Николай Соколов (поет)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Николай Соколов | |
български поет | |
Роден | |
---|---|
Починал | 9 октомври 1994 г.
София, България |
Николай Соколов (рождено име: Никола Иванов Давидов) е български писател и поет, член на Съюза на българските писатели, автор на над четиридесет книги, предимно за деца, и заместник-главен и главен редактор на списание „Славейче“. Удостоен с ордени Народна република България и Кирил и Методий.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1927 г. в село Стояново, област Монтана. Средно образование завършва в град Враца. Този период съвпада с деветосептемврийските промени в България, което повлиява на поета и той взима решение да учи в столицата.
В края на четиридесетте години завършва славянска филология в Софийския университет и започва работа в Радио София. През петдесетте години е културно аташе в Будапеща, Унгария. Талантът му обаче го кара да създава стихове. Първата му книга е „Очи орлови“ – сборник съвременни стихове. Оттам до края на живота си твори поезия, предимно за деца. Издал е над тридесет книги – „Пожар“, „Вихрушка“, „Звъни звънче“. Едно от върховите постижения в творчеството му е драматичната поема „Майстор Манол“, поставяна в Благоевградския театър.
Почти цялата му кариера минава в редакцията на списание „Славейче“ като дългогодишен заместник – главен редактор, а в периода 1976/77 година е и главен редактор на списанието.
През петдесетте години създава семейство с филоложката Цанка Чанкова, с която има двама сина – Момчил Давидов и Деян Давидов.
Умира през 1994 г.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Приказка за комините“[1]
- „Вихрушка“
- „Въртележка“
- „Звъни звънче“
- „Младостта на Войводата“
- „Очи орлови“
- „Пожар“
- „Приказки за Въртишия“
- „Майстор Манол“
- „Цар Въглян“
- „Кой изплаши звездите“ и много други.
Родословно дърво
[редактиране | редактиране на кода]Николай Соколов | +--Момчил Давидов | | | +--Николай Давидов (1982) | +--Деян Давидов (1956) | +--Иван Давидов (1983) | | | +--Никола Давидов (2019) | | | +--Александър Давидов (2020) | +--Никола Давидов (1986) | +--Александър Давидов (1991)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Приказка за комините, архив на оригинала от 19 април 2012, https://web.archive.org/web/20120419163206/http://www.prikazki.com/t.php?p=75, посетен на 14 април 2008
|