Никола Рударов
Никола Рударов | |
български актьор и режисьор | |
Роден |
6 декември 1927 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Актьорска кариера | |
Активност | 1968 – 2003 |
Режисура | |
Активност | 1976 – 1991 |
Стил | социалистически реализъм |
Значими филми | „От нищо нещо“ |
Семейство | |
Братя/сестри | Георги Рударов |
Уебсайт |
Никола Асенов Рударов-Руди е български актьор и режисьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Рударов е роден на 6 декември 1927 година в София, в бедно семейство на бежанци от Македония.[1] Започва първоначално да учи право, но в трети курс, когато се открива Държавното киноучилище, решава да се премести да учи кинематография.[2]
Работи като режисьор в СИФ „Бояна“, където реализира 6 филма, но повече се реализира като актьор. С превъплъщенията си във филми като „Шведските крале“, „Адио, Рио“, „Сезонът на канарчетата“, „Вчера“, „Лагерът“, „След края на света“, Никола Рударов се утвърждава като един от най-ярките актьори в българското кино. И до днес кинолюбителите помнят неговата фраза от филма „Вчера“ – „„Сега ще видите вие кон боб яде ли!“.
Има брат Георги Рударов – оперен певец, който бяга на Запад и това се отразява в отношението на властта към Никола Рударов, чиято работа е ограничавана.[3]
Никола Рударов умира на 26 март 2010 година в София.[4][5]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- „Награда на публиката“ за филма „Комбина“, Варна, (1982).
- „Голямата награда“ за филма „Вик за помощ“, Авелино, Италия, (1982).
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Големанов“ (по Ст. Л. Костов, сц. и реж. Иван Ничев, 1995) – бай Йовчо Големанов
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Като актьор
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2006 | Време за жени | циганина | ||
2004 | Ганьо Балкански се завърна от Европа (тв сериал) |
4 | Томангелов (в 1 серия: I) | |
2003 | Аз съм Дейвид (I Am David) |
САЩ | собственик на магазин | |
2003 | Годината на петела | селянин | ||
2002 – 2003 | Камера! Завеса! (тв сериал) |
6 | Никола Рударов-Руди, режисьора в 3 серии (IV, V, VI) | |
2002 | Асистентът | България/Италия | бащата на Мадлен | |
2002 | ...и влакът тръгна към небето (Και το τρένο πάει στον ουρανό) |
Кипър/Гърция/България/Грузия | ||
2001 | Коледата е възможна (тв) | магазинер | ||
2001 | Печалбата | барманът чичо Васо | ||
1999, 2000 | Клиника на третия етаж (тв сериал) |
35 | Филипов, чичото на Сашо, о.з. полковник от запаса (в 5 серии: II, VIII, XI, XXI, XXIII) | |
1999 | Дунав мост (тв сериал) |
7 | прокурор | |
1999 | Тувалу (Tuvalu) |
Германия/Великобритания | политик | |
1998 | След края на света | България/Германия/Гърция | Ибрахим Ходжа | |
1997 | Рекет (Il Racket) Гражданинът въстава (алтернативно заглавие) |
6 | Италия | |
1996 | Трака-трак | България/Франция | военния | |
1995 | Еуфорична трагедия (Urnebesna tragedija) |
Югославия/България/Франция | шеф на отделението | |
1995 | Вълкадин говори с Бога | кметът | ||
1993 | Граница | |||
1993 | Жребият (тв сериал) |
7 | банкер | |
1993 | La Donna E Mobile | пазача в парка | ||
1993 | Пантуди | |||
1993 | Сезонът на канарчетата | другарят Милев | ||
1992 | Аритмия | бай Живко | ||
1992 | Търг (тв) | Гюлев | ||
1991 | Бронзовата лисица | |||
1991 | Удавникът | Карибов, режисьор-постаночик | ||
1990 | Тишина | |||
1990 | Лагерът | режисьорът | ||
1990 | Дефицит | босът | ||
1990 | 8% любов | |||
1990 | Карнавалът | отговорник водоснабдяване | ||
1989 | Бързо, акуратно, окончателно (тв) | д-р Петров (като Николай Рударов) | ||
1989 | Адио, Рио | директорът Станчо Коев | ||
1988 | Вчера | учителят по математика Баръмов | ||
1980 | Търновската царица | |||
1969 | Признание | милиционерът | ||
1969 | Един снимачен ден (тв) | операторът | ||
1968 | Шведските крале | камиларят |
Като режисьор
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали |
---|---|
1991 | Бронзовата лисица |
1984 | Вик за помощ |
1982 | Комбина |
1979 | От нищо нещо |
1977 | Хора отдалече |
1976 | Да изядеш ябълката |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 27 юли 2021 г.
- ↑ Никола Рударов, „Култура“
- ↑ Йорданова, Красимира. Спомен за Георги Рударов // Българско национално радио, 16 декември 2013 г. Посетен на 26 септември 2021 г.
- ↑ Почина Никола Рударов, „Медия Кафе“
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|