Олег Сенцов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олег Сенцов
Олег Геннадiйович Сенцов
украински кинорежисьор и обществен активист
Роден
13 юли 1976 г. (47 г.)

Националност Украйна
Режисура
Активност2011 –
Значими филми„Гамър“ (2011)
Семейство
СъпругаАлла
Деца2

Уебсайт
Олег Сенцов в Общомедия

Олег Генадьевич Сенцов е украински режисьор, сценарист и писател, политически затворник и обществен активист.

Лауреат на награда за свобода на мисълта „Сахаров“ на Европейския парламент[1] и Националната премия на Украйна „Тарас Шевченко“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Държавни[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За смелост“ (Украйна): ІІІ (23.08.2014) и І (24.09.2015) степени.
  • Национална премия на Украйна „Тарас Шевченко“ (2016) за филмите „Гамер“ и „Носорог“ ("Носоріг")

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Специална премия на журито на Чешкия киноматографичен и телевизионен съюз FITNESS (17.01.2016)[2]
  • Премия на американския ПЕН клуб „Барбара Голдсмит“ „Свобода да пишеш“ (26.04.2017)[3]
  • Награда „Карпатска Европа на общите ценности“ на форума „Европа-Украйна“ (13.03.2018)
  • Премия на международния икономико-хуманитарен форум Ukrainian ID (02.07.2018)

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Олег Сенцов има две деца, дъщеря Алина (2002) и син Владислав (2004), който има аутизъм.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Биков рог“ („Bull horn“, 2009) – късометражен, учебен
  • „Гамър“ („Gamer“, 2011) – пълнометражен, дебют
  • „Процес: руската държава срещу Олег Сенцов“ („The Trial: The State of Russia vs Oleg Sentsov“, 2017)
  • „Номера“ („Numbers“, 2019) – пълнометражен
  • „Носорог“ („Rhinoceros“) – незавършен

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Купите книгу — она смешная“. Харков: Фоліо, 2016 ISBN 978-966-03-7433-1
  • „Рассказы“. Киев: Laurus, 2015

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]