Павел I Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Изповедник пренасочва насам. За светеца от IX век вижте Павел Плусиадски.
Павел I
Παύλος Α'
римски духовник
стенопис с изображение на Свети Павел Изповедник
стенопис с изображение на Свети Павел Изповедник
Роден
неизв.
Починал
350 г.
Кикисос, Римска империя
РелигияКатолическа църква
Канонизация
Празник6 ноември
Павел I в Общомедия

Павел I Константинополски или Изповедник (на гръцки: Άγιος Παύλος Α' ο Ομολογητής, Павлос, на латински: Paulus, Паулус) е християнски прелат от IV век, три пъти епископ на Константинопол. Защитник на никейското православие срещу арианите, Павел е удушен по време на третото си изгнание в Кападокия и е обявен за светец от Християнската църква, като Православната чества паметта му на 6 ноември.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първи епископат[редактиране | редактиране на кода]

Павел е роден в македонския град Солун, Римската империя.[1][3] Заминава за Константинопол, където става презвитер и нотариус и секретар на възрастния архиепископ Александър I Константинополски.[1][3] След смъртта на Александър в 337 година в града избухва конфликт между никейската и арианската партии. Никейците надделяват и за архиепископ е ръкоположен Павел от намиращите се в града епископи в църквата „Света Ирина“.[1][4][5]

По време на тези събития императорът арианин Констанций II отсъства от града. След завръщането си, Констанций II свиква събор на арианските епископи, който обявява Павел за негоден да заема архиепископската катедра,[1] заточва го и на негово място, вместо лидера на арианската партия в града Македоний,[6] избира Евсевий Никомидийски.[1][7][8] Смята се, че това се случва в 338 година.[6]

Втори епископат[редактиране | редактиране на кода]

Смъртта на Евсевий в 341 година отново води до сблъсък между двете партии. Павел се завръща и веднага е възстановен на престола от никейците в църквата „Света Ирина“. Теогнид Никейски, Марис Халкидонски, Теодор Ираклийски, Урзакий Сингидонски, Валент Мурсийски ръкополагат Македоний в църквата „Свети Павел“. Сблъсъците между двете партии прерастват във всеобщо насилие и императорът от Антиохия е принуден за изпрати кавалерийския генарал Хермоген да изгони отново Павел. Войската е посрещната с насилие, къщата, в която е отседнал Хермоген е запалена, той е убит и тялото му е влачено из града.[1][6][9][10]

След като научава за тези събития, Константий веднага напуска Антиохия и заминава за Константинопол. Жителите на града обаче го посрещат на колене в сълзи и Константий се задоволява с намаляване наполовина на ежедневната доставка на жито за града и повторно изгонване на Павел.[1][6] Македоний е обвинен за участието си в безредиците и за това, че се е оставил да бъде ръкоположен без императорска санкция, но в крайна сметка арианството триумфира. На Македоний е позволено да служи в „Свети Павел“, а Павел е изгонен.[6][11][10]

Трети епископат[редактиране | редактиране на кода]

Убийството на Павел Изповедник, миниатюра от „Минологията на Василий II“

Павел заминава за Рим, където са намерили убежище никейските епископи Атанасий Александрийски, Маркел Анкарски, Асклепий Газки и Люций Одрински, изгонени от катедрите си.[1][6] Римският папа никеец Юлий I разглежда внимателно случаите им, установява, че те следват плътно никейското верою, допуска ги до причастие ги връща обратно с писма до източните епископи.[1][6] Атанасий и Павел си връщат катедрите, а източните епископи отказват да послушат съвета на папата.[1][12]

Констанций, който отново е в Антиохия, разгневен от избора на константинополци, заповядва на намиращия се в Антиохия префект на Изтока Филип да изгони Павел и да възстанови Македония. Филип без да обявява публично заповедите си, за да не възбуди бунт и да бъде сполетян от съдбата на Хермоген, вика на среща Павел в баня на брега на Босфора и там тихомълком го арестува и натоварва на кораб за Солун, като му казва, че му позволява да посещава Илирик и отдалечените провинции, но му забранява да стъпва на Изток. Павел обаче е окован и откаран в Сингара в Месопотамия, оттам в Емеса и накрая в Кикисос в Армения, където е удушен.[1][13][14][15]

Годината на смъртта му е 336 или 340.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Κούμας, Κωνσταντίνος Μιχαήλ. Ιστορίαι των ανθρώπινων πράξεων, από των αρχαιοτάτων χρόνων εώς των ημερών μας, τόμος Ε΄. Βιέννη, Τυπογραφίας Αντωνίου Αυκούλου, 1830.
  • Γεδεών, Μανουήλ. Πατριαρχικοί πίνακες: ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ΄ του από Θεσσαλονίκης, 36-1884 / Εκδ. δευτέρα επηυξημένη καί βελτιωμένη… υπό Νικολάου Λυκ. Φυροπούλου. Σύλλογος πρός διάδοσιν ωφελίμων βιβλίων, 1996. ISBN 978-0-00-713338-3. с. 922.
  • Cobham, Claude Delaval. The Patriarchs of Constantinople. Cambridge, Cambridge University Press, 1911. ISBN 978-1-169-11596-5. с. 106.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Sinclair, W. M. Paulus I, bishop of Constantinople, in: Wace, Henry; Piercy, William C. Dictionary of Christian Biography and Literature to the End of the Sixth Century (third ed.). London, John Murray, 1911.
  2. ↑ Γεδεών, Μανουήλ. Πατριαρχικοί Πίνακες: Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης 36-1884. Κωνσταντινούπολις, Lorenz & Keil, [Σεπτ.1885-Οκτ.1890]. с. 111 — 121.
  3. ↑ а б в Παῦλος Α´ // Οἰκουμενικὸν Πατριαρχεῖον. Посетен на 20116-05-08.
  4. ↑ Сократ Схоластик. Церковная история. II, 6.
  5. ↑ Созомен. Церковная история. III, 3.
  6. ↑ а б в г д е ж Fuller, J. M. Macedonius, bp. of Constantinople, in: Wace, Henry; Piercy, William C. Dictionary of Christian Biography and Literature to the End of the Sixth Century (third ed.). London, John Murray, 1911.
  7. ↑ Сократ Схоластик. Церковная история. II, 7.
  8. ↑ Созомен. Церковная история. III, 4.
  9. ↑ Сократ Схоластик. Церковная история. II, 12.
  10. ↑ а б Созомен. Церковная история. III, 7.
  11. ↑ Сократ Схоластик. Церковная история. II, 13.
  12. ↑ Созомен. Церковная история. III, 8.
  13. ↑ Сократ Схоластик. Церковная история. II, 16.
  14. ↑ Созомен. Церковная история. III, 9.
  15. ↑ Athanasius. Athanasius Historia Arianorum ad Monachos. I, 5.
Александър I → константинополски архиепископ
(337 – 338) 		→ Евсевий
Евсевий → константинополски архиепископ
(341 – 342) 		→ Македоний I
Македоний I → константинополски архиепископ
(346 – 351) 		→ Македоний I
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Павел_I_Константинополски&oldid=10952659“.