Национален музей на западното изкуство

Национален музей на западното изкуство
	Национален музей на западното изкуство
Художествена галерия в Япония
	Национален музей на западното изкуство, Токио
	Местоположение в град Токио
Местоположение	Токио
Основан	1959 г.
Архитект	Льо Корбюзие
Допълнителна информация
Адрес	7 – 7 Ueno-koen, парк Уено, Тайто, Токио
Сайт	Официален сайт
	Национален музей на западното изкуство в Общомедия

Националният музей на западното изкуство е най-толемият обществен художествен музей в Япония, специализиран в изкуството на западната художествена традиция. Музеят се намира в парка Уено в Тайто, Централно Токио. Този популярен музей е известен с английския акроним NMWA.

Музеят е открит на 10 юни 1959 г. и се развива на база на художествената колекция на индустриалеца Матсуката Коджиро (1865 – 1950), чиито идеи са отразени в структурата на музея. Политиката на Матсуката за комплектоване на колекцията цели създаването на модерен и развиващ се национален музей на западното изкуство. Музеят показва творби от Ренесанса до началото на 20 век, много от които са били придобити след откриването на музея. Целта на музея е да предостави на обществото възможност да се запознае и оцени западното изкуство. Музеят, като единствената японска национална институция, посветена на западното изкуство, организира изложби, придобива художествени творби и документи, извършва проучвания, реставрация и консервация, както и участва в обучение и публикуване на материали, свързани със западното изкуство.

Музеят участва в разработването и организирането на специални изложби всяка година. В тези изложби са включени произведения от частни колекции, както и от музеи във и извън Япония. През 1963 г. НМЗИ създава фурор на международната културна сцена, обединявайки 450 творби на френско-руския художник Марк Шагал от 15 страни, включително осем картини заети от Съветския съюз. Тази изложба се счита за най-изчерпателното шоу, показвано приживе на художника.

Колекции

НМЗИ откупува по една художествена творба всяка година от създаването си, в усилията си да изгради и развие своята постоянна колекция. Във фондовете на музея се съхраняват около 4500 произведения, включително образци на живописта и скулптурата от 14. до началото на 20 век. От откриването си насам, колекциите на музея непрекъснато се обогатяват.

Картини до 18 век

В основната сграда на музея ся показани картини от периода до 18 век, кред които са творби на Веронезе, Рубенс, Брьогел и Фрагонар. Много от тези творби са с християнски религиозни сюжети.

Картини от 19 и 20 век

Новото крило показва френски картини от 19 и началото на 20 век, включително произведения на Дьолакроа, Курбе, Мане, Реноар, Моне, Ван Гог и Гоген. Галериите разполагат и с произведения от следващото поколение творци, като Марке, Пикасо, Сутин, Ернст, Дюбюфе и Полок.

Графики и рисунки

НМЗИ събира поредица творби на френски художници от 18. до 19 век като Буше, Фрагонар, Дьолакроа, Гюстав Моро, Огюст Роден и Пол Сезан.

Гравюри

В колекцията от гравюри са включени произведения на Дюрер, Холбайн, Рембранд, Пиранези, Гоя и Клингер, от 15 до началото на 20 век.

Сграда

Основната сграда е проектирана от швейцарския архитект Шарл Едуар Жанре-Гри (1887 – 1965), по-известен като Льо Корбюзие. Това е единственият представителен образец на работата на архитекта в Далечния изток; като Ню Йорк Таймс заявява, че самата сграда съдържа „художествено значение и красота“, които съперничат на произведенията в нея. Многоетажната стоманобетонна сграда е завършена през март 1959 г. като символ на възобновяването на дипломатическите отношения между Япония и Франция след Втората световна война.

История

Музеят е построен да приюти колекцията от творби, събрани от индустриалеца Матцуката Коджиро между 1920 и 1923 г. Неговата колекция се е помещавала в Англия и Франция до войната, но японското правителство иска от Франция нейното завръщане в Япония. Франция се съгласява при условие, че френски архитект проектира музея, който ще приюти колекцията. Льо Корбюзие получава поръчката.

Проект

Льо Корбюзие проектирал мащабен план, включващ и околната музейна площ. Дизайнът на сградата далеч надвишава първоначалната поръчка и включва библиотека, малка лекционна зала и помещение за видни гости. Въпреки че те отпадат при строежа, първоначалните планове са запазени като насоки за бъдещо разширение.

Льо Корбюзие поискал тримата му японски помощници: Кунио Маекава, Джунзо Сакакура и Такамаса Йошизара да са отговорни за разработването на подробните чертежи и строителния надзор.

Музеят има квадратен план, като основното тяло на галериите е повдигнато на пилоти до нивото на първия етаж. В архитектурен план сградата е повлияна от музея Санскар Кендра в Ахмедабад, Индия, който е бил проектиран от Льо Корбюзие по същото време.

Влизането на посетители е през приземния етаж през Залата за изкуство на 19 век. Пространството е с двойна височина и е осветено отгоре чрез остъклен пирамидален покрив подкрепян от стоманобетонни греди и колона. На противоположната страна на залата от входа се намира рампа, чрез която се изкачва до галерията с картините и която позволява по-добра гледка към скулптурите на Роден. Картинната галерия заобикаля залата за изкуство от 19 век, таванът е наклонен и се издига до височината на два етажа по периметъра, където са изложени картините. Чрез балкони посетителите могат да се върнат обратно в Залата за изкуство на 19 век, за да се ориентират по-лесно. Льо Корбюзие проектира картинните галерии да бъдат естествено осветени чрез четири стъклени процепа, но те вече не се използват и галериите са изкуствено осветени.

Външно сградата е облечена със сглобяеми стоманобетонни панели, които са прикрепени чрез U-образни рамки към вътрешната стена. Сградата като цяло е изградена от стоманобетон и колоните са с гладка облицовка.

След повече от двегодишно строителство сградата е открита на 10 юни 1959 г.

Архитектура

Във всеки елемент на сградата Льо Корбюзиер прилага системата „Модулор“:

„	Модулорът, който Корбюзие разработва след дългогодишни изследвания, е като музикалния мащаб, който подрежда безкрайните възможности на музикалния терен. Въз основа на размера и пропорциите на човешкото тяло, той е средство за прилагането на архитектурата към човешкия дух, разпореждайки на безкрайните възможни размери по-такъв начин, че те да отговарят на човешкото тяло. В новия Музей на западното изкуство, модулорната система се наблюдава във всичко, от конструктивните елементи до архитектурните детайли и обзавеждането.	“
Tadayoshi, Fujiki, August 1959 „The Modular in the National Museum of Western Art“ Japan Architect, p. 48

Музеят е пристрояван през годините: лекционна зала и офис сграда през 1964 г., билетен център през 1985 г., нова пристройка през 1979 г., а през 1998 г. основните се укрепват срещу земетресения.

През 1998 г. значението на сградата е подчертано като е включено в списъка на стоте изключителни обществени сгради на Япония.

През 2005 г. музеят е признат от международната организация DOCOMOMO като един от сто най-добри модернистични сгради в Япония.

През 2007 г. по искане на френското правителство, Япония вписва сградата в списъка на Юнеско на кандидатите за световно културно наследство като важен културен паметник.

Външни препратки

Официален сайт на Национален музей на западното изкуство, Токио

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата National Museum of Western Art в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.