Нефертити
Нефертити | |||||||||||||||||
| |||||||||||||||||
![]() Бюст на Нефертити | |||||||||||||||||
Управление | 1353 – 1336 г. пр.н.е. или 1351 – 1334 г. пр.н.е. | ||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Лични данни | |||||||||||||||||
Родена | около 1370 г. пр.н.е.
| ||||||||||||||||
Починала | около 1330 г. пр.н.е.
| ||||||||||||||||
Пълно име | Нефернеферуатен Нефертити | ||||||||||||||||
Семейство | |||||||||||||||||
Династия | Осемнадесета династия на Древен Египет | ||||||||||||||||
Брак | Ехнатон | ||||||||||||||||
Нефертити в Общомедия |
Нефернеферуатен Нефертити е царица на Древния Египет от XVIII династия (XIV век пр.н.е.), съпруга на египетския цар Ехнатон (по-рано Аменхотеп IV) царувал от 1353 пр.н.е. – 1336 пр.н.е . В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата дойде“. Във великия химн на Ехнатон за слънцето, Нефертити е наречена – Нефер-неферу-Атон-Нефретете.
Нефертити носи титлата „Велика царска съпруга“ на Ехнатон, цар на древен Египет от XVIII династия, смятан за първият цар в света, който въвежда монотеизма, под формата на култ, посветен на Атон, слънчевия диск. Оттук идва и неговото име Ехнатон, което означава „полезен за Атон (бог)“.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/41/Tile_with_Floral_Inlays_-_Egypt%2C_probably_el_Amarna%2C_New_Kingdom%2C_late_Dynasty_18%2C_reign_of_Akhenaten%2C_c._1352-1336_BC%2C_polychrome_faience_-_Brooklyn_Museum_-_Brooklyn%2C_NY_-_DSC08720.JPG/360px-thumbnail.jpg)
Тъй като името ѝ се превежда като „Една красива жена е дошла“, ранните египтолози смятат, че тя трябва да е била принцеса от Митани (Сирия). Съществуват сериозни доказателства, които предполагат, че Нефертити е родена в Египет, дъщеря на придворния Ай, който е брат на майката на Ехнатон, царица Тий. Нефертити има по-малка сестра Мутноджмет. От брака с Ехнатон има шест дъщери: Меритатен, Мекетатен, Анхесенпаатен, Нефернефруатен-ташерит, Нефернеферуре и Сетепенре, но няма синове. Дъщеря им Анхсенпаатон, по-късно наречена Анхесенамон е бъдещата съпруга на своя полубрат Тутанкамон.
Нефертити и Ехнатон основават град Амарна – Ахетатон („Хоризонтът на Атон“) в Горен Египет около 1348 г. пр. н. е. като нова столица на своето царство.
Всеки ден Нефертити и Ехнатон преминавали в колесниците си от единия край на града до другия, отразявайки пътуването на слънцето през небето. В това, както в много други аспекти от техния живот, дошли до нас чрез изкуство и текстове, Ехнатон и Нефертити са били разглеждани като божества сами по себе си. Само чрез тях можело да се почита Атон: те били и жреци, и богове. В ролята си като част от божествената двойка, Нефертити може също да е била съправител. Ехнатон присъединил своя картуз (своя печат) към нейния в знак на равенство и има доказателства, че тя е поела традиционните задължения на фараона, докато съпругът ѝ се е занимавал с богословска реформа и архитектурни ремонти. Изображенията, които са оцелели, изобразяват нейната служба като: дипломатически срещи, религиозни служби, приемане на чуждестранни сановници, и дори в традиционната кралска роля на краля, който поразява враговете на Египет.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5a/Burger_AkhenatenZDruzino.jpg/368px-Burger_AkhenatenZDruzino.jpg)
Нито едно от тези изображения не би било създадено, ако нямаше някаква истина зад историите, които изобразяват, така че Нефертити трябва да е притежавала повече власт от която и да е жена в Египет от времето на Хатшепсут (1479 – 1458 г. пр. н. е.). От кралския дворец в Ахетатон тя изпраща кралските укази и взема решенията, които според традицията са отговорност на нейния съпруг.
Нефертити играе важна религиозна роля и като се покланя заедно със съпруга си и служи като женски елемент в божествената триада, образувана от бог Атон, цар Ехнатон и (Тя) неговата царица. Нейната сексуалност, подчертана от преувеличено женствената форма на тялото ѝ, нейните фини ленени дрехи и плодородието ѝ, подчертано от постоянното появяване на шестте принцеси, показват, че тя е смятана за жива богиня на плодородието.
Хоремхеб, твърдейки, че е избран от боговете, за да възстанови истинската религия на Египет, събаря храмовете на Ехнатон, поврежда стелата му и се опита да изкорени и заличи всички доказателства, че царят монотеист и семейството му някога са управлявали Египет. Именно поради заповедите на Хоремхеб се знае толкова малко в наши дни за Нефертити и други кралски особи, свързани с периода Амарна.
Бюст на Нефертити[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/Nofretete_Neues_Museum_Place.jpg/505px-Nofretete_Neues_Museum_Place.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Nefertiti_bust_%28back%29.jpg/239px-Nefertiti_bust_%28back%29.jpg)
Световноизвестният бюст на Нефертити е открит по време на немска археологическа експедиция, състояла се между 1907 – 1914 г. под ръководството на археолога Людвик Борхарт. Скулптурата е открита на 6 декември 1912 г.[1] в развалините на една постройка в местността ел Амарна (където е бил разположен Ахетатон, столица на Ехнатон и Нефертити). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен скулптор Тутмос.
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октомври 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашния му собственик д-р Джеймс Саймън (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).
По настояване на Л. Борхарт (който се страхувал от усложнения във взаимоотношенията с египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин, състояла се през зимата на 1913 г., където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна. През 1924 г. опазването на тайната около бюста на Нефертити станало невъзможно и Борхарт бил принуден да признае съществуването му пред света. Малко по-късно бюстът бил изложен публично в Берлинския музей. Египетските власти реагирали остро на признанието, че подобен артефакт съществува и е бил изнесен от страната без тяхно знание. Това станало повод за много дрязги между Египет и Германия, като конфликтът продължава и до днес.
![Портретна глава на кралица Нефертити. Ново царство, 18-та династия, ок. 1340 г. пр.н.е. От Амарна, Египет. Neues Museum, Берлин, Германия. Гипс, ÄM 21349. Дарен от Джеймс Саймън през 1920 г.](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Portrait_head_of_Queen_Nefertiti%2C_c._1340_BCE._From_Amarna%2C_Egypt._Neues_Museum.jpg/212px-Portrait_head_of_Queen_Nefertiti%2C_c._1340_BCE._From_Amarna%2C_Egypt._Neues_Museum.jpg)
![Портретна глава на фараона Ехнатон. Ново царство, 18-та династия, ок. 1340 г. пр.н.е. От Амарна, Египет. Neues Museum, Берлин, Германия. Гипс, ÄM 21348. Дарен от Джеймс Саймън през 1920 г.](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7b/Portrait_head_of_pharaoh_Akhenaten%2C_c._1340_BCE._From_Amarna%2C_Egypt._Neues_Museum.jpg/198px-Portrait_head_of_pharaoh_Akhenaten%2C_c._1340_BCE._From_Amarna%2C_Egypt._Neues_Museum.jpg)
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Филип Фанденберг. Нефертити. С., Наука и изкуство, 1986.
- Joann Fletcher. The Search for Nefertiti. London, Hodder and Stoughton, 2004.
- Биография
- ((en)) Биография в „Енциклопедия Британика“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.nofretete-geht-auf-reisen.de, архив на оригинала от 18 март 2015, https://web.archive.org/web/20150318133459/http://www.nofretete-geht-auf-reisen.de/echronol.htm, посетен на 15 ноември 2009
|