Направо към съдържанието

Мила Роберт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мила Роберт
българска певица и актриса
По време на концерт на Самоводската чаршия във Велико Търново
24 август 2019 г.
Родена

Учила вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Семейство
БащаРоберт Гергов
МайкаВаня Щерева

Мила Роберт Гергова е българска певица, художничка, актриса и активистка.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Мила Роберт е дъщеря на певицата и писателка Ваня Щерева и баскетболиста Роберт Гергов.[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 2013 г. Роберт участва във втория сезон на X Factor по Нова телевизия, където представя своя версия на песента Wicked Game на Крис Айзък.[2][3]

Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Иван Добчев през 2019 г.

През 2018 г. излиза първата ѝ песен, озаглавена „Наше си е, Саше“, която добива голяма популярност в социалните мрежи. През същата година прави кавър на песента „Нещо нетипично“ на Ивана, озаглавен „Квартална кръчма“.[4]

През 2019 г. прави кавър на песента „Никой не може“ на Азис.[5] В клипа към парчето ѝ той също участва. Малко по-късно записва иронично парче във връзка с ремонта на улица „Граф Игнатиев“, което кръщава WTF.[6][7]

През 2020 г. излиза песента ѝ „Всичко рязко светва“, която е и първият сингъл от нейния предстоящ дебютен албум „Еготрип“. Три години по-късно излиза песента ѝ „Покемон“, която е начало от нейния предстоящ албум „Сърце“. Следва „Ме4ка“ от същия албум. На 1 ноември 2023 г. излиза и концептуалният ѝ албум affiriMILAtions, който съдържа 33 песни (мантри), като всяка от тях е с времетраене 33 секунди.

ЛГБТИ активизъм[редактиране | редактиране на кода]

Подкрепя гражданските права на хомосексуалните, бисексуални и транссексуални българи. Роберт е изпълнителка на концерта на „София Прайд“ през 2019 г. и от 2021 до 2024 г.[8]

Профилирана е в „Хора с глас“, издание на фондация GLAS на Симеон Василев, събиращо историите на 37 правозащитници на равни права за ЛГБТ хората в България.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]