Никола Мандушев
| Никола Мандушев | |
| български възрожденец | |
| Роден |
1838 г.
|
|---|---|
| Починал | 1923 г.
|
Никола Г. Мандушев е български общественик, деец на Българското възраждане в Източна Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Мандушев е роден в 1838 година в Неврокоп, тогава в Османската империя. Дълги години е член на българската община и училищното настоятелство в Неврокоп. Подпомага българското просветно дело в района, а след 1860 година е учител в Неврокоп. Подпомага читалище „Зора“ и издържа бедни ученици, учещи в чужбина. Участва в Народния събор в Гайтаниново в 1869 година, издигнал искане за учредяване на българска Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Сярска епархия.[1] В 1871 година след учредяването на Българската екзархия събира хиляди подписи за присъединяване на Неврокопско към българската църковна институция и ги предава в Цариград на д-р Стоян Чомаков. Там се среща с руския посланик граф Игнатиев и му връчва молба на съгражданите си да им бъдат изпратени славянски книги. Включва се в дейността на учителското дружество „Просвещение“. Временен дописник е на вестник „Македония“.
Подложен е на преследвания от страна на гъркоманите и на властите. Разорен, емигрира в София, където умира в 1923 година.[2][3]
Името му носи улица в град Гоце Делчев. Негови роднини са Димитър и Константин Мандушеви (братя), ученици в Одеската семинария през 1862 година.[4]
Баща е на общественика Борис Мандушев.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 545.
- ↑ Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.99-101.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 391.
