Монголска писменост

Монголската писменост е общо название за няколкото писмени системи с различен произход, с които през вековете се е записвал и предавал монголския език.

От началото на 13 век монголските племена използвали около 10 писмени системи за записване на монголския език. Някои от тях впоследствие са приспособени и за други езици. Най-старата от тях е старомонголското писмо (класическо монголско писмо), която се оказва най-успешна и след няколко модификации продължава активно да се използва и в наше време, предимно на територията на КНР.

В края на 19 век има няколко проекта за монголска писменост, базирана на латиницата или кирилицата. През 1940 г., в резултат на силното съветско влияние Монголия преминава за официално писмо в страната кирилицата, която и до днес е основната писмена система в държавата. През март 2020 г. правителството на Монголия обявява намеренията си да започне да използва както кирилица, така и традиционната монголска писменост в официалните си документи до 2025 г.^[1]^[2]

Старомонголска писменост

Старомонголската писменост е азбучна писменост, създадена през 13 век на базата на уйгурската писменост. С малки модификации тя се използва и днес за писане на монголски език във Вътрешна Монголия, докато в независима Монголия е заменена от монголската кирилица. Монголската писменост се използва и за писане на евенкски език.

Според традицията, при победата на Чингис хан срещу найманите през 1208 той пленява уйгурския писар Татар Тонга, който адаптира уйгурската писменост за писане на монголски. Подобно на уйгурската и согдийската азбука, от която произлизат и двете, монголската също е вертикална писменост, писана от ляво надясно.

Писмеността не предава еднозначно някои монголски звуци, които не се срещат в уйгурския. Затова са разработени две системи, използващи диакритични символи, които се използват в Джунгария и Бурятия.

Монголска кирилица

Кирилски азбуки

Славянски:
Беларуска
Българска
Сръбска
Северномакедонска
Руска
Украинска
Неславянски:
Казахска
Киргизка
Монголска
Таджикска
Исторически:
Старобългарска азбука
Румънска кирилица
*Показани са само официалните азбуки на държавите членки на ООН. Подробно тук.

Монголската кирилска азбука представлява модификация на кирилицата (на руската азбука, като към нея са добавени буквите Өө /ö/ и Үү /ü/). Монголската кирилица е фонетична азбука, при която всяка буква отговаря на специфичен звук от монголския език. Въведена е през 1940 година и е резултат на силното съветско влияние в тогавашната Монголска народна република. През 1924 под силното влияние на СССР, Монголия става втората комунистическа страна в света.

Монголската кирилица съдържа следните букви:

Кирилска буква	МФА	Кирилска буква	IPA	Кирилска буква	МФА	Кирилска буква	МФА
Аа	a	Ии	i	Пп	(pʰ), (pʰʲ)	Чч	tʃʰ
Бб	p,pʲ	Йй	j	Pp	r,rʲ	Шш	ʃ
Вв	w,wʲ	Кк	(k), (kʲ)	Сс	s	Щщ	(stʃ)
Гг	ɡ,ɡʲ,ɢ	Лл	ɮ,ɮʲ	Тт	tʰ,tʰʲ	Ыы	i
Дд	t,tʲ	Мм	m,mʲ	Уу	ʊ	Ьь	ʲ
Ее	je	Нн	n,nʲ	Үү	u	Ээ	e
Ёё	jɔ	Оо	ɔ	Фф	(f)	Юю	jʊ
Жж	tʃ	Өө	o	Хх	x,xʲ	Яя	ja
Зз	ts			Цц	tsʰ

Буквите Үү и Өө в интернет комуникацията понякога се представят с буквите Vv и Єє, в случаите когато се използва руски софтуер.

Източници

↑ Mongolia to promote usage of traditional script
↑ Official documents to be recorded in both scripts from 2025, Montsame, 18 March 2020.

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mongolian alphabet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Mongolia to promote usage of traditional script

[traditional2-2] Official documents to be recorded in both scripts from 2025, Montsame, 18 March 2020.

[1]

[2]