Османска конституция
| Османска конституция | |
| قانون اساسی | |
 корица | |
| Автор | Абдул Хамид II |
|---|---|
| Първо издание | 1876 г. Цариград, Османска империя |
| Оригинален език | турски |
| Жанр | конституция |
| Османска конституция в Общомедия | |
Османската конституция (на османски турски: قانون اساسی; на турски: Kanun-ı Esasî) е основен закон на Османската империя, оповестен на 23 декември 1876 г. в Истанбул от султан Абдул Хамид II.
Тя е най-старата конституция в мюсюлманска страна след Конституцията на Тунис от 1861 г.[1].
_p733_-_THE_OTTOMAN_PARLIAMENT,_1877.jpg)
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., Априлското въстание в България, както и последвалата война между Сърбия и Черна гора и Османската империя вътрешният – от страна на партията Нови османлии – и външният – от страна на Великите сили – натиск за реформи в империята се усилва. Свиканата в Цариград посланическа конференция кара султан Абдул Хамид II да вземе спешни мерки – на 19 декември назначава един от водачите на Новите османлии Мидхат паша за велик везир, а на официалното откриване на конференцията на 23 декември 1876 г. прогласява с топовни салюти даруването на конституция на империята.
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]- Османската империя е неделимо цяло (Член 1).
- Източник на суверенитета е единствено султанът халиф (Член 3).
- Султанът е притежател на цялата изпълнителна власт и министрите са лично отговорни пред него.
- Султанът притежава и законодателната власт, в която е подпомаган от двукамарен парламент, чиято долна камара се избира непряко, а горна се назначава от владетеля.
- Конституцията обявява всички поданици за „османлии“, независимо от религиозната им принадлежност (Член 8).
- Гарантират се личната свобода (Член 9 и 10).
- Гарантира се свобода на печата (Член 12).
- Всички поданици са равни пред закона (Член 17).
- Гарантира се неприкосновеност на собствеността (Член 21) и на жилището (Член 22).
- Султанът може да обявява „извънредно положение“, при което се суспендират гражданските закони и да прогонва от страната всички хора, „опасни за сигурността на държавата“ (Член 113).
Отмяна и връщане
[редактиране | редактиране на кода]Свиканият по новата конституция турски парламент, с български представители и в долната камара и в сената, заседава за пръв път на 20 март 1877 г. Но скоро след това на 24 април избухва Руско-турската война, и когато депутатите започват да критикуват военната политика на 28 юни султан Абдул Хамид II разпуска парламента. След втори избори вторият парламент се събира на 13 декември 1877 г., но султанът го разпуска на 14 февруари 1878 г. и отменя временно действието на конституцията. Младотурците са изгонени от страната, а някои, включително Мидхат паша, са осъдени на смърт.
Това положение се запазва до Младотурската революция от 1908 г. Започва т.нар. Втори конституционен период. Действието на конституцията е възстановено, създадени са много политически партии.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ottoman Empire – The 1875 – 78 crisis // Encyclopedia Britannica. Посетен на 15 януари 2020. the December 23 document was the first comprehensive Ottoman constitution and (except for a Tunisian organic law of 1861) the first in any Islamic country (на английски)
- ↑ Оттоманската конституція, провъзгласена на 7 зилхидже 1293 (11/23 Декемврій 1876). Цариградъ, Въ печатницата на Вѣстникъ Хакикатъ, 1876. Посетен на 20 септември 2015.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Versions of the constitution
- Bulgarian version
- Original Ottoman Turkish version[неработеща препратка] (basis of translation into languages used by Muslims)- at the website of the Constitutional Court of Turkey (Modern Turkish transliteration[неработеща препратка] (Ankara, 1982) with text version)
- French translation (the basis of translation into non-Muslim languages) published in:
- Documents diplomatiques: 1875-1876-1877 // French Ministry of Foreign Affairs, 1877. с. 272 – 289. – PDF document pages 281-298/545
- Administration de la revue générale. Revue générale treizième année // Imprimerie E. Guyott, 1877. с. 319 – 330. – In the section „Documents historiques“ (February, Chapter 10 which begins on page 319) – PDF document pages 332-343/1073
- Institut de droit international. Annuaire de l'Institut de droit international // G. Pedone, 1878. с. 296 – 316. – Read online. Text available – Online on 17 January 2011
- Non-Muslim languages: Greek Архив на оригинала от 2021-01-05 в Wayback Machine. (PDF file Архив на оригинала от 2019-09-10 в Wayback Machine.) from the Turkish, published by Voutyras Press, at the Veria Digital Library – From Sismanoglio Megaro of the Consulate Gen. of Greece in Istanbul
- Пълен текст на Османската конституция от 1876 г. на английски