Направо към съдържанието

Метаксохори (дем Агия)

Вижте пояснителната страница за други значения на Метаксохори.

Метаксохори
Μεταξοχώρι
— село —
Гърция
39.7253° с. ш. 22.7414° и. д.
Метаксохори
Лариско
39.7253° с. ш. 22.7414° и. д.
Метаксохори
Страна Гърция
ОбластТесалия
ДемАгия
Географска областТесалия
Надм. височина230-300 m
Население478 души (2011)
Пощенски код400 03
Метаксохори в Общомедия

Метаксохори (на гръцки: Μεταξοχώρι) със старо име до 1927 г. Рециани (на гръцки: Ρέτσιανη, изкривяване на Речани)[1] е село на южните склонове на планината Оса в Тесалия, Гърция. От 1927 г. до 1929 г. селото носи името Мелиси.[2]

Селото е разположено в южното подножие на планината Оса.

Селото съхранява архива на целия селищен регион разположен между планините Мавровуни и Оса.[3]

По византийско време целият район е управляван от византийски сановник с титул протоспатарий. По османско време районът е хас на дъщерята на Сюлейман ВеликолепниМихримах Султан, след смъртта на която отделните села са оформени във вакъфи за издръжката на отделни сакрални сгради в Цариград.

В района има 12 византийски църкви и манастир посветен на Въведение Богородично от XVIII век. Козма Етолийски пребивавал в района. Сред най-известните местни църкви са тези посветени на Свети Николай, Свети Харалампий и Света Петка. Стенописите са дело на зографи от Линотопската художествена школа. Днес селото е известно като традиционно (историческо) такова на художниците и черешите.[4]

През XVIII век в селото се развива бубарството. Традиционно селото е овощарско, заради отглежданите череши и ябълки. Местни аткракции са римския акведукт и имението „Фавр“ на швейцарският барон Йожен Фавр и неговата любима Стефани, бивша танцьорка в Мулен Руж, които се установяват в селото през 1872 г., носейки със себе си своята култура, непозната за местните. През 1876 г. те построяват свое луксозно имение на няколко етажа с площ 300 кв.м., изпълвайки го със скъпи мебели и картини. Техни инвестиции и иновации за местните са фабриките за восък, сапун, макарони и коприна. След присъединяването на Тесалия към Гърция през 1881 г. семейство Фавр се превръщат в най-големите търговци на вълна, изкупувайки я от местните влашки села.[5]

Селският празник е на 15 август – Успение Богородично, като местните почитат и деня на Свети Евстатий – 20 септември. Селото отбелязва тържествено и деня на черешата всеки юни.[6]