Обсада на Киев (1240)
Обсада на Киев | |||
Монголско нашествие в Киевска Рус | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 28 ноември 1240 – 6 декември 1240 | ||
Резултат | Победа на Монголската империя | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
Обсадата на Киев (1240) е едно от централните събития по време на западните походи на монголите през 1236 – 1242 г. и монголското нашествие в Русия от 1237 – 1240 г. Тя се провежда в началото на монголския поход от 1240 – 1242 г., чиято цел са владенията на Даниил Галицки, Полша и Унгария. Обсадата и превземането на Киев от обединените войски на монголските улуси, водени от чингизида Бату и военачалника Субетей, продължава от 5 септември до 19 ноември (по други данни до 6 декември) 1240 г. По друга версия[1], Киев е превзет за 9 дни.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Киев фигурира в плановете на монголските завоевания като цел още от 1223 г.[2]. След победата при Калка, Субетей и Джебе се придвижват към Киев, но преди да го достигнат, се връщат на изток.
След като монголите разоряват Черниговското княжество през есента и зимата на 1239 – 1240 г., тяхна войска, оглавена от Мунке, се разполага на брега на Днепър срещу Киев. Мунке изпраща посолство с искане града да се предаде, но посланиците са убити от киевляните. Киевският княз Михаил Всеволодович, водач на черниговските Олговичи, заминава за Унгария, но опитът му да сключи династичен съюз с крал Бела IV се проваля.
През пролетта на 1240 г. Великият хан Угедей приема решение за отзоваването на войските на Гуюк и Мунке от западния поход[3] но, според руските летописи, те участват при превземането на Киев, и се отделят от войските на Бату и Субетей по-късно.
Обсада и щурм
[редактиране | редактиране на кода]Монголите нахлуват в Киевското княжество, опустошават Поросието и обсаждат Киев на 5 септември 1240 г. Отбраната ръководи хилядника на Даниил Галицки, Дмитро. Самият Даниил още преди пристигането на монголите е заминал за Унгария с цел да сключи династичен съюз с крал Бела IV, но опитът се оказва неуспешен.
Съгласно летописите, Даниил се завръща към Киевска Рус по време на нашествието, но не успява да премине в руската земя, тъй като княжеската му дружина е малка, и се завръща в Унгария.
Решаващият щурм се провежда на 5 декември 1240 г. Монголите пробиват стените на града едновременно на няколко места, но защитниците на Киев се оттеглят в детинеца (вътрешната крепост). На следващия ден, войските на Бату пристъпват към щурм на централните части на града. Сломявайки съпротивата на киевляни, монголите извършват масово клане и подпалват Десетинната църква, в която са се укрили последните защитници на града. Хилядникът Дмитро попада в плен.
Последствия
[редактиране | редактиране на кода]Монголската войска се отправя към Волин, откъдето частите на Гуюк и Мунке се оттеглят на изток. Част от войските на централния улус, начело с Кадан, и на улуса на Чагатай, начело с Байдар, продължават участието си в похода на запад, заедно с войските на улуса Джучи. Съгласно Ипатиевската летопис, плененият Дмитро, жалеейки за разорените руски земи, ги посъветва бързо да продължат към Унгария, за да изпреварят организирането на съпротива там.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Битка при Легница (1241)
- Битка при река Шайо
- Битка при Оломоуц
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цитат по Рашид-ад-Дин: „царевичи Бату с братьями, Кадан, Бури и Бучек направились походом в страну русских и народа черных шапок и в девять дней взяли большой город русских, которому имя Манкер-кан“. По Амброджо Контарини в „Путешествии в Персию“: „1 мая [1474 г.] мы приехали в город, именуемый Киев или Маграман, который находится вне Нижней России.“.
- ↑ Сокровенное сказание монголов, архив на оригинала от 19 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130119145421/http://altaica.ru/SECRET/tovchoo.htm#XI, посетен на 6 април 2016
- ↑ Рашид-Ад-Дин.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ипатиевска летопис
- Жизнеописание на Даниил Галицки
- Завоюване на Рус от татаро-монголите \\ Интерактивна карта
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Р. П. Храпачевский. Военная держава Чингисхана – М.: ООО „Издательство ACT“, 2004 [1]