Направо към съдържанието

Октаедрит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Октаедритът Canyon Diablo, намерен през 1891 г. в Аризона, САЩ

Октаедритите са един от трите структурни класа на железните метеорити, намерени на Земята.[1] Освен това думата октаедрит е остарял синоним на минерала анатаз, една из трите природни полиморфни модификации на титановия диоксид.[2]

Според структурната им класификация, исторически железните метеорити са разделени на три групи – хексаедрити, октаедрити и атаксити. Октаедритите представляват най-голямата група железни метеоритни находки.[1]

В едната крайност е групата на хексаедритите, които са съставени почти изцяло от камасит. В другата крайност са атакситите, изградени предимно от тенит и могат да съдържат до около 60 % никел.[1] Октаедритите попадат между тези две групи, тъй като съдържат както камасит, така и тенит.[3] Камаситът е метална сплав от желязо и никел със сребрист цвят, богата на желязо, с около 5,5 % от теглото си никел. Тенитът също е сребриста никел-желязна сплав, но е много по-богат на никел – съдържа никел около 27 – 65 % от теглото си.[4] Общото съдържание на никел в октаедритите варира между 6 и 12 % и по изключение стига до 18 %.[3]

Пролуките с триъгълна форма между по-големите кристали на камасит и тенит често са запълнени от финозърнеста смес от камасит и тенит, наречена плесит.[5] Октаедритите са съставени от много повече камасит, отколкото тенит. Включват и незначителни количества други минерали, например троилит, шрайберзит, кохенит, графит, силикати и други.[4]

Метеорит Октаедрит Canyon Diablo, Аризона, САЩ – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси при Софийския университет „Свети Климент Охридски“
Октаедър

Кристалната структура на октаедритите е доста отличителна. При охлаждане на магмата камаситът и тенитът кристализират като взаимносвързани плочи с октаедрична геометрия.[4] Състоят се от плочи от минерала камасит, ориентирани успоредно на страните на октаедър (осмостен), откъдето идва и името им.[3] Камаситните плочки започват да нарастват върху тенитните кристални кубчета чрез скъсяване на ъглите им под ъгъл от 45°. С продължаване на този процес скъсените ъгли се срещат в трите оси на симетрия на противоположната страна на куба и образуват осмостен.[6] Междинните пространства се запълват с тенит.[3] Взаимносвързаната подредба на кристалите в октаедритите показва отличителен кръстосан модел на сребристосиви ламели, които се пресичат една с друга под различни ъгли. Този тип структура е наречена видманщетенова.[1] Могат да се появят и нойманови линии, при условие, че ширината на камаситните ламели е около 30 мм.[7] И двата вида линии се разкриват най-добре, когато срязана и полирана повърхност на метеорита е обработена с разредена киселина. Моделът е индикация, че октаедритите са се формирали при относително ниско налягане, бавно охлаждане и кристализация в никел-железните ядра, както би се очаквало, ако се образуват в тела с размерите на астероид.[1]

Октаедритите се класифицират според дебелината на камаситните плочи в тях (ширината на ламелата) и всяка подгрупа съответства на определена химична група от железни метеорити.[3][5] Това са супер груби, груби, средни, фини. Следващата степен супер фини се характеризират с три различни типа октаедрична структура. Най-фините плеситни октаедрити са преходни между супер фините октаедрити и атакситите.[3] С намаляване на размера на ламелите се увеличава количеството на никел в октаедритите.[6]

Видманщетенова структура при октаедрита Gibeon
Структурна класификация на октаедритите[8]
Структурен клас Символ Камасит – дебелина на ламелите (мм) Съдържание на никел (%) Свързани химични групи
железни метеорити
Супер груб октаедрит Ogg 3,3 – 50 6,5 – 7,2 IIAB, IIG
Груб октаедрит Og 1,3 – 3,3 6,5 – 8,5 IAB, IC, IIE, IIIAB, IIIE
Среден октаедрит Om 0,5 – 1,3 7,4 – 10 IAB, IID, IIE, IIIAB, IIIF
Фин октаедрит Of 0,2 – 0,5 7,8 – 13 IID, IIICD, IIIF, IVA
Супер фин октаедрит Off < 0,2 7,8 - 13 IIC, IIICD
Плеситен октаедрит Opl < 0,2 9,2 - 18 IIC, IIF