулфид|медни сулфиди]] по нейната повърхност. Тези реакции, наблюдавани при повишено съдържание на сяра във въздуха, могат да предизвикат сериозна корозия на медта.{{hrf|Rickett|1995|3723 – 3728}} Кислородсъдържащите [[Амоняк|амонячни]] разтвори образуват с медта водоразтворими вещества, кислородът и [[Солна киселина|солната киселина]] – [[Меден хлорид|медни хлориди]], а [[Диводороден пероксид|диводородният пероксид]] – медни соли.{{hrf|Richardson|1997|}}

Във въздух и при стайна температура медта почти не се окислява. Забележимо взаимодействие с кислорода от въздуха започва около 200&nbsp;°C по схемата: Cu → Cu<sub>2</sub>O → CuO, като до 377&nbsp;°C се образува Cu<sub>2</sub>O, а над тази температура – CuO. На влажен въздух, в присъствието на CO<sub>2</sub>, се образува зелен слой (Cu(OH)<sub>2</sub>•CuCO<sub>3</sub>), а в присъствието на SO<sub>3</sub> – CuSO<sub>4</sub>•3Cu(OH)<sub>2</sub>. В среда на сероводород се образува черен слой от меден сулфид. Медта реагира с H<sub>2</sub>, N<sub>2</sub>, C и Si. При обдухване на медта с амоняк се образува меден нитрид (Cu<sub>3</sub>N). Активно реагира с халогените, образувайки съответните соли. Реагира само с киселини със силно окислително действие.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=доц. Иванов|first=Иван|last2=доц. Върбонова|first2=Сийка|title=Неорганична химия|year=1974|publisher=Земиздат София|pages=194 – 196}}</ref> Със солна, разредена сярна и оцетна киселина реагира в присъствието на окислители до съответните Cu<sup>2+</sup> соли. В азотна киселина образува нитрида Cu(NO<sub>3</sub>)<sub>2</sub> и оксиди на азота, а в гореща концентрирана сярна киселина се образуват CuSO<sub>4</sub> и SO<sub>2</sub>.<ref name=":0" />

== Съединения ==
Известни са два вида медни съединения – купросъединения (Cu<sup>1+</sup>) и куприсъединения (Cu<sup>2+</sup>).<ref name=":1" />

Всички съединения на медта са отровни. Попаднали в организма, предизвикват повръщане.

=== Купросъединения ===
Те са неустойчиви, особено в присъствието на влага.<ref name=":1" /> Лесно се окисляват до куприсъединения, поради което действат като редуктори.<ref name=":1" /> Малко разтворимите във вода купросъединения се разтварят в цианиди, амоняк и др., образувайки комплекси.<ref name=":1" />

Силно разтворимите соли на Cu(I) са нестабилни, защото при достигане на големи концентрации Cu<sup>+</sup> търпи диспропорциониране:<ref name=":2">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|location=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|isbn=978-954-07-3504-7|pages=589 – 602}}</ref>

: <chem>2Cu^+ <-> Cu^2+ + Cu</chem>

==== Димеден оксид – Cu<sub>2</sub>O ====
Той е червено, пожълтяващо и стареещо при стриване,<ref name=":2" /> неразтворимо във вода вещество. Топи се при 1230 °C.<ref name=":2" /> Има обемноцентрична кубична кристална решетка, изградена т кислородни атоми, всеки от които е обграден с 4 тетраедрично разположени медни атоми. В природата се среща като червена медна руда – куприт. Cu<sub>2</sub>O се получава при загряване на меден оксид до 800 °C. Димедният оксид се използва като пигмент в бои за боядисване на кораби. Той е отровен и не позволява на морските животни да се полепват по дъната им. Cu<sub>2</sub>O е най-трайното и приложимо съединение на едновалентната мед. Получава се от елементарна мед или при редукция на комплексни куприсъединения, например фелингов развтор.<ref name=":1" /> Друг възможен метод е редуциране на разтвори на куприсъединения.<ref name=":2" /> Използва се за оцветяване на стъкло и емайл в червен цвят.<ref name=":2" />

==== Меден хидроксид – CuOH ====
При електролиза на натриев хлорид с медни електроди в разтвора се получава CuOH. Представлява разтворима в киселини бяла утайка.<ref name=":2" />

==== Купрохалогениди ====
Медните(I) халогениди са бели малко разтворими утайки, като най-стабилен е CuI. Те се разтварят в амоняк, както и в разтвори с излишък на халогенидни йони, като водят до образуването на комплекси – [Cu(NH<sub>3</sub>)<sub>2</sub>], [CuCl<sub>2</sub>]<sup>-</sup>, [CuCl<sub>3</sub>]<sup>2-</sup>, [CuCl<sub>4</sub>]<sup>3-</sup>.<ref name=":2" />

Меден хлорид може да се получи от термична редукция на меден дихлорид с медни стружки в разтвор на солна киселина:<ref name=":1" />

: <chem>CuCl2 + Cu ->[{T}][\ce{HCl_{(aq)}}] 2CuCl</chem>

Представлява бял прах, неразтворим във вода.<ref name=":1" /> В разтвор на концентрирана солна киселина CuCl адсорбира CO.<ref name=":2" /> При контакт с въздуха се окислява до зелен меден дихлорид.<ref name=":1" /> С амоняк образува комплексно съединение, което се използва в газовия анализ за адсобрция на въглероден оксид:<ref name=":1" />

: <chem>CuCl2 + 2 NH3 -> [Cu(NH3)2]Cl</chem>.

==== Други купросъединения ====
Други малко разтворими купросъединения са Cu<sub>2</sub>S – черен, Cu<sub>2</sub>Se, Cu<sub>2</sub>Te и белият CuCN, който може да се получи от разтвори на Cu<sup>2+</sup> с алкален цианид. В излишък от цианида CuCN се разтваря и образува комплекси – [Cu(CN)<sub>2</sub>]<sup>-</sup> [Cu(CN)<sub>3</sub>]<sup>2-</sup> [Cu(CN)<sub>4</sub>]<sup>3-</sup>.<ref name=":2" />

=== Куприсъединения ===
Те са трайни на въздух и трудно се редуцират до купросъединения.<ref name=":1" /> Всички са синьо оцветени заради купритетрахидратния катион [Cu(H<sub>2</sub>O)<sub>4</sub>]<sup>2+</sup>.<ref name=":1" />

==== Меден оксид – CuO ====
Той е черно кристално вещество, практически неразтворимо във вода. Получава се при окисление на елементарна мед или при обезводняване на Cu(OH)<sub>2</sub>,<ref name=":1" /> меден карбонат, нитрат или други кислородсъдържащи соли.<ref name=":2" /> Представлява черен прах.<ref name=":1" /> От [[въглерод]]а и [[водород]]а, медният оксид се редуцира до мед:

: <chem display="inline">CuO + H2 -> Cu + H2O</chem>
: <chem display="inline">4CuO + 3C -> 4Cu + 2CO + CO2</chem>

Медният оксид взаимодейства с киселини до съответните соли. Той има основен характер:

: <chem>CuO + H2SO4 -> CuSO4 + H2O</chem>

Употребява се при производството на цветни стъкла.

При загряване над 800 °C се разлага, при което се получава червеният димеден оксид – Cu<sub>2</sub>O:

: <chem>4CuO ->[\text{800 °С}][\ce{-O2}] 2Cu2O</chem>

Разтворимостта на CuO в амоняк се дължи на образуването на комплекс – реактив на Швайцер:<ref name=":1" />

: <chem>CuO + 4NH3 + H2O -> [Cu(NH3)4](OH)2</chem>

Медният оксид е и един от ранните полупроводници, използван в детекторни приемници като [[диод]].

==== Меден дихидроксид – Cu(OH)<sub>2</sub> ====
{{основна|Меден дихидроксид}}
Получава се при реакцията на меден сулфат с [[натриев хидроксид|натриева основа]]:

: <chem>CuSO4 + 2NaOH -> Cu(OH)2 v + Na2SO4</chem>

Той е бледосиня пихтиеста [[утайка]], която се разтваря в [[киселина|киселини]]:

: <chem>Cu(OH)2 + H2SO4 -> CuSO4 + 2H2O</chem>

Медният дихидроксид взаимодейства и с концентрирани [[основа (химия)|алкални основи]] (образувайки хидроксидкупрати), но по-трудно, отколкото с киселините:

: <chem>Cu(OH)2 + 2KOH -> K2[Cu(OH)4]</chem>

Получените комплекси са стабилни само в концентрирани алкални разтвори, поради слабо изразените киселинни свойства на Cu(OH)<sub>2</sub>.

Следователно медният дихидроксид притежава [[амфотерност|амфотерен характер]] с по-силно изразени основни свойства.

Медният дихидроксид е нетрайно съединение. При загряване той се разлага, като образува черен меден оксид:

: <chem>Cu(OH)2 ->[{T}] CuO + H2O</chem>

Медният дихидроксид се разтваря в [[амоняк]], при което се получава разтвор с яркосин цвят – [[Швайцеров реактив]], [Cu(NH<sub>3</sub>)<sub>4</sub>](OH)<sub>2</sub>. Използва се за доказване на някои органични вещества и при преработка на целулоза.

==== Купрати ====
Купрати със сътав M<sub>2</sub>CuO<sub>2</sub> се получава при стапяне на оксиди или соли на алкални метали с CuO:

: <chem>K2CO3 + CuO -> K2CuO2 + CO2 ^</chem>.<ref name=":2" />

==== Куприхалогениди ====
Безводните Cu(II) халогениди се получават при директна синтеза, при висока температура. Познати са CuF<sub>2</sub>, CuCl<sub>2</sub> и CuBr<sub>2</sub>.<ref name=":2" /> Връзката в CuF<sub>2</sub> е йонна, а при CuCl<sub>2</sub> и CuBr<sub>2</sub> се засилва ковалентният характер, което води до силно потъмняване на цвета и понижаване на температурата на топене. Тези дихалогениди са разтворими във вода и получени по мокър път, кристализират като дихидрати. Разтварят се много добре и в органични разтворители.<ref name=":2" /> Водните им разтвори поглъщат NO и от сини стават черно-зелени. При загряване получените нитрозосъединения се разлагат.

Куприхалогенидите дават комплекси с различна структура: Cs<sub>2</sub>[CuCl<sub>4</sub>] съдържа сплеснати тетраедирчни йони, а в [Cr(NH<sub>3</sub>)<sub>6</sub>][CuCl<sub>5</sub>] анионите представляват тригонална бипирамида.

Медният дихлорид (CuCl<sub>2</sub>•2H<sub>2</sub>O) се получава от взаимодействието на меден оксид със солна киселина. Хидролизира, като водният му разтвор има кисел характер:<ref name=":1" />

: <chem>CuO + 2HCl -> CuCl2 + H2O</chem>

==== Меден сулфат – CuSO<sub>4</sub> ====
В практиката, медният сулфат се използва, след [[хидратиране|хидратация]], под формата на пентахидрат (CuSO<sub>4</sub>·5H<sub>2</sub>O) и се нарича [[син камък]].

Медният сулфат е твърдо кристално вещество със син цвят, който се дължи на хидратираните медни йони. Много добре се разтваря във вода. В резултат на [[хидролиза]]та, водният разтвор на CuSO<sub>4</sub> има киселинен характер (сол на слаба основа и силна киселина). Взаимодейства с основи, при което се получава меден дихидроксид:

: <chem>CuSO4 + 2NaOH -> Cu(OH)2 v + Na2SO4</chem>
: <chem>Cu^{2+}_{(aq)}{} + SO4^{2-}_{(aq)}{} + 2Na^{+}_{(aq)}{} + 2OH^{-}_{(aq)} -> Cu(OH)2_{(s)}{} + 2Na^{+}_{(aq)}{} + SO4^{2-}_{(aq)}</chem>

Реакцията се използва за откриване на медни(II) йони.

Синият камък се употребява в селското стопанство. Под формата на бордолезов разтвор (1% разтвор на CuSO<sub>4</sub>, смесен с [[калциев хидроксид|варно мляко]] до неутрална реакция), се използва срещу маните и другите плесенни и гъбични заболявания по лозите и зеленчуците.

Значението на медния сулфат за националното стопанство налага той да бъде получаван в промишлени количества. Това става, като на медни отпадъци се действа със сярна киселина при вдухване на нагрят, с водна пара, въздух.

Безводният меден сулфат е бяло кристално вещество и се употребява за откриване на вода в спирт, авиационен бензин и други органични течности. Водните му разтвори са синьо оцветени и имат кисел характер, дължащ се на хидролиза.

Познати са всички [[халогенид]]и на Cu(II). Устойчивостта им намалява, от [[флуорид]] към [[йодид]], a CuI<sub>2</sub> се разлага още при стайна температура до CuI:

: <chem>2CuSO4 + 4 KI -> 2CuI + I2 + 2K2SO4</chem>

Познати са и по-низши кристалохидрати на CuSO<sub>4</sub>, които се получават при последователно дехидратиране:

: <chem>CuSO4.5H2O ->[\text{90 °С}][\ce{-2H2O}] CuSO4.3H2O ->[\text{100 °С}][\ce{-2H2O}] CuSO4.H2O ->[\text{250 °С}][\ce{-H2O}] CuSO4 ->[\text{650 °С}] Cu{} + SO2{} + O2</chem>

==== Меден ацетат – [Cu(CH<sub>3</sub>COOH)<sub>2</sub>] ====
Представлява синьо-зелен прах.<ref name=":1" /> С водата хидролизира до малко разтворими основни медни ацетати със зелен цвят.<ref name=":1" /> Такива соли се получават и при вкисването на храната в медни или месингови съдове.<ref name=":1" /> Съединението арсенит (парижка зеленина)<ref name=":1" /> – Cu(CH<sub>3</sub>COOH)<sub>2</sub>•Cu<sub>3</sub>(AsO<sub>3</sub>)<sub>2</sub> е двойна сол и се използва против вредителите по растенията, но е отровен за животните.<ref name=":1" />

Всички медни съединения са отровни. Като противоотрова се използва [[прясно мляко]] или [[яйчен белтък]].

== История ==
По византийско време металът бил известен под наименованието халкос. Медта е била много важен ресурс за римляни и византийци. Тя се свързвала с богинята [[Афродита]] и с планетата [[Венера]] в [[митология]]та и алхимията, което се дължало на сияещата красота, използването за направата на огледала в древни времена и връзката с [[Кипър]] ({{lang|en|Cyprus}}, което звучи близко до латинското наименование на медта – Cuprum), което било свещено за богинята. В [[алхимия]]та символът на медта бил като символът на планетата Венера.

Медта е била известна на едни от най-древните цивилизации и има история на повече от 10 000 години. Медно украшение, направено през 8700 г. пр.н.е, е било открито в днешен Северен [[Ирак]]. През 5000 г. пр.н.е. има признаци за топенето на мед и получаването ѝ чрез пречистване на CuCO<sub>3</sub>(OH)<sub>2</sub> ([[малахит]]) или Cu<sub>3</sub>(CO<sub>3</sub>)<sub>2</sub>(OH)<sub>2</sub> ([[азурит]]), докато най-ранните признаци за използването на [[злато]] датират от едва 4000 г. пр.н.е. Медни и бронзови [[артефакт]]и са намерени в древните [[шумер]]ски градове и са датирани от около 3000 г. пр.н.е, а съществуват и египетски артефакти от мед и от медни сплави със съдържание на калай от приблизително същата дата. В една от пирамидите е била намерена медна водопроводна система, която датира от преди 5000 години.

[[Древен Египет|Египтяните]] открили, че като добавят малко количество [[калай]] към медта, я правят по-лесна за отливане, поради което бронзовите сплави били открити в Египет по същото време, по което е бил открит и самият метал. Използването на мед в [[древен Китай]] датира от около 2000 г. пр.н.е. През 1200 г. пр.н.е. вече се изработвали майсторски статуи и оръжия от бронз. Тези дати са повлияни от различните войни и завоевателни походи, тъй като медта е лесна за претопяване и повторна употреба. В Европа „леденият човек“ [[Йоци]] (Ötzi the Iceman) – мъж, чиято добре запазена от ледниците в австро-италианските [[Алпи]] мумия датира от около 3200 г. пр.н.е, е бил намерен с брадва, направена от мед с чистота 99,7 %. Количеството [[арсен]] (As-33), намерено в косата му, предполага, че той се е занимавал с топене на мед. [[Месинг]]ът, сплав на мед с цинк, е бил известен на [[византийци]]те, но още преди тях е широко употребяван и от [[римляни]]те.

Използването на [[бронз]] било толкова широко разпространено в определен период от развитието на човешката цивилизация, че този период бил наречен [[Бронзова епоха]]. В някои райони периодът между [[Неолит]]а и Бронзовата епоха е наречен [[халколит]] и за него е характерна употребата на медни сечива с голяма чистота на медта, наред с каменните сечива.

== Приложение ==
[[Файл:Приложение на медта.png|мини|400п|Приложения на медта]]
Медта е ковка и намира приложение в:
* [[кабел]]и за електропреносната и електроразпределителната мрежа;
* водопроводната мрежа;
* изработка на дръжки на врати и други домашни предмети;
* скулптурата и направата на статуи ([[Статуя на Свободата|Статуята на Свободата]] съдържа 81,3 тона мед);
* материалите за покрив, канавките, улеите и др.;
* [[електромагнит]]ите;
* електричните машини, най-вече електрически [[двигател]]и и [[генератор]]и;
* парните двигатели;
* електрически [[реле]]та, ел. превключватели и автобусните врати;
* [[електронна лампа|електронни лампи]], [[електронно-лъчева тръба|електронно-лъчеви тръби]] и [[магнетрон]]ите в микровълновите печки;
* [[вълновод]]ни структури, които насочват свръхвисокочестотни радиовълни;
* в [[интегрална схема|интегралните схеми]], замествайки алуминия заради по-добрата си проводимост;
* в сплав с [[никел]]а, примерно купроникел и монел, се използва в корабостроенето поради високата издръжливост на корозия;
* като съставна част на монетите, най-често във вид на купроникел (например американските 5-центови монети са с 3,5%-ово съдържание на мед; центовете (1/100 от долара) са с 4,5 %-ово съдържание на мед; 10-центовите монети са с 5,5 %-ово съдържание на мед и 25-центовите монети са с 3,8 %-ово съдържание на мед;
* направата на предмети като тигани за пържене, ножове, лъжици, вилици;
* използва се в болниците и по корпусите на корабите, а също и в климатиците, понеже бактериите не се развиват върху повърхности направени от мед;
* меден сулфат (CuSO<sub>4</sub>) се използва в басейните и в градинарството, под формата на син камък, за защита от плесен и гъбички;
* използва се в производството на компютри, като част от охлаждащите радиатори поради по-големия си капацитет за разсейване на топлина в сравнение с [[алуминий|алуминия]].

Медта има много на брой сплави – бронзът е медно-калаена сплав, а месингът е сплав от мед и цинк. Монелът (създаден от Робърт Кругс Стенли през 1901) е медно-никелова сплав, наричан още купроникел. Използва се за направата на буталата на цилиндрите в [[двигател с вътрешно горене|двигателите с вътрешно горене]]. Освен за медно-калаени сплави думата „бронз“ се използва и за наименование на всякакви медни сплави, примерно алуминиев бронз, [[силиций|силициев]] бронз и [[манган]]ов бронз.

== Добив ==
Всички медни руди съдържат голямо количество пирит, което усложнява процеса на получаване на медта. Най-напред рудите се подлагат на флотация за обогатяване на медното съдържание на разтвора до около 20%.<ref name=":2" /> Концентратът се подлага на окислително пържене и отделеният SO<sub>2</sub> се използва за производство на сярна киселина. При 1400&nbsp;°C, в присъствие на SiO<sub>2</sub>, FeS се окислява до FeO, който със SiO<sub>2</sub> дава нискотопимия FeSiO<sub>3</sub>. Той се отделя, след което в останалата смес от медни руди и пирит допълнително се прибавя SiO<sub>2</sub> и се продухва с въздух. При контролирано окисление част от Cu<sub>2</sub>S се превръща в Cu<sub>2</sub>O, който реагира с Cu<sub>2</sub>S, което води до получаването на мед:

: <chem>2Cu2S + 3O2 -> 2Cu2O + 2SO2 ^</chem>
: <chem>2Cu2O + CuS -> 6Cu + SO2 ^</chem>.

Желязото отново се свързва като железен силикат.

Така получената мед е онечистена и се нарича черна мед. Тя се почиства чрез електролиза на разтвор от CuSO<sub>4</sub>. Анодът е направен от черна мед, а катодът – от чиста мед. Поради по-ниския окислително-редукционен потенциал на медта спрямо този на OH<sup>-</sup> или SO<sub>4</sub><sup>2-</sup> на анода се отделят медни йони, оставащи в равновесие със сулфатните йони в разтвора.<ref name=":2" /> Примесите от елементите, разположени преди медта в реда на стандартните потенциали, минават също в разтвора, но не се отлагат на катода, поради по-високия си окислително-редукционен потенциал. Примесите на елементи, които се намират след медта в реда на стандартните окислително-редукционни потенциали не се разтварят. Те падат на дъното на ваната като анодна тиня, от която по-нататък могат да бъдат извлечени платинови или други метали.<ref name=":2" />

=== В България ===
В [[България]] има медни находища в [[Етрополе]], [[Панагюрско]], [[Бургаско]] и [[Врачанско]].

Медните руди са с голямо значение за развитието на българската [[цветна металургия]]. Те имат ниско метално съдържание (около 0,5% до 2%). Основните им находища се намират в Стара планина – „Елаците“, до Етрополе, „Челопеч“ до село Челопеч, мина „Плакалница“ (Врачанско) и в Чипровци; в Средногорието – „Медет“, „Асарел“, мина „Радка“, находище „Цар Асен“. По-малки количества медна руда се добиват в Бургаско – Росен, Върли бряг, Медни рид, Малко Търново. Основната част от медната руда и концентрат са в радиус от 30 км около [[Златица]] и [[Пирдоп]]. В този ареал се добиват годишно повече от 25 млн. тона рудна маса. В „Асарел“ и „Елаците“ годишно се произвеждат около 240 000 тона меден концентрат. В „Медет“ през 1959 година за пръв път в света се внедрява икономически ефективна технология на добив и обогатяване на медни руди с много ниско съдържание на мед – под 0,5%, по-късно усъвършенствувана в „Елаците“. До 1991 г. в Челопеч се добиват около 150 000 тона медно-пиритен концентрат с високо съдържание на злато, сребро и други елементи, но поради високото съдържание на арсен и ниското метално съдържание (3 – 4%) добивът на руда и производството на концентрат временно са спрени. По-късно предприятието е продадено на чужди компании и добивът на руда и производството на меден концентрат са възобновени. Най-големият преработвателен завод за мед в България е Медодобивния комбинат (МДК) „Георги Дамянов“ между Златица и Пирдоп. Чрез създадена в МДК оригинална българска технология на електролиза на анодната мед (полуфабрикат от металургичното производство) е постигнато най-високото в света качество на електролитна мед. В МДК са се произвеждали и основните количества злато и сребро. След 1991 година комбината е продаден на белгийската компания „Юнион Миниер“ а сега, 2011 година, с името [[Аурубис България]] е дъщерна фирма на германска компания.

Останалите обогатителни фабрики в страната са малки – общо около 30 000 тона меден концентрат годишно се произвежда в тях.

В България са изградени следните флотационни фабрики:
# [[Кърджали]], [[Рудозем]], [[Мадан]], [[Лъки]], [[Устрем (село)|Устрем]], [[Маджарово]], [[Гюешево]] – главно за олово и цинк;
# [[Елисейна]], [[Челопеч]], [[Елаците]], [[Асарел-Медет]], [[Елшица]], [[Росен (област Бургас)|Росен]] – главно за мед.

== Биологична роля ==
Медта е съществена за всички висши растения и животни. Тя се пренася от [[кръв]]та чрез плазмен протеин наречен церулоплазмин. Когато медта се резорбира от храносмилателната система, тя се пренася до черния дроб.

Медта се среща в голям брой [[ензим]]и, включително в медните центрове (CuA, CuB) на цитохромин ‘c’ (це) и на още един ензим, съдържащ мед и цинк. В допълнение към функциите на медта в ензимите тя се използва и за биологичния пренос на електрони. Сините медни протеини, които участват в електронния пренос, включват [[азурин]] и [[пластоцианин]]. Наименованието „синя мед“ идва от техния наситен син цвят.

При човека медта се съдържа в костите, зъбите и черния дроб.<ref name=":2" />

В кръвта на някои нисши мекотели вместо желязо се съдържа мед. Повечето мекотели и паякообразни, като подковният рак (който има по-близка връзка с паяците и скорпионите, отколкото с ракообразните), използват по-скоро мед-съдържащият пигмент хемоцианин, отколкото съдържащият желязо хемоглобин, за пренос на кислород, оттам и синият цвят на кръвта им при окисляване вместо червен.

Предполага се, че цинкът и медта си съперничат по резорбиране от храносмилателния тракт, така че диета, която изключва единия от тези минерали може да доведе до недостиг на другия. Нормалното количество на мед, което трябва да приема възрастен човек на ден е около 0,9 милиграма.

== Допълнения ==
* В много страни по света има промишлени инсталации за биологично получаване на мед. Бактерии, които се хранят със серни съединения на медта, окисляват неразтворимите във вода медни сулфиди и ги превръщат в разтворими съединения, от чиито разтвори медта се извлича много лесно.
* Слабите органични киселини, които се съдържат в храната, в присъствие на атмосферния кислород реагират с медта и образуват отровни съединения. Ето защо медните съдове се калайдисват.
* Медта катализира химичните процеси в клетките на живия организъм. При нарушаване обмяната на медта, в организма настъпва израждане на черния дроб и нарушаване на някои мозъчни центрове (Уилсънова болест).
* Преди много години лозарите от френския град Бордо напръскали лозята с разтвор на син камък и гасена вар Ca(OH)<sub>2</sub>, за да запазят гроздето от крадци. Случило се нещо неочаквано – лозите се спасили от заболяването „мана“. „Разтворът на Бордо“ – бордолезовият разтвор станал известен на цяла Франция, а впоследствие и на целия свят.
* От всички живи организми, най-много мед се съдържа в кръвта на мекотелите (охлюви, миди, октоподи и др.)
* Думата „бронз“ произлиза от името на италианското пристанище Бриндизи, което се славело с изделията от бронз. Под понятието бронз вече се разбират сплави на медта с различни метали.
* Благодарение на патината (благородната ръжда) са се съхранили много стари медни предмети, които са запазени и до днес. Нейната химична формула е Cu(OH)<sub>2</sub>·CuCO<sub>3</sub>
* Медта има антибактериални свойства.<ref name=":0" />

== Бележки ==
<references />

; Цитирани източници
{{дребно|
*{{cite journal |author= [[Георги Бончев|Бончев, Георги]]|title= Минералите в България |journal= Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет |volume= 19 |issue= 1|year= 1923 |url= http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/36065 |pages= 16 |accessdate= 2 май 2024}}
*{{cite book |author= [[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]; [[Веселина Бресковска| Бресковска, В.]]; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. |url =https://www.worldcat.org/title/mineralite-v-blgari/oclc/947184787&referer=brief_results |title= Минералите в България |place=София |publisher= Издателство на Българската академия на науките|year=1964 |oclc = 947184787 |page=79 - 81}}
*{{cite book|author=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|edition=3|title=Минералогия|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|year=1973|oclc=859838412|pages=117 – 119}}
* {{cite book |chapter= Мед Copper |title=Енциклопедия: Минералите в България|year=2023|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|isbn=978-619-245-365-7|page=396- 398 |author=Костов-Китин, Владислав|place=София}}
* {{cite journal | last    = Audi | first = G | coauthors = O. Bersillon, J. Blachot, A.H. Wapstra | year = 2003 | title = Nubase2003 Evaluation of Nuclear and Decay Properties | journal = Nuclear Physics A | volume = 729 | page = 3 | publisher = Atomic Mass Data Center | doi=10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001 | bibcode = 2003NuPhA.729....3A | lang = en | issn=0375-9474 }}
* {{Cite book | last       = Chambers | first = William | coauthors = Robert Chambers | year = 1884 | title = Chambers's Information for the People | publisher = W. & R. Chambers | volume = L | page = 312 | edition = 5th | url = http://books.google.com/?id=eGIMAAAAYAAJ | isbn = 0-665-46912-8 | lang = en }}
* {{cite web | publisher   = Copper.org | title = Reclothing the First Lady of Metals – Repair Concerns | url = http://www.copper.org/education/liberty/liberty_reclothed1.html | work = Copper.org | accessdate = 11 април 2011 | lang = en }}
* {{cite web | publisher   = Corrosion Doctors | title = Galvanic Corrosion | url = http://www.corrosion-doctors.org/Forms-galvanic/galvanic-corrosion.htm | work = corrosion-doctors.org | accessdate = 29 април 2011 | lang = en }}
* {{cite book | last       = Emsley | first = John | year = 2003 | title = Nature's building blocks: an A-Z guide to the elements | url = http://books.google.com/books?id=j-Xu07p3cKwC&pg=PA123 | accessdate = 2 май 2011 | date =11 август 2003 | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0-19-850340-8 | lang = en }}
* {{cite book | last       = Hammond | first = C. R | year = 2004 | title = The Elements, in Handbook of Chemistry and Physics 81st edition | url       = https://archive.org/details/crchandbookofche81lide | publisher =CRC press | isbn = 0-8493-0485-7 | lang = en }}
* {{cite book | last       = Holleman | first = A. F. | coauthors = N. Wiberg | year = 2001 | title = Inorganic Chemistry | publisher = Academic Press | location = San Diego | isbn = 978-0-12-352651-9 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = National Nuclear Data Center | url = http://www.nndc.bnl.gov/chart/reCenter.jsp?z=29&n=35 | title = Interactive Chart of Nuclides | work = nndc.bnl.gov | accessdate = 8 април 2011 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20130825141152/http://www.nndc.bnl.gov/chart/reCenter.jsp?z=29&n=35 | archive-date = 2013-08-25 | архив_дата = 2013-08-25 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130825141152/http://www.nndc.bnl.gov/chart/reCenter.jsp?z=29&n=35 }}
* {{Cite journal | last = Okazawa | first = Hidehiko | coauthors = et al | year = 1994 | title = Clinical Application and Quantitative Evaluation of Generator-Produced Copper-62-PTSM as a Brain Perfusion Tracer for PET | journal = Journal of Nuclear Medicine | volume = 35 | issue = 12 | pages = 1910 – 1915 | url = http://jnm.snmjournals.org/cgi/reprint/35/12/1910.pdf | pmid = 7989968 | format = PDF | lang = en }}
* {{cite book | last       = Resistance Welding Manufacturing Alliance | year = 2003 | title = Resistance Welding Manual | publisher = Resistance Welding Manufacturing Alliance | isbn = 0-9624382-0-0 | edition = 4th | lang = en }}
* {{cite book | last       = Richardson | first = Wayne | title = Handbook of copper compounds and applications | year = 1997 | publisher = Marcel Dekker | location = New York | isbn = 978-0-585-36449-0 | oclc = 47009854 | lang = en }}
* {{cite journal | last    = Rickett | first = B. I. | coauthors = J. H.Payer | year = 1995 | title = Composition of Copper Tarnish Products Formed in Moist Air with Trace Levels of Pollutant Gas: Hydrogen Sulfide and Sulfur Dioxide/Hydrogen Sulfide | journal = Journal of the Electrochemical Society | volume = 142 | issue = 11 | pages = 3723 – 3728 | doi = 10.1149/1.2048404 | lang = en }}
* {{cite journal | last    = Rickwood | first = P. C | year = 1981 | url = http://www.minsocam.org/ammin/AM66/AM66_885.pdf | journal = American Mineralogist | volume = 66 | page = 885 | title= The largest crystals | lang = en }}
* {{cite journal | last    = Romano | first = Donatella | coauthors = Fransesca Matteucci | title = Contrasting copper evolution in ω Centauri and the Milky Way | journal = Monthly Notices of the Royal Astronomical Society: Letters | year = 2007 | volume = 378 | issue = 1 | pages = L59–L63 | doi = 10.1111/j.1745-3933.2007.00320.x | bibcode = 2007MNRAS.378L..59R | arxiv = astro-ph/0703760 | lang = en }}
* {{cite book | last       = Smith | first = William F. | coauthors = Javad Hashemi | year = 2003 | title = Foundations of Materials Science and Engineering | url       = https://archive.org/details/foundationsofmat0000smit_u1l5 | page = [https://archive.org/details/foundationsofmat0000smit_u1l5/page/223 223] | publisher = McGraw-Hill Professional | isbn = 0-07-292194-3 | lang = en }}
* {{cite book | last       = Trigg | first = George L. | coauthors = Edmund H. Immergut | year = 1992 | title = Encyclopedia of applied physics | url = http://books.google.com/books?id=sVQ5RAAACAAJ | accessdate = 2 май 2011 | date =1 ноември 1992 | publisher = VCH Publishers | isbn = 978-3-527-28126-8 | volume = 4: Combustion to Diamagnetism | lang = en }}
* {{cite book |url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds| editor = Lide, D. R. | title = CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition = 86th | location = Boca Raton (FL) | publisher = CRC Press | year = 2005 | isbn = 0-8493-0486-5 | lang = en }}
}}

{{Периодична система}}

[[Категория:Мед (химичен елемент)| ]]