Направо към съдържанието

Олег Каравайчук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олег Николаевич Каравайчук
Олег Каравайчук, август 2015 г.
Олег Каравайчук, август 2015 г.
Информация
Роден
От СССР
 Русия
Починал
Стилкласическа музика
Професиикомпозитор, пианист и диригент
Инструментипиано
Уебсайт
Олег Николаевич Каравайчук в Общомедия

Олѐг Николаевич Карава̀йчук (на руски: Оле́г Никола́евич Каравайчу́к; 28 декември 1927 – 13 юни 2016 г.) – съветски и руски композитор, автор на музиката за много филми и театрални постановки.

Каравайчук е роден на 28 декември 1927 г. в Киев в семейството на цигулар, който е арестуван, когато Олег е на две години.[1] От ранно детство той композира музика.

Завършва музикалното училище на Ленинградската консерватория през 1945 година. През март 1943 г. той взима участие в концерт на млади музиканти в рамките на честването на 80-годишнината консерватория в Ташкент.[2] В периода 1945 – 1951 г. учи пиано в Ленинградската консерватория в класа на Самарий Савшинский.

От 1953 г. той пише музика за филми, като твърди, че е започнал във филмовата индустрия, защото това е единствената работа, която не е забранена от КГБ.[3]

В продължение на много години Каравайчук живее с майка си на 15-а линия на Василевския остров на река Нева, Санкт Петербург, в къща между Средний и Малый Проспект, в близост до градината „Вера Слуцкая“. Местните жители често са го виждали на улицата и в близките магазини. Заради екстравагантния си външен вид и поведение (походка и държание, общуване с продавачки, очила и дълга гривеста коса), Олег Каравайчук получил прозвището „лудият композитор“ и станал местна забележителност.

Олег Каравайчук е работил с Сергей Параджанов, Василий Шукшин, Иля Авербах,[4] Кира Муратова (Кратки срещи, Дългото сбогуване) и други.[5] Каравайчук също е работил заедно с авангарда, по-специално Сергей Курехин.[6]

Олег Николаевич Каравайчук умира на 13 юни 2016 г. в Санкт Петербург.[7][8]

През 2016 г. излиза филм за композитора – Олег и странното изкуство (на испански Oleg y las raras artes) на венецуелския документалист Андрес Дуке (Andrés Duque), в който той разказва как композиторът веднъж отменил концерт в типичния си стил с обява във вестник: „Олег Каравайчук, отменящ концерта, отменя и собственото си погребение“.[9]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Oleg Karavaychuk в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​