Направо към съдържанието

Обсада на Киев (1240)

Обсада на Киев
Монголско нашествие в Киевска Рус
Информация
Период28 ноември 1240 – 6 декември 1240
РезултатПобеда на Монголската империя
Страни в конфликта
[[Файл:|20px|border|link=Монголска империя|Монголска империя]] Монголска империяКиевско княжество;
Галичко-Волинско княжество
Командири и лидери
Бату хан
Субетей
• Гуюк
• Мунке
• Дмитро
Жертви и загуби
Карта

Обсадата на Киев (1240) е едно от централните събития по време на западните походи на монголите през 1236 – 1242 г. и монголското нашествие в Русия от 1237 – 1240 г. Тя се провежда в началото на монголския поход от 1240 – 1242 г., чиято цел са владенията на Даниил Галицки, Полша и Унгария. Обсадата и превземането на Киев от обединените войски на монголските улуси, водени от чингизида Бату и военачалника Субетей, продължава от 5 септември до 19 ноември (по други данни до 6 декември) 1240 г. По друга версия[1], Киев е превзет за 9 дни.

Киев фигурира в плановете на монголските завоевания като цел още от 1223 г.[2]. След победата при Калка, Субетей и Джебе се придвижват към Киев, но преди да го достигнат, се връщат на изток.

След като монголите разоряват Черниговското княжество през есента и зимата на 1239 – 1240 г., тяхна войска, оглавена от Мунке, се разполага на брега на Днепър срещу Киев. Мунке изпраща посолство с искане града да се предаде, но посланиците са убити от киевляните. Киевският княз Михаил Всеволодович, водач на черниговските Олговичи, заминава за Унгария, но опитът му да сключи династичен съюз с крал Бела IV се проваля.

През пролетта на 1240 г. Великият хан Угедей приема решение за отзоваването на войските на Гуюк и Мунке от западния поход[3] но, според руските летописи, те участват при превземането на Киев, и се отделят от войските на Бату и Субетей по-късно.

Монголите нахлуват в Киевското княжество, опустошават Поросието и обсаждат Киев на 5 септември 1240 г. Отбраната ръководи хилядника на Даниил Галицки, Дмитро. Самият Даниил още преди пристигането на монголите е заминал за Унгария с цел да сключи династичен съюз с крал Бела IV, но опитът се оказва неуспешен.

Съгласно летописите, Даниил се завръща към Киевска Рус по време на нашествието, но не успява да премине в руската земя, тъй като княжеската му дружина е малка, и се завръща в Унгария.

Решаващият щурм се провежда на 5 декември 1240 г. Монголите пробиват стените на града едновременно на няколко места, но защитниците на Киев се оттеглят в детинеца (вътрешната крепост). На следващия ден, войските на Бату пристъпват към щурм на централните части на града. Сломявайки съпротивата на киевляни, монголите извършват масово клане и подпалват Десетинната църква, в която са се укрили последните защитници на града. Хилядникът Дмитро попада в плен.

Монголската войска се отправя към Волин, откъдето частите на Гуюк и Мунке се оттеглят на изток. Част от войските на централния улус, начело с Кадан, и на улуса на Чагатай, начело с Байдар, продължават участието си в похода на запад, заедно с войските на улуса Джучи. Съгласно Ипатиевската летопис, плененият Дмитро, жалеейки за разорените руски земи, ги посъветва бързо да продължат към Унгария, за да изпреварят организирането на съпротива там.

  • Битка при Легница (1241)
  • Битка при река Шайо
  • Битка при Оломоуц
  1. Цитат по Рашид-ад-Дин: „царевичи Бату с братьями, Кадан, Бури и Бучек направились походом в страну русских и народа черных шапок и в девять дней взяли большой город русских, которому имя Манкер-кан“. По Амброджо Контарини в „Путешествии в Персию“: „1 мая [1474 г.] мы приехали в город, именуемый Киев или Маграман, который находится вне Нижней России.“.
  2. Сокровенное сказание монголов, архив на оригинала от 19 януари 2013, https://web.archive.org/web/20130119145421/http://altaica.ru/SECRET/tovchoo.htm#XI, посетен на 6 април 2016 
  3. Рашид-Ад-Дин.
  • Р. П. Храпачевский. Военная держава Чингисхана – М.: ООО „Издательство ACT“, 2004 [1]