Михаел Шаранг

Михаел Шаранг
Michael Scharang
	Михаел Шаранг Michael Scharang
Роден	3 февруари 1941 г. (83 г.) Капфенберг, Австрия
Професия	поет, белетрист
Националност	Австрия
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Михаел Шаранг в Общомедия

Михаел Шаранг (на немски: Michael Scharang) е австрийски поет, белетрист, есеист и автор на радиопиеси.

Житейски и творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Михаел Шаранг е роден на 3 февруари 1941 г. в Капфенберг, Щирия в работническо семейство.

Шаранг следва философия, история на изкуството и театрознание във Виенския университет и защитава докторска дисертация върху драмите на Роберт Музил.

През седемдесетте години Михаел Шаранг публикува политически и социално ангажирани романи и есета, като се стреми с помощта на литературата да промени обществените порядки. Издава сборник с поетическа проза (или: прозаична поезия) под заглавие „Край на разказването и други разкази“ (1970), в който е включен текстът „Отговорният уволнява безотговорния“ – този текст дава основата на телевизионен филм. Писателят публикува също сборник с есета „За еманципацията на изкуството“ (1971), романа „Чарли Трактора“ (1973), прозаичния сборник „Все някой трябва да се подчинява“ (1973) и романите „Синът на един земеделски работник“ (1976) и „Човек на живота“ (1979).

Политика[редактиране | редактиране на кода]

В 1978 г. Михаел Шаранг напуска Австрийската комунистическа партия, чийто член е бил в продължение на половин десетилетие. Смята, че литературата трябва да взима страна, но да не бъде партийно-политическа. Той е от малцината творци на австрийския литературен авангард, който плодотворно съчетава в произведенията си езикова и социална критика, теория на медиите и фактография.

Шаранг живее като писател на свободна практика във Виена и Ню Йорк.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Robert Musil, 1965
Verfahren eines Verfahrens, 1969
Schluß mit dem Erzählen und andere Erzählungen, 1970
Zur Emanzipation der Kunst, Essays, 1971
Charly Traktor, Roman, 1973
Einer muß immer parieren, Dokumentationen von Arbeitern über Arbeiter, 1973
Bericht an das Stadtteilkomitee, 1974
Der Sohn eines Landarbeiters, Roman, 1975
Der Lebemann, Roman, 1979
Der Beruf des Vaters, 1981
Das doppelte Leben, 1981
Harry, 1984
Die List der Kunst, Essays, 1986
Das Wunder Österreich oder Wie es in einem Land immer besser und dabei immer schlechter wird, 1989
Auf nach Amerika, Roman, 1992
Bleibt Peymann in Wien oder Kommt der Kommunismus wieder, Geschichten, Satiren, Abhandlungen, 1993
Das jüngste Gericht des Michelangelo Spatz, Roman, 1998
Komödie des Alterns, Roman, 2010

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

1970: „Литературна награда на Виена“
1970: Staatsstipendium des Bundesministeriums für Unterricht, Kunst und Kultur für Literatur
1976: „Литературна награда на Виена“
1984: „Австрийска държавна награда за литература“
1985: und 1992 Elias-Canetti-Stipendium der Stadt Wien
1989: New-York-Stipendium des Kranichstein-Literaturpreises des Deutschen Literaturfonds Darmstadt
1995: „Австрийска награда за художествена литература“
1999/2000: Robert-Musil-Stipendium
2000: „Литературна награда на провинция Щирия“
2005: Fernsehpreis der Österreichischen Erwachsenenbildung
2006: Goldene Romy (für das beste Drehbuch)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Проза от Михаел Шаранг^{[неработеща препратка]}, в превод на Венцеслав Константинов
((de)) Österreichisches Literaturarchiv^{[неработеща препратка]}
((de)) Die LYRIKwelt
((en)) Филми по произведения и под режисурата на Михаел Шаранг