Направо към съдържанието

Одия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ория.

Одия
ଓଡ଼ିଆ ଭାଷା
/oˈɽia/
СтранаИндия
РегионИндийски субконтинент
Говорещи34 500 000
Писменостодия
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индо-ирански
..-Индоарийски
...-Източни индоарийски
....→Одия
Официално положение
Официален в Индия
 • щат Одиша
 • щат Джаркханд
РегулаторАкадемия Одиша Сахития
Кодове
ISO 639-1or
ISO 639-2ori
ISO 639-3ory

Зони на разпространение на езика
Одия в Общомедия

Одия или ория (ଓଡ଼ିଆ) е индоарийски език, основно говорен в Източна Индия от около 33 милиона души, за които е майчин език.

Това е преобладаващият език в индийския щат Одиша, където говорещите го като роден език съставляват около 80% от населението.[1] Говори се и в части на Западен Бенгал, Джаркханд, Чхатисгарх и Андра Прадеш. Одия е един от многото официални езици на Индия; официален език за Одиша и втори официален език за Джаркханд.[2][3][4] Одия е шестият индийски език, който е определен като класически език на Индия, на базата на дългата му литературна традиция и факта, че няма значителни заемки от други езици.[5][6][7][8] Най-старите доказателства за наличието на езика датират към 3 век пр.н.е.[9]

Географско разпространение

[редактиране | редактиране на кода]
Произношение на буквите в азбуката на Одия.

Одия основно се говори в щата Одиша, но има и значителни популации, говорещи Одия и в други региони на Индия като:

  • Западен Бенгал,
  • окръзите Източен Сингхбхум, Западен Сингхбхум, Серайкела Кхарсаван, Симдега, Гумла, Кхунти, Ранчи на щата Джаркханд,
  • окръзите Срикакулам, Визианагарам и Вишнакхапатнам на щата Андра Прадеш, и
  • източните окръзи на щата Чхатисгарх.

Чувствителен брой говорещи Одия се срещат и в градовете Вишакхапатнам, Хайдарабад, Пондичери, Бангалор, Ченай, Гоа, Мумбай, Райпур, Джамшедпур, Барода, Ахмедабад, Ню Делхи, Колката, Кхарагпур, Гувахати, Шилонг, Пуна и Силваса.[10]

ГОлеми одия-говорещи диаспори има в няколко страни по света, с които общият брой говорещи езика достига 45 милиона души. Езикът има чувствително разпространение в източни страни като Бангладеш, Индонезия, както и в западни страни като САЩ, Канада, Австралия и Великобритания. Езикът има разпространение и в Бурма, Малайзия, Фиджи, Шри Ланка и Пакистан.

  1. Mahapatra, B. P. Linguistic Survey of India: Orissa. Kolkata, India, Language Division, Office of the Registrar General, 2002. с. 14. Посетен на 20 февруари 2014.
  2. Oriya gets its due in neighbouring state – Orissa – IBNLive // Ibnlive.in.com, 4 септември 2011. Архивиран от оригинала на 2012-08-15. Посетен на 29 ноември 2012.
  3. Naresh Chandra Pattanayak Sep 1, 2011, 08.04am IST. Oriya second language in Jharkhand – Times Of India // Articles.timesofindia.indiatimes.com, 1 септември 2011. Архивиран от оригинала на 2011-11-07. Посетен на 29 ноември 2012.
  4. Bengali, Oriya among 12 dialects as 2nd language in Jharkhand // daily.bhaskar.com, 31 август 2011. Посетен на 29 ноември 2012.
  5. odisha.gov.in
  6. Odia gets classical language status // The Hindu, 20 февруари 2014. Посетен на 20 февруари 2014.
  7. Odia becomes sixth classical language // The Telegraph. Посетен на 29 март 2015.
  8. Milestone for state as Odia gets classical language status // The Times of India. Посетен на 29 март 2015.
  9. Classical Odia. Bhubaneswar, Government of Odisha. Посетен на 16 юли 2015.
  10. Official and Regional Languages of India // 25 януари 2011. Архивиран от оригинала на 8 март 2013. Посетен на 29 ноември 2012.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Odia language в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​