Преглед на кода на Олово

{{друго значение|химичния елемент|града в Босна и Херцеговина|Олово (град)}}
{{Химичен елемент
| име				=Олово
| вид				=сребристо-бял метал
| картинка			=Lead electrolytic and 1cm3 cube.jpg
| вляво				=[[Талий]]
| вдясно			=[[Бисмут]]
| отгоре			=[[Калай|Sn]]
| отдолу			=[[Флеровий|Fl]]
| група				=14
| период			=6
| блок				=p
| серия				=слаб метал
| серия_коментар		=
| конфигурация			=&#91;[[Ксенон|Xe]]&#93; 4f<sup>14</sup> 5d<sup>10</sup> 6s<sup>2</sup> 6p<sup>2</sup>
| конфигурация_коментар		=
| електрони_на_ниво		=2, 8, 18, 32, 18, 4
| електрони_на_ниво_коментар	=
| CAS_номер			=
| CAS_номер_коментар		=
| атомна_маса			=207,2
| атомна_маса_коментар		=
| атомен_радиус			=180
| атомен_радиус2		=154
| атомен_радиус_коментар	=
| ковалентен_радиус		=146±5
| ковалентен_радиус_коментар	=
| ван_дер_Ваалс			=202
| ван_дер_Ваалс_коментар	=
| окс_състояния			='''4''', 3, '''2''', 1, −1, −2, −4
| окс_състояния_коментар	=
| оксид				=PbO<sub>2</sub> (амфотерен)
| оксид_коментар		=
| електроотрицателност		=1,87
| електроотрицателност_коментар =
| йон_потенциал			=715,6
| йон_потенциал2		=1450,5
| йон_потенциал3		=3081,5
| йон_потенциал4		=4083
| йон_потенциал_коментар	=([[моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
| агрегатно			=твърдо вещество
| агрегатно_коментар		=
| алотропи			=
| алотропи_коментар		=
| крист_структура		=кубична стенноцентрирана
| крист_структура_коментар	=
| крист_структура2		=
| крист_структура_коментар2	=
| плътност			=11340
| плътност_коментар		=
| топене_K			=600,61
| топене_коментар		=
| кипене_K			=2022
| кипене_коментар		=
| моларен_обем			=1,827×10<sup>-5</sup>
| моларен_обем_коментар		=
| тройна_точка_темп		=
| тройна_точка_налягане		=
| тройна_точка_коментар		=
| крит_точка_темп		=
| крит_точка_налягане		=
| крит_точка_коментар		=
| топл_топене			=4,77
| топл_топене_коментар		=
| топл_изпарение		=179,5
| топл_изпарение_коментар	=
| налягане_пара_T1		=978
| налягане_пара_T10		=1088
| налягане_пара_T100		=1229
| налягане_пара_T1k		=1412
| налягане_пара_T10k		=1660
| налягане_пара_T100k		=2027
| скорост_звук			=1190
| скорост_звук_коментар		=при 25 [[целзий|°C]]
| топл_капацитет		=127
| топл_капацитет_коментар	=
| електропроводимост		=4,8×10<sup>6</sup>
| електропроводимост_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| елсъпротивление		=0,208
| елсъпротивление_коментар	=при 20 [[целзий|°C]]
| топлопроводимост		=35,3
| топлопроводимост_коментар	=
| магнетизъм			=[[диамагнетизъм|диамагнитен]]
| магнетизъм_коментар		=
| модул_еластичност		=16
| модул_еластичност_коментар	=
| модул_срязване		=5,6
| модул_срязване_коментар	=
| модул_натиск			=46
| модул_натиск_коментар		=
| коефициент_Поасон		=0,44
| коефициент_Поасон_коментар	=
| твърдост_Моос	        	=1,5
| твърдост_Моос_коментар	=
| твърдост_Викерс		=
| твърдост_Викерс_коментар      =
| твърдост_Бринел		=38 – 50
| твърдост_Бринел_коментар 	=
| наименование			=
| открит_от			=в [[Среден Изток|Средния Изток]]<br>
| открит_през			=≈7000 г. пр.н.е.
| изолиран_от			=
| изолиран_през			=
| изотопи			=
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Pb|масово_число=202|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=5,26×10<sup>4</sup> г.|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=Tl|продукт_масово_число=202}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Pb|масово_число=204|честота=1,4 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Pb|масово_число=205|честота=[[радиоизотоп|радио]]|период_полуразпад=1,55×10<sup>7</sup> г.|тип_разпад=ε|продукт_символ=Tl|продукт_масово_число=205}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Pb|масово_число=206|честота=24,1 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Pb|масово_число=207|честота=22,1 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Pb|масово_число=208|честота=52,4 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Pb|масово_число=210|честота=радио|период_полуразпад=22,32 г.|тип_разпад=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ=Bi|продукт_масово_число=210}}
| изотопи_коментар		=Изотопната разпространеност ('''ИР''') може да варира в различните проби
}}

'''Оловото''' е [[химичен елемент]], [[метал]] и [[минерал]].<ref>{{cite book|author=[[Иван Костов (геолог)|Костов, Иван]]|edition=3|title=Минералогия|publisher=Издателство „[[Наука и изкуство]]“|location=София|year=1973|oclc=859838412|pages=117 – 118}}</ref><ref>{{cite book|author=Костов-Китин, Владислав|title=Енциклопедия: Минералите в България|publisher=[[Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“]]|pages=454|year=2023|place=София|isbn=978-619-245-365-7}}</ref> Означението му в [[периодична система на елементите|периодичната система]] е '''Pb''' ({{lang|la|plumbum|на=от}}), а [[атомен номер|атомният му номер]] е 82.

== Получаване ==
Основният източник за получаване на олово са сулфидните полиметални руди, минералът галенит – PbS. Получаването на олово от галенит се извършва по схемата: <chem>PbS->PbO->Pb</chem>.

Първоначално рудата се обогатява. Полученият концентрат се подлага на окислително обгаряне:

: <chem>2PbS + 3O2->2PbO + 2SO2 ^</chem>.

При обгарянето се добавят флюси (CaCO<sub>3</sub>, Fe<sub>2</sub>O<sub>3</sub>, SiO<sub>2</sub>). Те образуват разредена фаза, циментираща шихта. Полученият [[Агломерат (металургия)|агломерат]] съдържа 35 – 45 % Pb. По-нататък съдържащото се в агломерата олово (II) и медни оксиди се възстановяват чрез кокс:

: <chem>PbO + C->Pb + CO ^</chem> и <chem>PbO + CO->Pb + CO2 ^</chem>.

Черното олово се получава при взаимодействие на изходна сулфидна руда с кислород (автогенен способ). Процесът протича в 2 етапа:
: <chem>2PbS + 3O2->2PbO + 2SO2 ^</chem>,
: <chem>PbS + 2PbO->3Pb + SO2 ^</chem>.

За следващото пречистване на така нареченото сурово или черно олово от примесите Cu, Sb, Sn, Al, Bi, Au, и Ag се използва класическият пирометалургически метод или електролиза.

Страни, които са най-големи производителни на олово (включително и вторично олово) за 2016 година (по данни на ILZSG – Международна група за изучаване на олово и цинк), в хиляди тонове:<ref>[https://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/lead/mcs-2017-lead.pdf Mineral Commodity Summaries 2017]</ref>

{|class="wikitable"
!Страна
!Добив<br>(тонове)
|-
|{{Китай}}
|2400
|-
|{{Австралия}}
|500
|-
|{{USA}}
|335
|-
|{{Перу}}
|310
|-
|{{Мексико}}
|250
|}

== Физични и химични свойства ==
Оловото е сиво-бял, мек и пластичен метал със силен метален блясък. Разтваря се в киселини и се окислява при обикновена температура, но се пасивира – образува тънка оксидна кора, която го предпазва от по-нататъшно окисление. Съединенията му са отровни. Олово се добива главно от минералите галенит, церусит и англезит. Най-големи находища има в Австралия, Канада, Русия, Испания. Приложение – за сплави, химични апаратури, изолатор на кабели, акумулатори, за защита от радиоактивни лъчения, за куршуми, сачми и др.

=== Строеж на атома ===
Оловото е химичен елемент от IV А група и в 6 период. 82-та електрона в електронната му обвивка са групирани в 6 електронни слоя. Във външния електронен слой има 4 електрона, от които два са единични и една електронна двойка. Оловото има по-голям атомен радиус от елементите в 4А група. Поради това той по-слабо привлича валентните си електрони от външния електронен слой. При химичните взаимодействия отдава два или четири електрона, като проявява втора или четвърта валентност.

== Свойства и употреба ==
Прясно отрязаната повърхност на оловото има сивосинкав цвят и метален блясък. Оловото е тежък метал (p – 11,3 g/cm<sup>3</sup>) и ниско топим (т.т. – 327&nbsp;°C). Топи се сравнително лесно. Оловото е много мек метал, реже се с нож и оставя сива следа върху хартия. Той е пластичен и се валцува на тънки листа. Има по-малка топлопроводимост и електропроводимост в сравнение с медта и среброто.

=== Взаимодействие с прости вещества ===
На въздух оловото бързо губи металния си блясък. Става матово или сиво, защото се покрива с оловен оксид, който прилепва плътно към метала и го предпазва от по-нататъшно окисление.

: <chem>2Pb + O2->2PbO</chem>

При загряване оловото взаимодейства с хлора, сярата и други неметали.

: <chem>Pb + Cl2->PbCl2</chem>
: <chem>Pb + S->PbS</chem>

С металите оловото образува сплави: мек припой – сплав за куршуми и ловджийски сачми, лагерна сплав и др.

Оловото поглъща радиоактивните лъчения, затова се използва за направата на защитни прегради, на защитни наметали при рентгенови снимки и др.

Оловото се намира точно пред водорода в реда на окислителната активност на металите. Със солна и със сярна киселина оловото почти не взаимодейства, защото по повърхността му се образуват неразтворимите соли PbCl<sub>2</sub> и PbSO<sub>4</sub>. Това определя използването му в огромни количества главно в автомобилите за направата на оловни акумулатори.

=== Съединения ===
<!-- Най-лесно оловото реагира с азотната киселина по уравнението:
Оловото взаимодейства и с алкални основи: -->
Оловото е средно активен метал. Образува няколко оксида.

Елементът се намира непосредствено преди водорода в РОАМ. Реагира с основи и киселини (разредена азотна и концентрирана солна). Мястото му определя взаимодействието със силни киселини, каквато е солната.
: <math>\mathrm {Pb + 2NaOH + 2{H_2}O \rightarrow Na_2[Pb(OH)_4]+ H_2 \uparrow}</math>
: <math>\mathrm {3Pb + 8HNO_3 \rightarrow 3Pb(NO_3)_2 +2NO\uparrow + 4H_2O}</math>
: <math>\mathrm {Pb + 2HCl \rightarrow PbCl_2 + H_2\uparrow}</math>.

Реакцията на Pb с концентрирана HCl възниква поради образуването на разтворимо комплексно съединение. Оловото се пасивира от H<sub>2</sub>SO<sub>4</sub> и разредена HCl, защото се образува неразтворим PbSO<sub>4</sub> и слабо разтворим PbCl<sub>2</sub>, респективно.

== Физиологично действие ==
Оловните пари и оловните йони имат отровно действие. Те попадат в човешкия организъм чрез въздуха, водата и храната. Големи количества аерозоли постъпват в атмосферата при изгарянето на оловосъдържащия бензин. Затова все повече се използва безоловен бензин.

Оловото се натрупва в организма и когато достигне определено количество, предизвиква болестта [[сатурнизъм]]. Заболелият получава нервно разстройство и венците на зъбите му добиват сивкав цвят. При хроничните отравяния се поразяват кръвотворните органи, засягат се някои ензими, жлезите с вътрешна секреция и др. Дози от 0,2 – 0,3 mg/kg оловни съединения са достатъчни за появата на отровно действие. Опасност от отравяне има при боядисване с оловни бои, при пазене на храна в гледжосани съдове, отровна е газовата смес от ауспуха на колите и т.н. Ежегодно около 200 000 t Pb замърсяват околната среда на планетата Земя. В този процес участва и човекът.

Също така оловото се натрупва и в костите на живите организми. Протича процесът заместване на калция с олово.

== Разпространение ==
Оловото се среща в природата в съединено състояние. Най-разпространената оловна руда е [[галенит]]ът. В България находища има в Родопите, Искърския пролом, Врачанско и др. Рудата е полиметална и наред с оловото в заводите в Кърджали (Оловно-цинковия завод) и Пловдив (КЦМ АД) се получават и други метали.

== Производство ==
Класическата пирометалургична технология за производство на олово използва за основна суровина сулфидни оловни концентрати.

== Действие върху човека и живите организми ==
Оловните пари и оловните [[йони]] имат отровно действие.<ref name="БМЭ-3изд-ТОМ-23">{{cite book|last= Книжников В.А., Бережной Р.В., Рубцов А.Ф., Григорян Э.А., Марченко Е.Н., Самойлов Д.Н., Соркина Н.С., Цивильно М.А. |first=|editor=главен ред. Б.В. Петровский|title=[[Голямата медицинска енциклопедия]] (в 30 тома)|url=|accessdate=1 юни 2018|edition=3 издание|volume= 23. Захароза – Съдовия тон [http://бмэ.орг/index.php/Категория:Том_23 ''(Сахароза – Сосудистый тонус)'']|year=1984|publisher=Издателство „Съветска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|pages= 21 – 26. – 544 с|chapter= Олово ''(Свинец)'' |chapterurl=http://бмэ.орг/index.php/СВИНЕЦ }} ''{{икона|ru}}''</ref> Това е един от най-токсичните тежки метали. Йоните му попадат в човешкия организъм чрез въздуха, водата и храната. Големи количества аерозоли постъпват в атмосферата при изгарянето на оловосъдържащия бензин. Затова все повече се използва безоловен [[бензин]], а оловният се ограничава. Оловото се натрупва в организма и когато достигне определено количество, предизвиква болестта [[сатурнизъм]]. Заболелият получава нервно разстройство и венците на зъбите му добиват сивкав цвят. При хроничните отравяния се поразяват кръвотворните органи, засягат се някои ензими, жлезите с вътрешна секреция и др. Дози от 0,2 – 0,3 mg/kg оловни съединения са достатъчни за появата на отровно действие.

Оловото предизвиква и психически разстройства и усложнения. Детоксикацията на човек отровен с олово е невъзможна. В Римската Империя, Царска Русия и в Западна [[Европа]] водопроводите, чиниите и приборите за хранене са били оловни, тъй като оловото е мек и леснообработваем метал. Това е довело до масови психически проблеми. Оловото също предизвиква и хронични заболявания в потомството на отровените. Дори има теории, че Римската Империя е западнала, защото римляните са се превърнали в една невменяема нация с психически увреждания, податлива на разврат и с неуравновесен избухлив характер вследствие на генетично предаване на болести, предизвикани от отравяне с олово, тоест – децата вече са се раждали болни от различни заболявания.

Опасност от отравяне има при боядисване с оловни бои, когато се пази храна в гледжосани съдове, отровна е газовата смес от ауспуха на колите и т.н. Ежегодно около 200 000 t Pb замърсяват околната среда на планетата Земя. В този процес участва и човека. Също така оловото се натрупва и в костите на живите организми. Протича процесът заместване на калция с олово.

== Приложения ==
[[Файл:Приложение на оловото.png|мини|Приложение]]
Използвана сплав от олово 60% и калай 40%: ПОС-40 (ПОК 40)за запояване. Темп.топене 210 – 220&nbsp;°C

=== Приложения в миналото ===
Оловото е било използвано за:
* направа на водопроводи и прибори за хранене.
* производството на оловни бои с бял, жълт и червен цвят
* консерватор на различни храни и напитки
* направата на детски играчки
* направата на ауспуси за колите
* направата на покриви и огради – особено в Османската Империя. В Пловдив е имало т. нар. Куршум хан. Хората го нарекли така, защото покрива му е бил направен от олово (от турски: куршум, което значи олово).

=== Приложения в днешно време ===
Оловото изолира от радиоактивни лъчения, затова се използва за направата на защитни прегради, на защитни наметала при рентгенови снимки и др.

Също се използва за:
* оцветяващ елемент на керамичните политури – в жълт и червен цвят
* направата на метателни оръжия
* производство на патрони
* удължаване на горенето на някои свещи
* направата на колани за гмуркачите с акваланги с цел да противодейства на естествената способност на човек да се задържа над водата
* направата на високоволтажни кабели – като обвивен материал, за да предотврати водна дифузия в изолираното пространство
* производство на оловно-цинкови [[батерия|батерии]]

== Източници ==
<references/>

== Външни препратки ==
* [http://www.kcm.bg/bg/olovo11.htm Технологична схема за производство на олово]

{{нормативен контрол}}
{{Периодична система}}

[[Категория:Химични елементи]]
[[Категория:Метални елементи]]
[[Категория:Минерали на оловото| ]]