Никола Одринчанин
| Никола Одринчанин Νικόλαος Αδριανουπολίτης | |
| художник-иконописец | |
| Роден |
1810 г.
|
|---|---|
| Починал | 1866 г.
Пловдив, Османска империя |
Никола Одринчанин или Николаос Адриануполитис (на гръцки: Νικόλαος Αδριανουπολίτης, Николаос Адриануполитис) е иконописец от времето на Възраждането.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Прозвището му сочи, че е родом от Одрин. Не се знае къде е учил живопис. Към 1830 г. се заселва в Пловдив.[1]
Повечето му запазени произведения са в този град или в Пловдивската епархия - Станимака, Брацигово, Горно Черковище, Калугерово, Казанлък. Най-ранната му подписана икона, съхранявана в Пловдивската градска художествена галерия, датира от 1830 година.[1] В 1840 година рисува иконата „Света Богородица Елеуса“ за църквата „Сретение Господне“ в Йенидже (Йенисеа).[2] Негови са и повечето иконостасни икони от 1845 година на пловдивския храм „Света Богородица“, както и иконата „Св. св. Петър и Павел" от 1848 година в храма „Св. св. Константин и Елена“. Последната и най-известна негова творба е иконата „Рождество Христово" от 1866 година в иконостаса на катедралния храм „Света Марина“. Обикновено подписва работите си на гръцки език, но тези в изначално българската църква „Свети Георги“ на пловдивския квартал Мараша имат славянски надписи (1845-1855). Не е известно да е работил стенна живопис. Синът му Милтиадис също е познат като зограф в Пловдив през 1868 – 1909 г.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Мутафов, Емануел и други. Гръцки зографи в България след 1453 г. София, 2008. с. 38-39, 85-86, 140, 230-234.
- ↑ Мутафов, Емануел, Александър Куюмджиев. Икони и стенописи от храмовете на съвременната Ксантийска митрополия и връзката им с художествената продукция в българските земи през XVIII - XX в. Patrimonium, 5, 2011. с. 129-136. Посетен на 8 декември 2014.